Решение № 123 от 26.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. София, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Розалина Г. Ботева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20211100510244 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. В. Т. и Д. В. Т. срещу решение № 20137715/ 14.06.2021г., постановено по гр. дело № 40928/2020г. в частта, в която е признато за установено по отношение на жалбоподателите съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, в условията на разделна отговорност, всеки по 1/2, от сумата 116,58 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “******* за периода 01.02.2017г.- 30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.02.2020г., до окончателното плащане на сумата, сумата 28,28 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2017г.- 04.02.2020г., сумата 54,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.02.2017г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.02.2020г., до окончателното плащане на сумата, сумата 10,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 30.03.2017г.- 04.02.2020г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 24.02.2020г. по ч.гр.д. 7294/2020г. по описа на Софийския районен съд, 167 състав. Въззивниците релевират искане за отмяна на решението в атакуваната част, като се позовават на отменителните основания- нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните 1 по делото доказателства, довели и до неправилност на съдебния акт.

В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна "Т.С." ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- “Т.С." ЕООД не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2 ГПК.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на настоящото дело е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените искове срещу ответниците Г. В. Т. и Д. В. Т. искове за установяване съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 116,58 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “******* за периода 01.02.2017г.- 30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.02.2020г., до окончателното плащане на сумата, сумата 28,28 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2017г.- 04.02.2020г., сумата 54,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.02.2017г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.02.2020г., до окончателното плащане на сумата, сумата 10,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 30.03.2017г.- 04.02.2020г.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата– етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Първото, наведено в жалбата, възражение e, че по делото не е установено наличието на договорно правоотношение между страните. Съгласно разпоредбите на 2 чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. От представения н.а. № 122А/ 29.11.1999г., т. I, рег. № 8463, дело № 663/ 1999г. се установява, че Д.С. Т. и П.И.

Т.а са признати за собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 76, намиращ се в гр. София, ж.к. *******”, ул. *******, в жилищна сграда- блок *******.

От преставеното удостоверение за наследници се установява, че Д.С. Т. и П.И. Т.а са починали и са оставили наследници по закон Г. В. Т. и Д. В. Т.. Изложеното обуславя извод, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство, респ. се явяват потребители на топлинна енергия за процесния период. Следва да се посочи и, че конкретиката на случая сочи, че ответниците са се разпоредили с правото на собственост върху процесния имот, което обстоятелсттво се установява от представения нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 95/ 15.05.2020г., том ІII, рег. № 3196, нот. дело № 326/ 2020г. При подписване на нотариален акт, оформящ правна сделка, нотариусът извършва нотариално удостоверяване на правото на собственост, съгласно чл. 586, ал. 1 от ГПК.

Удостоверителната функция на нотариуса по сделката е да установи, дали прехвърлителят (ответницата) е собственик на прехвърленото. Изложеното обуславя извод, че ответницата е носител на правото на собственост върху имота за процесния период. По делото няма твърдения, нито са събрани доказателства, че ответниците да са се разпоредили с правото на собственост с имота в по- ранен момент от датата на разпореждането- 15.05.2020г. Следователно, ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период, доколкото по делото е установено, че същата е била носител на правото на собственост върху имота.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е 3 упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в-к "Монитор" броя от 11.07.2016 г.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство е обявено, че през процесния период ищецът е доставил посоченото количество топлинна енергия. С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Относно възражението, че топлинната енергия, чиято цена се претендира не е реално доставена: Досежно установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена е прието заключение на съдебнотехническа експертиза. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в имота има 3 отоплителни тела с ИРРО и шранг- лира. Общият топломер се отчита ежемесечно. От отчетеното количеството топлинна енергия се приспадат технологичните разходи. За периода 2016г./2017г. на абонатът не е начислена топлинна енергия за БГВ. Установява се, че за перида м. февруари 2017г.- м. април 2017г. за процесния имот е била начиследна топлинна енергия в размер е в размер на 116,58 лева. Установява се, че съгласно изравнителната сметка, за отоплителния сезон 2016г./ 2017г. на ответниците следва да бъде върната сумата 11,60 лева. Изчислена пропорционално на периода 01.02.2017г.- 30.04.20189г., от посочената сума следва да бъде приспадната сумата 2,90 лева. С оглед изложеното, реално потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 113,68 лева, до която сума исковете за установяване вземането за цена на топлинна енергия се явява основателен. В частта, в която е уважен искът за установяване вземането за цена на топлинна енергия над сумата 113,68 лева до сумата 116,58 лева искът е неоснователен и първоинстанционното решение следва да се отмени.

На следващо място въззивният съд счита за неоснователен наведеният в жалбата довод, че по делото се доказва неправилният подход от страна на топлофикационното дружество при изчисляване на доставената в имота топлинна енергия доколкото е постановено в този смисъл решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. дело № 1372/2016 г. по описа на ВАС, ІІІ отд., с което е отменена като неправилна Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, представляваща Приложение № 1 към Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от Министъра на икономиката и енергетиката, в частта, свързана с изчисляването на топлинната енергия, отделена от вертикални сградни инсталации в многофамилни сгради. Така постановеното съдебно решение няма 4 обратно действие и не се отнася за процесния период, поради което правилно СРС не се е съобразил с него при обосноваване на крайните изводи досежно доказаните количества доставена на процесния имот топлинна енергия.

Съдът счита, че легитимацията на ищеца в първоинстанционното производство да получи стойността на услугата дялово разпределение следва от сключения договор между ЕС и третото лице ФДР, както и от съдържанието на ОУ на ищцовото дружество, които обвързват ответника. Така уредената суброгация овластява ищеца да получи стойността на извършената услуга от третото лицепомагач. Според чл. 22, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество от 2016г. купувачите заплащат таксата за дялово разпределение на топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца.

Следователно потребителите на топлинна енергия са задължени да заплащат на “Топлофикация” ЕАД възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, независимо че услугата се извършва от трето лице.

Следващото възражение в жалбата касае вземането на ищеца за обезщетение за забава.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че нормите от Общите условия, регламентиращи падежът на задължението за плащане на цената на топлинната енергия са нищожни, като неравноправни, противоречащи на общия принцип за добросъвестност. Жалбоподателите са изложили доводи, че клаузите са неравноправни, защото изискват потребителите да притежават устройство за достъп до интернет, както и да обезпечи възможност за достъп до интернет. В конкретния случай, за периода м.02.2017г.- м. 04.2017г. приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр.