Решение № 8693 от 15.10.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8693

Пловдив, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XII Състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 20247180701186 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от Д. Т. П., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес гр. Пловдив, [жк], [адрес], ап. 10, чрез пълномощника адв. К., със съдебен адрес: гр. Пловдив, *** против Решение № 2153-15-135/26.04.2024г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Разпореждане № 151-00-13171-3 от 15.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица.

В жалбата се навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен и се иска неговата отмяна от съда. Съображения по съществото на спора са изложени в нарочна молба от пълномощника на жалбоподателя /л. 98/. Претендират се сторените в производството разноски в размер на 500лв., представляващи адвокатски хонорар.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лица имащи правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Производството е започнало по повод Заявление за отпускане на ПОБ, подадено чрез Дирекция „Бюро по труда" (ДБТ) - Пловдив с вх. № 611-9675/28.12.2023г., (рег. № 151-00-13171/29.12.2023г.) за отпускане на ПОБ като в него е посочено, че последната и заетост е в Германия и същата е прекратена, считано от 22.12.2023г. В отговор на уведомление изх. № 151-00-13171-1/29.12.2023г. П.е представила Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и други документи, описващи упражняването на трудова дейност в Германия. Същите са приети със Справка вх. № 151-00-13171-2/18.01.2024г.

Прието е, че в случая се касае за опускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и Съвета са координация на системите за социална сигурност и чл. 54а - 54 б от КСО.

Посочено е, че в хода на тази процедура, от съществено значение е определяне на пребиваването на лицата, поради това, че този въпрос оказва влияние спрямо компетентността на българската институция по отношение на отпускането и изплащането на паричните обезщетения за безработица.

По правило всяко лице, което осъществява дейност като наето лице или самостоятелно заето лице в дадена държава-членка, се подчинява на първо място на законодателството на държавата, в която действително осъществява икономическа дейност (член 11, пар. 3, буква „а" от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Съгласно чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. В този случай, съгласно чл. 65, параграф 5, буква „а" от Регламент (ЕО) № 883/2004, това лице получава парично обезщетение за безработица в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или самостоятелно заето лице. Това обезщетение се предоставя от институцията по пребиваване.

В представената Декларация относно определяне на пребиваване на лицата във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004г. П.е посочила, че последният й период на заетост е в Германия от 27.03.2023г. до 22.12.2023г. Съгласно декларираните обстоятелства, жалбоподателката има съпруг и навършило пълнолетие дете. Преобладаващата част от социалните й контакти са в България. Роднините й също живеят в Република България.

Тъй като според осигурителния орган в декларацията за определяне на пребиваването във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и представените документи не се доказва по безспорен начин пребиваването на жалбоподателката в Република България, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (ЕSSI), до Компетентната институция (КИ) на Германия е изпратен СЕД Н005 - Искане за информация за пребиваване за извършване на проверка относно пребиваването на лицето. Едновременно с това, отново по електронен път, до КИ на Германия са изпратени формуляри СЕД U001CB и U003 за удостоверяване на декларираните от лицето осигурителни периоди и доход.

С оглед започнатата процедура по обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (ЕSSI), с Разпореждане № 151-00-13171-1 от 22.01.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, производството по отпускане на ПОБ е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО.

В ТП на НОИ - Пловдив, чрез системата за електронен обмен, от КИ на Германия е получен официален отговор, изразен в СЕД U017 и СЕД U003 с вх. № 3209-15-441/08.04.2024г., с които са удостоверени осигурителните периоди и доход по законодателството на държавата-членка.

Въз основа на получените документи, с Разпореждане № 151-00-13171-2/10.04.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, производството по отпускане на ПОБ е възобновено на основание чл. 55 от АПК.

С оглед постъпилите документи и извършена допълнителна проверка относно актуалните трудови договори, сключени с Д. П. в РБ е прието, че лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 24.04.2004г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната му заетост съвпадат.

Като следствие от това, е издадено и процесното Разпореждане № 151-00-13171-3/15.04.2024г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по подаденото от Д. П. З. с рег. № 151-00-13171/28.12.2023г.

6. Това разпореждане е оспорено от И.пред Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, като към жалбата са приложени допълнително трудов договор на немски език, с превод на български език, допълнително споразумение към трудов договор, на немски език, с превод на български език, потвърждение за дерегистрация на немски език, с превод на български език, нотариален акт № 6/18.01.2008г. за покупко – продажба на недвижим имот, талон за регистрация на МПС, собственост на С. Й. П., удостоверение за сключен граждански брак от 09.05.2001г., квитанции за заплатени местни данъци и такси за притежаваните недвижим имот и МПС. С оспореното в настоящото производството Решение № 2153-15-106/09.04.2024г., директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив е потвърдил изцяло Разпореждане № 151-00-195-3/08.02.2024г., като е събрал допълнително доказателства за задграничните пътувания на П.за периода от 01.01.2014г. до 18.04.2024г.

За да постанови този резултат решаващият орган е възприел изложената по-горе фактическа обстановка и е приел следното от правна страна:

Посочено е, че в жалбата, с която е бил сезиран ответният административен орган, жалбоподателката П.не оспорва факта, че по време на заетостта си в Германия е пребивавала във федералната република, но твърди, че притежава движима и недвижима собственост в България, за която е полагала грижи на добър стопанин /заплащала е данъци и местни такси/. Заетостта й в Германия е въз основа на срочен трудов договор, който е прекратен, считано от 22.12.2023г., т.е. е осъществявала заетост като сезонен работник през определени месеци от годината, след което се е завръщала в България.

Изрично е посочено в оспореното решение, че тези факти не се оспорват от административния орган, но в конкретния случай не са от значение за решаване на спора.

Доводите на П.за отмяна на обжалваното разпореждане са приети за несъстоятелни.

С оглед разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а и чл. 546 от КСО, НОИ, като компетентна институция, пред която е подадено искане за преценка правото на ПОБ, е приела, че следва да се съобрази с пребиваването на лицето по време на последната му заетост. При извършена справка в регистъра на осигурените лица е установено, че след 25.04.2016г. П.няма осигурителни периоди, съответно заетостта й в Германия е с продължителност над 6 години, с прекъсвания, Това означава, че след изтичане на 5-годишен срок за лицето е било породено и правото му на постоянно пребиваване в другата държава. Европейското законодателство е възприело този 5-годишен период като срок с достатъчно голяма продължителност, за да обоснове стабилна връзка със съответната държава. Непрекъснатостта на пребиваването не се влияе от временни отсътствия, ненадвишаващи общо 6 месеца на година.

Позовавайки се на чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, ответният административен орган е приел, че по отношение на жалбоподателката България, въпреки, че е държава по произход, не се явява държава по пребиваване с оглед периодите й на заетост и последна заетост в Германия.

Крайният извод на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е, че след като удостовереното с получения от компетентния орган документ обстоятелство, че Германия се явява държава по пребиваване по отношение на Писова, то правилно от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е прието, че лицето не попада в обхвата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., тъй като очевидно държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната заетост на лицето съвпадат, съответно правилно е отказано търсеното ПОБ.

С тези съображения, горестоящият в йерархията административен орган е потвърдил Разпореждане № 151-00-13171-3 от 15.04.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив като законосъобразно.

В хода на съдебното обжалване са приети преводи на български език на документи по делото на чужд /немски/ език.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 54ж, ал. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ. Изложеното до тук обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

Разпечатката съдържа 40 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3072a9a3-5fed-4691-949c-0aaf2f8f5cd8