Протокол № 572 от 02.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 572 гр. Варна, 02.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20263100900209 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА Д. Т. С., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат А. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес и адвокат Н. В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД, редовно призовано, представлява се от адвокат Н. В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Д., нередовно призован, призовка не е изпратена, с оглед липсата на доказателства за внесен депозит от ответната страна, не се явява.

СВИДЕТЕЛЯТ К. К. Х., нередовно призован, призовката върната в цялост, с отбелязване от длъжностното лице по връчване на призовките, че по сведение на бащата на лицето, същото работи в чужбина, като очакваното завръщането е през декември 2026 г., не се явява.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което 1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора АДВ. С.: Поддържам исковата молба. Ответното дружество не е подало в срок отговор на исковата молба. Запознат съм с определението и с проектодоклада, като имам едно възражение относно допуснатите доказателства.

АДВ. В.: Оспорвам исковата молба, като действително отговорът на същата е подаден след срока. Въпреки това, аз поддържам наведените възражения, вкл. и исканите доказателства. Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

СЪДЪТ прикани страните към спогодба.

АДВ. С.: От наша страна няма пречки за водене на преговори и евентуално постигане на спогодба.

АДВ. В.: Не сме обсъждали възможност за постигане на спогодба.

СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал. 3, предл. последно, във вр. с 146 от ГПК и чл. 375, ал. 1 от ГПК, ПРИСТЪПИ към устен доклад по делото в смисъла, в който е изготвен с Определение № 1525 от 16.09.2026 година и ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото, както следва:

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Т. С., чрез адв. А. С. и адв. Н. В., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, с която са предявени осъдителни искове срещу ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 40903.35 евро /80000.00 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени на ищцата вследствие настъпило на 17.12.2024 г. в гр.

Варна ПТП, от което на ищцата са нанесени телесни увреждания, както и сумата от 570.60 евро /1116.00 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

В исковата молба се твърди, че на 17.12.2024 г. в гр. Варна, на ул.

„Петър Дертлиев“ в посока бул. „Трети март“ настъпило ПТП по вина на водача на автобус „Мерцедес О405“ с рег. № *** – К. Х., като изложеният от ищцата механизъм се заключава в загуба на управлението на превозното средство, наложило внезапно спиране, при което пострадалата като пътник в автобуса претърпяла телесна повреда. След ПТП ищцата била приета по спешност в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където била поставена диагноза:

„счупване на бедрената шийка, закриво в ляво“. Болничният престой продължил от 17.12.2024 г. до 23.12.2024 г., като била извършена оперативна интервенция с открито наместване и поставяне на вътрешна фиксация на фрактурата. Претърпените увреждания довели до период, в който пострадалата спазвала постелен режим и била зависима от грижите на нейните близки. Във връзка с проведеното лечение твърди, че извършила разходи в размер на 570.60 евро /1116.00 лева/ за закупуването на медицинско изделие.

Понастоящем, ищцата сочи, че последиците от ПТП не били преодолени, като с оглед възрастта и здравословното й състояние съществувал риск и да не бъдат заличени. От фрактурата настъпили и усложнения, изразяващи се в появата на тромбофлебит с подуване на левия крайник, продиктувало и нуждата от приемането на медикаменти.

Във връзка с процесното ПТП било образувано АНД № 4899/2025 г. по описа на РС – Варна, приключило със споразумение, по силата на което водачът на автобуса К. Х. бил признат за виновен в това, че е причинил ПТП от 17.12.2024 г.

На 16.01.2025 г. ищцата сочи, че предявила извънсъдебна застрахователна претенция пред ответното дружество за изплащане на обезщетение, като липсва произнасяне от страна на застрахователя. На изложените в исковата молба доводи и твърдения е отправено искане за постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени в цялост.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.

Подлежащи на доказване факти и доказателствената тежест за тях:

На основание чл.146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът приема за безспорни и 3 ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1/ На 17.12.2024 г. в гр. Варна, при управление на МПС – автобус марка „Мерцедес О405“, с рег. № ***, К. К. Х. нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал. 2 и чл. 132, т. 2 от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. Т. С., изразяващо се в счупване на лявото бедро в областта на бедрената шийка, обусловило.

2/ Наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС - автобус марка „Мерцедес О405“ с рег. № ***, действаща към датата на ПТП – 17.12.2024 г.

3/ Ищцата предявила извънсъдебна претенция към застрахователя на 16.01.2025 г.

СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че на основание чл. 300 ГПК влязло в сила Споразумение от 08.12.2025 г. по АНД № 4899/2025 г. по описа на РС Варна, е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

По правната квалификация (чл. 128, ал. 1, т. 2 ГПК):

Предявените от ищеца осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие на настъпило ПТП с участието на застраховано при ответника лице, следва да се квалифицират по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По доказателствената тежест (чл. 148, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на делото с доказателства (чл. 146, ал. 2 ГПК):

На основание чл. 146 ГПК съдът указва на ищцата, че дължи доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В тази връзка, ищцата следва да установи конкретния механизъм на настъпване на ПТП от 17.12.202 г., както и това, че същото е настъпило поради виновното поведение на водача на застрахованото при ответното дружество МПС. Следва при условията на пълно и главно доказване да установи характера, вида и интензитета на претърпените неимуществени вреди, причинени от нанесените телесни увреждания и проведеното след това лечение. Съдът указва на ищцата да установи, че във 4 връзка с лечението се е налагало извършването на разходи, като посочи за какво са били същите и в какъв размер с оглед твърдените имуществени вреди от ПТП. По отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва върху обезщетенията, следва да установи, че ответникът е изпаднал в забава и точния момент, в който това се е случило.

С оглед на това, че ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, съдът не следва да му дава указания относно подлежащите на доказване факти и доказателствената тежест за тях.

АДВ.

С.: Моля, да приемете като доказателство по делото представените с исковата молба писмени документи.

АДВ. В.: Не възразявам да бъдат приети като доказателство по делото представените с исковата молба писмени документи.

СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба и допуснати до приемане писмени документи следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

С оглед горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с исковата молба писмени документи: протокол за ПТП с пострадали лица; протокол по АНД № 4899/2025 на Районен Съд Варна; справка от Гаранционен фонд; епикриза от МБАП " Света Анна - Варна" АД; епикриза от УМБАП "Света Марина Варна" ЕАД; Искане вх.№ 572/16.01.2025 г.; искане вх.№ 12607/29.12.2025 г.; фактура за сумата от 1116 лева за закупуване на медицинско изделие (имплант).

АДВ. С.: Водим един от допуснатите допуснатите ни двама свидетели за разпит в днешно съдебно заседание, тъй като вторият такъв не е освободен от работодателя си и е в невъзможност да се яви за разпит. Моля, да промените режима, в който е допуснат до разпит втория ни свидетел от режим на водене в режим на призоваване, като ми дадете възможност в кратък срок да посоча три имена и адрес за призоваване на същия.

С Ъ Д Ъ Т , с оглед изявлението на процесуалния представител на ищцовата страна, намира, че в днешно съдебно заседание следва да пристъпи към разпит на един от допуснатите й двама свидетели, поради което 5

ОПРЕДЕЛИ

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат на ищцовата страна при условията на водене, като сне самоличността му, както следва:

СВИДЕТЕЛЯТ С.Д.С., ЕГН **********, 67 години, българин, български гражданин, женен, съпруг на ищцата, неосъждан, без дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 НК, обещава да говори истината.

СЪДЪТ разяснява на свидетеля Стоянов разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.

СВИД. СТОЯНОВ: Желая да свидетелствам.

СВИД. СТОЯНОВ НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. С.: Инцидентът със съпругата ми се случи на 17.12.2024 г. Ние двамата се качихме в автобуса.

СВИД. СТОЯНОВ НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Качихме се в автобус № 41 някъде около 10:00 часа сутринта, който пътуваше за Автогарата, тъй като щяхме да пътуваме за Добрич при майка ми. Някъде след има-няма 100 метра, автобусът рязко спря, като по това време аз бях седнал, а тя отиде да купи билет за мен и да валидира нейната карта. Автобусът рязко спря и хората вътре започнаха да викат. Аз бях седнал някъде по средата на превозното средство, тъй като се качихме от средната врата. Автобусът не успя да вземе завоя на 90° и я видях паднала на стъпала до шофьора. Автобусът спря.

Отидох, като две жени ми помогнаха да я изправим. Видях, че кракът й се клатеше. Някой се обади на телефон 112. След около 5-6 минути, дойде полиция, а след около 10 минути дойде линейката. С шофьора на линейката много трудно, тъй като кракът й се клатеше, я качихме, като даже лекарката каза, че нещо й има на тазобедрената става. По направление, след обаждане на телефон 112 си озовахме в Окръжна болница, където й направиха скенер и казаха, че трябва да се извърши оперативна интервенция на тазобедрената става.

СВИД. СТОЯНОВ НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. С.: Оперативната интервенция беше направена в същата болница, в същото отделение. Тя претърпя операцията на 20 декември, някъде преди обяд беше, но час конкретно не помня. Нейният престой в лечебното заведение продължи до 23ти декември, когато я изписаха следобяд.