Протокол № 25 от 23.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 25 гр. Пловдив, 20.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Нели Б. Богданова и прокурора И. Г. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600140 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателят - подсъдимият И. Г. Ф., се явява лично и с адв. И. В., редовно упълномощен от по-рано.

За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурор Д..

Явява се свидетелката З. Б. С., редовно призована.

По делото е постъпила Докладна записка, изпратена с писмо от Началника на ОЗ „О.“ - С. З., във връзка с постановеното принудително довеждане за днешното съдебно заседание на свид. С.. От нея е установява, че при извършената проверка на адреса в гр. С. З., по месторабота на З. С., същата не е била открита, като на адреса имало къща с висока ограда и дворна врата, която е била заключена и след почукване никой не е отворил. В проведен разговор на телефонен номер (посочен), който органите на ОЗ „О.“ С. З. са провели със З. С., след установяването му чрез фондовете на М** Б**, същата е заявила, че е пътува за гр. Пловдив, за явяване по наказателно дело пред Апелативен съд – Пловдив.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Подс. Ф.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване 1 ход на делото, предвид на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

С оглед допуснатия преразпит на свидетелката С., следва да се даде ход на съдебното следствие, предвид на което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Свидетелката З. Б. С., със снета по делото самоличност. Разясниха се правата и задълженията по чл. 120 - чл. 122 НПК и се напомни се наказателната отговорност по чл. 290 НК.

Свид. С.: Наясно съм с правата и задълженията си. Живея в гр. С. З. и на базата на съпруга ми в Я., с лицето, с което живея на семейни начала.

Оставам и там, и в града. Нещо е станало някакво недоразумение. Работя в „И** - ****“. Възпрепятствана бях за миналото съдебно заседание, затова не се явих, съжалявам. За днешното съдебно заседание разбрах, защото ми се обади някой по телефона. Вдигнах телефона и казах, че ще дойда. Вчера ми се обадиха по телефона и аз казах, че ще дойда. Нито се укривам, нито нищо, просто не знаех. Счетоводителката ми е пратила призовката за миналото съдебно заседание, не съм я погледнала, затова не съм дошла. Фирмата, в която работя, е на нашата счетоводителка и не съм обърнала внимание, че става въпрос за мен и за това дело. Просто недоразумение. И аз съм счетоводител там. Не знам от кога ми е пуснат договора. Там работя от миналата година. Преди работех в полицията. Аз съм с дисциплинарно уволнение от предишната ми работа и в момента обжалвам заповедта. Не ходя на работа там. Отстранена съм. Подадох си сама заявлението, заведоха ми дисциплинарно производство. Сложна ситуация. От 2020 г. не работя там.

За срещата си с И. Ф. на 18.10.2010 г. вечерта в ресторант З. - Р. – гр. С.

З. не си спомням много. Минали са доста години. По други дела за подкуп не съм била свидетел.

Колие за аудиовидеозапис носех на тази среща. Не беше мое колието.

Служителите на В. с. ми го дадоха. Беше синджир с нещо като брошка отпред. Нямам ясен спомен в момента. Дадоха ми го в деня на срещата. Слага се на врата. Не си спомням дали съм била инструктирана как да го ползвам, дали да имам специална позиция. Мисля, че тогава косата ми беше по-дълга.

Щом има видеозаснемане, предполагам, че са ми казали косата да ми е прибрана, за да не закрива камерата.

След срещата колието го върнах на тези, които ми го дадоха. Щом порано съм казала, че съм го върнала, значи е било така. Предполагам, че веднага съм имала среща със служителите, които са ми го дали. 13 години са минали. Каквото съм казала тогава, предполагам, че така е било. Веднага след срещата съм го върнала. Може да не е било на секундата, може да е минал 2 половин час, един час. Щом съм казала тогава, че ми е дал в салфетка пари, значи ми е дал. Дал ми е. И тях (парите) ги предадох на В. с., след срещата.

Не си спомням точно кога съм ги предала. Не си спомням дали е било същата вечер. Не си спомням дали в С. З. съм ги предала парите или другаде. В С. съм ходила няколко пъти във връзка с този случай. Не мога да отговоря дали съм ги предала в С..

С оглед заявеното от свидетелката, че не си спомня, съдът счита, че следва да бъде предявен протокол за доброволно предаване от 19.10.2010 г., приложен на л. 61 - 63 от том 1 от ДП. Ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

Предяви се на свидетелката протокол за доброволно предаване от 19.10.2010 г., приложен в том 1, л. 61 – 63 от ДП.

Свидетелката С.: Подписът срещу „предал“ на л. 63 е мой. Значи е станало в С. предаването, но не си спомням точно. Сега, като видях протокола, значи е станало в С. на 19.10.2010 г. Значи съм ги предала на 19 в С.. Сигурно така са ми казали служителите от В. с., че трябва да бъдат предадени в С.. Нямам идея защо е така направено. Каквото са ми казали, това съм направила. До предаването парите мисля, че са били у служителя на В. с., но не са били у мен. Мисля, че вечерта ги предадох на служителя на В. с.. Но не са били у мен. След срещата с И. се прибрах у дома си. Прибрах се без парите. В С. отидох с началника на сектора К. Я.. Той е мой началник, а не от В. с.. Не си спомням колко дълго беше колието. Не си спомням дали е било по врата, средно или по-дълго. Закаченото на колието беше като брошка, като медальон (показва). Като масивна брошка. Точен размер не мога да дам. Като голяма брошка беше. Това ми изплува в главата в момента. Но не мога да кажа размер. Като монета от 2 лева по-скоро.

Уволниха ме дисциплинарно от полицията, защото съм пълномощник на фирмите на съпруга ми и майка ми и за злоупотреби във Информационните фондове на М**, че съм извършвала нерегламентирани справки за лица, за които не ми е било възложено да работя.

Въпрос на адв. В.: Моля свидетелката да обясни каква беше причината да настоява да разговаря с мен пред съдебната зала, преди започване на съдебното заседание днес?

Прокурорът: Възразявам и моля да не допускате този въпрос. Въпросът не е относим към предмета на доказване. Не е ясно някакъв разговор проведен ли е. Не мисля, че с нещо ще допринесе за изясняване на обективната истина по делото.

Адв. В.: Искам да уточня, че разговор не се проведе, защото категорично отказах това. Включително се отнесох грубо. Но моля да се изясни мотивацията на свидетелката да дава показанията си, съпоставено с обстоятелството, че не с някой друг, а с мен искаше да говори, преди да бъде разпитана от съда. Имам обяснение за себе си, но искам тя да даде своето.

3

Съдът счита, че следва да бъде допуснат така поставения от адв. В. въпрос към свидетелката, а възражението на представителя на Апелативна прокуратура - Пловдив следва да бъде оставено без уважение, предвид на което

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение възражението на представителя на Апелативна прокуратура - Пловдив.

Допуска така поставения от адв. В. въпрос.

Свидетелката С.: Въпросът ми беше от личен характер, не касае делото. Исках да го попитам дали може да ми бъде полезен по моето дело, което водя срещу М**.

Преди да ползвам колието, служителят на В. с. ми каза да не го пипам, да внимавам, да не го пипам много. Това си спомням. Обясни ми, че е за записване на звук и картина. Това към момента, което си спомням ясно, е, че ми каза много, много да не го пипам, но как да застана или друго - не помня.

Служителят не присъстваше на срещата. Не съм сигурна, но мисля, че не присъстваше. Непосредствено, може би, преди срещата ми го дадоха колието.

Мисля, че го върнах след срещата - може и половин час да е минало, може и веднага след срещата да съм го върнала. Мисля, че комуникирах с две лица с В. с.. Но на колието един ли беше, двама ли бяха - нямам спомен. Общо взето, нямах възможност, право на избор да отида ли или да не отида на срещата.

Защото щях да си остана без работа. Започнеш ли нещо такова, няма как. Или го приключваш, или ти хвърчиш. Такава е системата. И. е служител там, той го знае много добре. Знам, че благодарение на мен той отдавна не е служител в тази система. Принудително не съм отишла, но не мога да я прекъсна по мое усмотрение срещата. Инициативата за срещата не си спомням чия е била. Ако И. ми се беше обадил и аз откажех срещата, мисля, че щеше да има последици за мен. Не можех да откажа и последващите срещи. Нямаше да бъде добре за мен служебно. На първата среща през м. август 2010 г. не съм имала избор да откажа да отида. Не си спомням защо направихме първата среща. Не съм имала избор за срещите да ги откажа или не, но не си спомням защо. Всички срещи са със знанието на В. с. от самото начало. Не си спомням дали съм казвала пред мои колеги „Ако не беше той, щях да бъда аз“. Не си спомням първата среща дали беше под контрола на В. с.. По-скоро не. Не знам. Не си спомням дали съм знаела за какво ще бъде първата среща. Не мога да кажа В. с. от къде разбраха за тази история. Предполагам, че съм докладвала на прекия ми началник, който е бил на групата тогава – Б. М. беше на групата, а Я. беше на сектора. Би трябвало да е знаел за този случай и Я..

Не си спомням дали съм била инструктирана да задавам някакви въпроси, да насочвам разговора в определена посока, ако евентуално даде пари на въпросната среща, как да реагирам - дали имах такива напътствия, указания не си спомням, госпожо съдия. Много време е минало. Хиляда неща са ми минали през глава оттогава. Един път съм била свидетел по такова дело и 4 каквото е имало, когато е било прясно, съм го казала тогава. Не си спомням дадоха ли ми насоки. Преди срещата, като ми дадоха колието, съм провела някакъв разговор, но това, което в момента си спомням ясно, е, че ми казаха да не го пипам много, много това колие. Останалата част от разговора ми се губи. На срещата на 18.10. в ресторанта предполагам съм отишла, защото сме се уговорили да се видим. Не си спомням защо сме щели да се виждаме.

Предполагам, че за тази среща те са преценили, че трябва да ми сложат колие.

Не си спомням дали съм знаела какво е щяло да се случи на тази среща и дали е щяла да ми бъде дадена парична сума. Сигурно съм имала такова очакване, но не си спомням. Каква беше целта на срещата, не си спомням. Много време е минало. Не си спомням на предходните срещи дали ми е предлагал пари или друго.

Прокурорът: По-полезни ще бъдем, ако прочетем казаното, а след това да я питаме.

Моля да прочетете протокола за разпит, проведен на 19.10.2010 г., и касае деня след случая в ресторант З. - Р., л. 58 от ДП. Моля да бъде прочетен целият разпит.

Адв. В.: Не даваме съгласие, тъй като винаги сме изразявали становище, че това досъдебно производство и конкретно поведението на госпожата е изцяло манипулативно. Това е причината да не сме съгласни. Разбира се, има други способи, с които да го приобщите.

След съвещание, съдът счита, че са налице основанията на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 пр. 2 НПК, за прочитане показанията на свидетелката С., дадени пред органа на ДП - протокол от разпит от 19.10.2010 г., приложен на л. 58 – 60 от том 1 на ДП, тъй като свидетелката заяви многократно, че не си спомня обстоятелствата относно зададените й въпроси, в каквато връзка е искането на представителя на Апелативна прокуратура, с оглед на което съдът О П Р Е Д Е Л И:

Да се прочетат показанията на свидетелката З. Б. С., отразени в протокол за разпит на свидетел от 19.10.2010 г., приложен на л. 58 - 60 от том 1 от ДП.

Прочетоха се.

Съдът