Решение № 382 от 08.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Плевен, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря Иглика Ив. Игнатова като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20264430201289 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, чрез адв. Г. Д. от АК-*** против НП № 875139F849839/17.02.2026г. на *** на НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.10, ал.1, т.5 от Закона за хазарта /ЗХ/ и на основание чл.105, ал.2 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 5112,92 евро /пет хиляди сто и дванадесет евро и деветдесет и два цента/. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения като се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г. Д. от АК-***, която в хода на съдебното следствие ангажира писмени доказателства и изразява становище по същество относно незаконосъобразност на НП. Моли съда за отмяна на последното. В представените по делото писмени бележки, както и в жалбата, се поддържа незаконосъобразност на наказателното постановление както поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, така и поради 1 неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се възражения за недостатъчна индивидуализация на нарушението; липса на конкретно описание на съдържанието на рекламата; неустановено качество на жалбоподателя като доставчик на рекламни услуги; нарушение на правилата при съставяне на АУАН; изтичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН; недопустимо раздробяване на едно договорно правоотношение на множество административни нарушения; както и за несъразмерност на наложеното наказание и наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Ответната страна, чрез своя процесуален представител – юрк. М.Ж., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно, с подробно изложени съображения в представена писмена защита.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ

ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА

НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПО

СЪЩЕСТВО,

СЪЩАТА

СЕ

ЯВЯВА

От фактическа страна се установява, че със Заповед/резолюция за възлагане на проверка на „***“ ЕООД е била извършена проверка относно спазване на разпоредбите на Закона за хазарта при осъществяване на рекламна дейност чрез външни рекламни съоръжения.

В хода на проверката от дружеството са били изискани и представени договори и анекси към тях, документи относно собствените и наетите от него рекламни съоръжения, счетоводни документи, фактури, справки и други относими материали. От представените документи е установено, че през периода от 31.03.2025 г. до 13.04.2025 г. „***“ ЕООД е разполагало с обща рекламна площ върху собствени и наети външни рекламни съоръжения в размер на 260 кв.м.

С Договор № 2475/01.07.2024 г., сключен между „***“ ООД, впоследствие „***“ ЕООД, като наемодател, и „***“ ЕООД като наемател, 2 както и с Анекс № 1/01.07.2024 г. към него, страните са уредили предоставяне на рекламни площи за провеждане на рекламна кампания на игрални зали „***“, като са определени конкретни рекламни периоди, съоръжения и площи.

За периода от 31.03.2025 г. до 13.04.2025 г. на „***“ ЕООД са предоставени общо 36 кв.м. рекламна площ върху външни рекламни съоръжения. Освен това не се спори, а и се установява от доказателствата, че „***“ ЕООД е организатор на хазартни игри, притежаващ съответните лицензи. А съотношението между предоставените за процесната рекламна кампания 36 кв.м. и общата рекламна площ от 260 кв.м. възлиза на 13,85 на сто.

На 28.08.2025 г. след анализ на представените документи проверяващите органи са приели, че са налице данни за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗХ, като на дружеството е изпратена покана за съставяне на АУАН, а на 23.09.2025 г. е съставен АУАН № F849839.

Въз основа на акта и административнонаказателната преписка е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от АУАН, наказателното постановление, протокола от извършената проверка, договорите и анексите към тях, представените справки относно рекламните съоръжения и рекламните периоди, данъчните и счетоводните документи, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С. Ф. и Т. Н.-Ц.. Съдът кредитира показанията на последните в частта относно начина на извършване на проверката, изследваните документи и констатациите, извлечени от тях, тъй като същите кореспондират с писмените доказателства по преписката. Що се касае до обстоятелството, че свидетелите не са възприели лично процесните рекламни визии в момента на тяхното поставяне, не обезсилва доказателствената стойност на останалите доказателства.

Предмет на проверката е бил минал рекламен период и проверката по необходимост е извършена последващо, въз основа на съхранената търговска, договорна и счетоводна документация.

От правна страна съдът намира на първо място, че не се установяват нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, които да са ограничили правото на защита на санкционираното дружество. Както в АУАН, така и в наказателното постановление са посочени периодът на нарушението - от 31.03.2025 г. до 13.04.2025 г.; качеството, в което дружеството е 3 осъществявало дейността си; общата рекламна площ, с която е разполагало през този период - 260 кв.м.; конкретно предоставената площ за процесната рекламна кампания - 36 кв.м.; контрагентът, на когото площта е предоставена; договорът и анексът, въз основа на които е извършено предоставянето; видът на рекламната кампания - за игрални зали „***“; както и съотношението на тази площ спрямо общата рекламна площ - 13,85%. По този начин са посочени всички фактически белези, релевантни за състава на нарушението по чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗХ. Жалбоподателят е могъл да разбере както кое конкретно негово поведение е квалифицирано като нарушение, така и въз основа на кои факти и доказателства административнонаказващият орган е достигнал до този извод.

Това личи и от самата жалба, а и от защитата, развита в съдебното производство, в които дружеството чрез процесуалния си представител подробно оспорва както отделните елементи на фактическия състав, така и начина на изчисляване на рекламните периоди и площи. Поради това е неоснователно основното възражение на защитата, че АУАН и наказателното постановление следвало да съдържат подробно възпроизвеждане на конкретния текст, изображения, графики, цветове, символи или други визуални компоненти на рекламния материал. Съставът, за който е ангажирана отговорността на жалбоподателя, не се основава на наличието на конкретен забранен израз, изображение или обещание в рекламното послание, а на количественото ограничение, въведено с чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗХ, а именно забраната реклама на хазартни игри да заема повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения. Следователно предмет на доказване са характерът на процесната кампания като реклама на хазартни игри, общата рекламна площ на доставчика, площта, използвана за тази реклама, и нейното процентно съотношение спрямо общата площ. В настоящия случай тези обстоятелства са прецизно индивидуализирани.

По отношение на характера на рекламата съдът не основава извода си единствено на предположението, че щом контрагентът „***“ ЕООД е организатор на хазартни игри, всяко негово търговско послание непременно представлява реклама на хазартни игри. Тук решаващо значение имат конкретните договорни документи, представени от самия жалбоподател, а от тях се установява, че площите са предоставени именно за рекламна кампания на игрални зали „***“, а не за неутрално търговско съобщение, несвързано с 4 дейността на организатора.

Съгласно легалното определение в § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за хазарта понятието „реклама на хазартни игри“ обхваща не само директна покана за участие или обещание за печалба, но и търговски послания, съобщения, препоръки или действия, използващи наименованието на хазартни игри или търговската марка или фирмата на организатора на хазартни игри. Поради това липсата на доказателство за наличие в рекламата на обещание за печалба, конкретен коефициент, сума или пряка покана за залагане не изключва сама по себе си приложимостта на законовото понятие за реклама на хазартни игри. В случая документите не сочат абстрактно „наемане на рекламна площ“, а рекламна кампания на игрални зали на лицензиран организатор на хазартни игри, провеждана върху конкретно определени рекламни съоръжения и в конкретно определени рекламни периоди.

Ето защо обстоятелството, че актосъставителят и свидетелят не са възприели лично рекламата към момента на нейното експониране, не обосновава извод за недоказаност на нарушението. Законът не въвежда изискване реклама на хазартни игри да бъде доказвана единствено чрез снимков материал или чрез непосредственото възприемане от контролния орган, като този факт може да бъде установен и чрез писмени доказателства, когато от тях по несъмнен начин се установяват рекламодателят, предметът на рекламната кампания, съоръженията, площите и времето на нейното провеждане. И именно такава доказателствена съвкупност е налице по настоящото дело.

Неоснователно е и възражението, че „***“ ЕООД не притежава качеството „доставчик на рекламни услуги“.

От събраните доказателства се установява, че дружеството разполага със собствени и наети външни рекламни съоръжения, предоставя срещу възнаграждение рекламна площ върху тях на свои клиенти, сключва договори и анекси за конкретни рекламни кампании, определя рекламни периоди и позиции и фактурира предоставената услуга. Следователно дружеството фактически осъществява именно дейност по предоставяне на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения и за приложението на чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗХ е без значение обстоятелството, че страните са озаглавили договора „договор 5 за отдаване под наем на рекламна площ“. Правната квалификация на извършваната дейност се определя от нейното действително съдържание, а не от наименованието, използвано от страните по договора.

На следващо място неоснователно е и възражението за нарушение на чл.

40 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на посочени в него свидетели. От разпита им се установява, че нарушението е било установено чрез документална проверка, а не чрез непосредствено наблюдение на поставянето на рекламата. Сам по себе си фактът, че свидетелите не са очевидци на физическото поставяне на рекламния материал, не представлява съществено процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на наказателното постановление. Дори да се приеме, че лицата, подписали акта като свидетели, не са възприели непосредствено извършването на нарушението, в случая това не е довело до неяснота относно фактическото обвинение или до ограничаване на правото на защита. Нарушението е установено въз основа на писмени документи, приобщени към преписката и проверими от съда в настоящото производство.

Неоснователно е и възражението за неспазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Доколкото се касае за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартна дейност, приложима е специалната разпоредба на чл. 34, ал.2 от ЗАНН, съгласно която актът следва да бъде съставен в шестмесечен срок от откриване на нарушителя. В случая нарушението е установено след извършената проверка и анализ на представената от дружеството документация на 28.08.2025 г., а АУАН е съставен на 23.09.2025 г., поради което срокът е спазен.

На следващо място не може да бъде споделено становището, че административният орган е следвало да третира всички рекламни периоди по Договор № 2475/01.07.2024 г. като едно административно нарушение само защото произтичат от един основен договор. Основният договор урежда рамката на отношенията между страните, но конкретните рекламни кампании са индивидуализирани в последващите анекси чрез начална и крайна дата, рекламни позиции, площи и възнаграждение.