Протокол № 71 от 26.01.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 71 гр. Пазарджик, 26.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно дело частен характер № 2025522...31 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Частният тъжител В. П. Л.- редовно уведомена се явява лично и с повереника адв. А. Т. от АК Пазарджик, надлежно упълномощена, редовно уведомена.

Подсъдимата М. Г. Д.- редовно уведомена се явява лично.

Подсъдимият В. Д. Д.- редовно уведомен не се явява.

За тях се явява адв. Л. К. АК Пазарджик, надлежно упълномощен, редовно уведомен.

Свидетелят Р. Г. М. - редовно призован се явява лично.

АДВ. Т.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Снема самоличността на явилия се свидетел, както следва:

Р. Г. М. - на 54 години, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, работещ, без родство със страните.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

1

Свидетелят обеща да говори истината.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ. М..

СВ.М.: Предполагам съм тук, защото между семействата има разправии.

Работя като мл. пол. инсп. в РУ -С. от ... г., като квартален работя в момента.

Във В.Д. хората не ги познавам. Познавам страните. Когато дойде жалбата от жената / св. сочи тъжителката/ колегата С. Й. беше отпуска. Получих жалба от тъжителката, това е .... може би и пишеше, че дъщеря й име не помня е психично болна й на въпросна дата, не помня коя излязла на улицата и въпросната жена М. /св.сочи подсъдимата/ карала по нея с л.а. и на някое място във В.Д. спряла и започнала да я обижда, заплашила я и дори я бутнала.

Това беше написала в жалбата. Аз понеже не познавам подсъдимата и няколко пъти я търсих, но не я открих. Те са съседи с тъжителката, а нея и дъщеря й 2 пъти съм ги виждал. Тогава от РИ на В.Д. С. Й. –той ми даде телефон и ми каза, че жената живее в Пазарджик. Обадих и се по телефона, прочетох жалбата и обясних за какво става въпрос, а тя каза, че това не отговаря на истината и каза, че на жената дъщерята не е добре и хвърля камъни по децата и каза, че по-скоро тя тормозела децата й. Казах и да дойде да напише едно обяснение по случая и да я предупредя с протокол за предупреждение, въпреки, че като полицай имам право да предупреждавам и устно. Мисля, че тя отказа да дойде и и казах по телефона, че ще напиша фиктивен протокол за предупреждение, който мисля, че съм го приложил и тя каза, че няма да се подпише, защото не била направила нищо и тогава колегата Й. се подписа като свидетел. Тъжителката с писмо беше уведомена и след това мисля, че я видях й и казах, че въпросната жена е предупредена да не отправя закани и заплахи към тъжителката и нейната дъщеря.

Съдът ПРЕДЯВЯВА на свидетеля протокол за предупреждение, находящ се на лист 132 от делото.

СВ.М.: да, това е протокола. Това е моят подпис, на колегата Й. и съм написал, тя каза отказва да го подпише. Тя каза- „ Аз не съм направила нищо, по-скоро ме тормозят мен и хвърлят камъни“. Това беше. От колегата С. Й. и от Л. Л.ов съм чул, които са РИ на този район съм чул, че има търкания между семействата. Това е, което мога да кажа. Предупредил съм я писмено и устно.

Това, че тя не се е подписала тя си носи отговорност. по телефона просто каза2 „Аз не съм виновна. Тормоза е от дъщеря й, не от мен, тя винаги хвърля камъни по децата.“ Това й бяха думите.

Не помня да е казала, че не може да дойде, защото е в болница.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо от СИ ТРАНС ЕООД, ведно с 6 бр. пътни листове с 6 бр. маршрути.

АДВ. Т.: Да се приемат.

АДВ. К.: Да се приемат.

Съдът счита, че постъпилото писмо е относимо, поради което ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА И ПРИЕМА като доказателство по делото - писмо от СИ ТРАНС ЕООД, ведно с 6 бр. пътни листове с 6 бр. маршрути.

АДВ. Т.: Във връзка с току що приетото доказателство, за което нямаме против да се приеме. Искам да отбележа, че то бе поискано връзка с твърдението на другата страна от ... в протокола от с.з. на стр. 14, абзац 1 – „Моля да дадете възможност да ангажирам доказателства за това, че майката на М. работи в Х. от м.С. .... и към датата на инцидента и след това не е била в България, с оглед достоверността показанията на свидетелите. Обръщам внимание, че става въпрос за един по-къс период от м.януари и искам да питам г-та, ако иска да отговори дали майка й от м.С. била ли е в България и дали поддържа това твърдение на адвоката, който говори от името на подзащитната? Всички свидетели бяха питани за майката. Ние не водим свидетел, защото е в И. и не може да дойде.

ПОДСЪДИМАТА: Майка ми и баща ми си идваха през м.януари за 2- 3 дни, за няколко дни, средата на м.януари, но като дати не помня и после си заминаха за Х.. През м. С. .... бяха в нас родителите ми. Началото на м.август се прибираха родителите ми- на ... не помня точно, но мисля, че бяха в нас.

През м.октомври .... не помня дали родителите ми са били в нас, бяха известно време, но дата не помня. Те тогава си смениха местоработата в този период.

АДВ. Т.: Други искания нямам. Връзка със заявеното в предходното с.з., че искаме да се разпита свидетелят, който да установи, че родителите са били 3 в България подсъдимата сега каза това, което ние щяхме да установяваме.

Свидетелят ни е в И.. Семейството на родителите й са помогнали и това се е случило в периода в който са били в България и тогава е имало такива говорения, за които единият свидетел каза, че чул за заплахи по отношение на сестра му.

Моля да приемете договора 5 бр. за правна помощ, за разноските от частния тъжител.

АДВ. К.: Нямам искания по доказателствата.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

АДВ. Т.: Уважаеми господин Председател, занимаваме Вашето внимание за един престъпен инцидент, който в последно време намира приложение за уреждане на отношенията между хората. Нашият случай е такъв- съседи, които дълги години са живели добре, така говоря за сегашните млади и подсъдимите, като черпя основание за това от обясненията, които даде подсъдимата, че техните конфликти започнали когато св. Е. Л.ов спрял колата на мъжа й казал –„Моля хранете си кучетата, защото много лаят и не мога да спя.“ Това се потвърди от всички, че конфликта е тръгнал от кучетата, след което реакцията на семейството на подсъдимите е била оста и неприемлива и е довела до скандал. От записите на тел. 112 ние възприехме изявленията на свидетеля, че моли да дойде полиция,понеже съседи скачат и обиждат, а те не желаят да се разправят. Повтаря се инцидент през се м.С. ...., годината преди инцидента на ...г. Тогава пак възниква инцидент и се търси помощ през тел.112, като се говори този път -обаждането е от подсъдимата М.

– „Тук една луда комшийка И. Л. хвърля камъни и плаши децата“. Това го чухме всички в тази зала. От другите материали по делото се навързаха събитията. Това е времето, когато тя е блъснала на земята дъщерята на тъжителката -И. Л. и е ритала с кубинки, както се твърди. Това, че има такова грубо отношение се потвърди от подсъдимия, както от изявленията на подсъдимата. Т.е. както М., така и Владо потвърдиха, че имало такъв инцидент 4

, като причината била камъните по децата.

На ..., когато И., която е действително е с психични отклонения, но съвсем приемливи- тя е със слаба умствена изостаналост и има поведението и зрелостта на едно дете, усмихва се много любезно. Да, всяко дете реагира с някаква реакция, когато чувства заплаха. Опитаха се от защитата да внушат, че майката и бащата са бранели децата си в този момент и това оправдава тяхното бруто и недопустимо отношение. Виждате една млада и красива жена бих казала, и мъжа и-симпатичен млад човек. Виждате една баба срещу която се отправят обиди и заплахи,които са недопустими. Дори в самият ден на ... вечерта, около 6 часа вечерта вече е тъмно и разчитат на уличното осветлениеза свидетелите децата не са били там. Един свидетел е забелязал, че малките деца са били в л.а. на подсъдимите и само самите подсъдими са знаели, че децата им са до тях и започват да правят подобен скандал. Само децата си знаят какво са изпитали при такава ситуация и то предизвикана от техните родители. Не е спорно, и подсъдимите потвърдиха и всички свидетели, че И., в която се отприщва някакъв гняв от тези закани, без физическо посегателство, може би, защото братята са излезли и това не е могло да се случи И. се прибирала с брат си св.А. Л.ов от магазина, който се намира близо до къщите, но тъй като само преди няколко месеца се случил инцидент, с който това момиче е изпаднало в паника, тъй като е бутано и ритано от г-та и минавайки покрай техния дом тя търси да се прибере с някого, защото още изпитва страх.

Не успявайки да се приберат, защото до колата на подсъдимите се намират те двамата и започват кавга. Вярно е, че подсъдимия обяснява как само бил казал, но подсъдимата каза, че викал на висок тон- тя тази дипломация е много ясна. Така или иначе А., който е бил там от началото до края се опитал да възпре нещата. Самият той е в най-топли отношения с подсъдимите, въпреки изпънатите отношения и той казал –„Оставете я. какво искате?

Знаете, че не е добре.“ До този момент няма никакъв инцидент и никакво хвърляне. Започвайки да викат срещу И. тя изпада в паника, защото има травматични спомени и е нормално да започне да вика за помощ. Това извежда майката – частния тъжител и нейните синове Е. и П. Л.ови излизат на улицата, защото допускат, че се случва това, за което те са чули. Обяснимо е, че те не могат да допуснат някой да отново да тормози и бие безпомощната им сестра. Когато излизат на пътя и стават свидетели и всички последователно разказват какво се е случило и какви обиди е имало. Именно, 5 че М. се е заканила на И. -тя започнала агресията към И., а когато майка й В. се приближила, за да застане пред детето си, за да не получи удар тя започва агресията си срещу нея. Отправя други заплахи, които са предмет на друго производство, доколкото да покажат агресивния характер, защото някак си е нормално съседи да се скарат, но това не е скарване и не е за първи път. Това е и причина да се заведе дело. Аз знаех за предишни случай без да съм конкретизирала и съм им говорила да се разберат, но тъй като подсъдимите не присъстват ежедневно там това не е проблем, който всеки ден ти вади очите.

Очевидно е, че назря момент, в който те да си потърсят правата. В този ден и тази провокативна ситуация от страна на подсъдимите да псуват майката пред собствените й синове е смъртна обида в родопските села. Да псуваш майката на синовете й, те седят тримата там и е истински късмет, че те не са отвърнали. Не може да е вярно, че те са се заканвали по простата причина, че те физически тази ситуация я държат. Ако са искали да се разправят и да се бият щяха да им затворят устите и нямаше да сме на дело за обида, а на друго тежко дело с неясно последици. Това е доказателство- непряко, че тяхното намерение да се оттеглят по настояване на майката, за да не се разрасне кавгата и да стане нещо голямо. Ето защо звуци нелепо –„Ела тука да ти отхлупа черепа“-Е. ще викал според подсъдимия. Аз подробно анализирах обясненията на подсъдимите, защото те са много интересни- по какъв алогичен начин се опитват да обяснят ситуацията. Те са се прибрали, за да преустановят кавгата. Месец август св. Е. Л.ов по телефона търси помощ от полицията –т.е. не желаят да се разправят и няма логика в това, което подсъдимите казват- „Ти не знаеш кой съм. Ти утре няма да си във В.Д., аз ще те изселя“. Т.е. те са показали, че търсят органите на реда, за да се спре този скандал, а да се твърди, че хората ще им тровят кучетата също е нелепо. Те знаят, че тези хора имат 2 големи кучета –Г. Р. и не биха направили такова нещо, но този тормоз с лай на кучета, които са гладни и жадни денонощно е притеснителен за много хора. Св.А. Л.ов каза, че на него не му пречат и каза – „Само където много лаят“ и аз не смятам, че следва да има такава съседска вражда между младите за това, че кучетата лаят. Това е проблем, който може да се уреди при едни добри отношения съседите ще им хвърлят хляб, а не да се стига до подобни войни, които надявам се да приключват с това дело.