Решение № 2327 от 23.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2327 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330115426 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г. П. Б., ЕГН:

**********, с адрес: гр. П., бул. **** № ** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“, № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № **** от **** г. на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и за прогласяване на нищожността на акцесорния договор за предоставяне на гаранция № **** от **** г. на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и на основание чл.26, ал.1, пр. 2, вр. с чл.

19, ал.4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.

В срока за отговора на исковата молба ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил против ищеца Г. П. Б. осъдителни искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 23 ЗПК за осъждане на ищеца да заплати на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 393,55 лв. - дължима главница по договора за заем при установяване на твърденията за недействителност на договора за сочените основания, а в случай на отхвърляне на иска на ищеца срещу ответника, искове с правно основание чл. 240 вр. с чл. 79 ЗЗД за осъждане на ищцата да заплати на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 416,12 лв.- незаплатена главница по процесния договор за заем, ведно със законна лихва от ****г. до окончателното й изплащане и сумата от 12,91 лв.възнаградителна лихва по договор за паричен заем № **** от **** г. за периода от ****г. до 1

****г.

В исковата молба по първоначално предявените искове ищецът посочва, че на **** г. е сключил с първия ответник договор за паричен заем, както и договор за предоставяне на поръчителство по договора за заем (по втория договор чрез първия ответник с втория ответник), които са нищожни на сочените основания.

Посочва, че съгласно договора за заем получава заемна сума в размер от 700 лева, при лихва 40 % и с ГПР в размер на 45,41 %. Срокът за връщане на сумата е уговорен в размер на 12 седмици, като същата е следвало да се изплаща на анюитетни седмични вноски по 61,29 лв. на посочените падежни дати, от които първата е **** г., а последната е **** г.

Договорът за предоставяне на гаранция с втория ответник е сключен на основание чл. 4 от Договора за заем, където е уговорено същият да обезпечи договора за заем.

Възнаграждението, което следва да се заплати въз основа на договора за паричен заем и договора за предоставяне на поръчителство се сочи, че е в размер от 224,52 лв. или 18,71 лв. за всяка вноска.

На първо място ищецът излага възражения за недействителност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави, като излага подробни доводи в тази насока, но не предявява отделен иск за признаване на установено, че същата е нищожна на соченото основание.

Относно договора за заем, ищецът счита същият за нищожен поради противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради липса на ясно разписана методика за изчисляване на ГПР. Твърди, че неправилно в общата дължима сума не е включена сумата, дължима към гаранта, като счита, че с това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК.

Твърди се, че посочените в договора ГПР и обща дължима сума не отговарят на действителните.

С оглед обстоятелството, че ответниците, съгласно справка от Търговския регистър представляват свързани лица, то се счита, че със сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК и предвидения в нея максимален размер.

Счита, че посоченият в ГПР размер не съответства на действителния такъв.

Относно договора за предоставяне на гаранция, то същият като акцесорен такъв счита за недействителен поради недействителност на договора за заем. В тази връзка посочва, че възнаграждението постъпва пряко в патримониума на заемодателя. Въз основа на изложеното се моли предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.

И двамата ответници оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди се, че уговореният лихвен процент не представлява и не се свежда единствено до възнаграждение за ползване на главницата да нейното връщане, а е цена на услугата по предоставяне на 2 паричния заем, като в тази връзка се сочи, че финансовите възможности на кредитната институция са по - ограничени от тези на банките. Твърди се, че уговореният размер на възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави, като същата е съобразена в всички обстоятелства по отношение на сключения договор за заем, както е ясно и точно определена. Посочва се, че ищецът е бил уведомен за размера на възнаградителната лихва, който е ясно посочен в договора и се е съгласил с него. Оспорва се твърдението, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като се сочи, че ГПР е съобразен с императивните изисквания, както относно размера, така и по отношение на включените в него компоненти.

Относно възнаграждението за поръчител се сочи, че същото не е част от заемното правоотношение и не представлява разход, който е пряко свързан с договора за потребителски кредит и който следва да се включи в ГПР. В тази връзка се сочи, че в договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, само и единствено в случай, че заемателят не изпълни задълженията по сключения договор за паричен заем в указания 3 дневен срок да предостави обезпечение – поръчителство.

Ответникът Файненшъл България ЕООД счита исковата молба против него за нередовна , тъй като не са изложени обстоятелства, касаещи предявения против него иск.

Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

По приетите за разглеждане насрещни искове ищецът - „Изи Асет Мениджмънт“ АД счита договорът за заем за действителен по подробно изложените съображения в отговора на исковата молба, като с оглед изтичане на срока на отговора и липса на плащане от страна на ищеца се моли да се осъди последния да заплати главницата и възнаградителната лихва по договора за заем.

В случай, че съдът приеме, че договорът за заем е недействителен на сочените от ищеца в първоначалната искова молба основания, то моли ищеца да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 23 ЗПК остатъчната главница по договора за заем.

Моли се предявените насрещни искови претенции да се уважат.

Ответникът по насрещно предявените искове - Г. П. Б. оспорва предявените насрещни искове, като неоснователни и недоказани.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приетия по делото като доказателство Договор за паричен заем № **** е видно, че ищецът в качеството на заемополучател е сключил с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на заемодател договор за заем. По силата на договора е предоставена на ищеца сумата от 700 лв. Отразен е фиксиран годишен лихвен процент от 40% и ГПР в размер от 45,41%. В договора е уговорен срок на заема 12 седмици, чрез заплащане на 12 вноски, всяка по 61,29лв., като общият размер на всички плащания е - 735,48лв. Посочен е падежът на всяка от вноските.

3

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по други договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история към ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по - лош от „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора. Уговорено е и следното обезпечение, а именно: одобрено от заемодателя дружество –поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Въз основа на така уговореното на **** г. между ищеца в качеството на потребител и ответника „Файненшъл България“ ЕООД в качеството на поръчител е сключен договор за предоставяне на гаранция. Уговорено е възнаграждение за поемане на задължението за сключване на договор за поръчителство в размер на 224,52 лв., чрез заплащане на 12 вноски, всяка в размер на 18,71лв. Посочен е падежът на всяка от вноските. Уговорено е, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в Договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем.

Приет е като писмено доказателство и подписан между страните погасителен план, в който освен главница и лихва на падежа на всяка от вноските по договора за заем е предвидено заплащане на месечна вноска по възнаграждението за предоставяне на гаранция, като сумата по гаранцията е в размер на 1/3 от месечната вноска.

Не се оспорва и от представената и приета справка за извършени плащания по договора за кредит се установява, че ищецът Г. П. Б. е заплатил на ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД по гореописания договор за кредит обща сума в размер от 306,45 лв., с които заемодателят е погасил главница в размер на 283,88 лв. и лихва в размер от 22,57 лв.

От фактическа страна между ищеца - Г. П. Б. и Изи Асет Мениджмънт“ АД са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за паричен заем.

Заемодателят -„Изи Асет Мениджмънт“ АД, е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът - Г. П. Б. е физическо лице, което при сключване на договора е действало в качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Съобразно изложението сключеният договор между Г. П. Б. и -„Изи Асет Мениджмънт“ АД по своята правна характеристика е договор за потребителски кредит, поради което за неговата действителност ще се прилага специалния закон - ЗПК.

4

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.