Решение № 50 от 16.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Пловдив, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330203267 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2500106/23.05.2025г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, с което на „Велмакс лукс“ ЕООД, ЕИК: 204470750, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“София“ № 9, ет.3, представлявано от управителя Ю.М.Ш., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекс на труда /КТ/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В жалбата, както и в постъпила молба преди съдебното заседание, се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като издадено от некомпетентен орган.

Алтернативно се навеждат твърдения, че наложената имуществена санкция е завишена и се иска намаляване до минималния размер, предвиден в закона.

Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив се представлява от Началник отдел Н.К., която пледира да бъде потвърдено наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Прави подробен анализ на събраните по делото доказателства, като счита, че са налице всички реквизити на трудово правоотношение. Дори сочи, че за заеманата длъжност „****“ има съответен код в националния класификатор.

Моли съда да потвърди наказателното постановление, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка 1 с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 24.02.2025г. в периода от 09,00ч. до 10,00ч. била извършена проверка в склад, намиращ се в ****, стопанисван от „Велмакс Лукс“ ЕООД. По време на проверката в обекта на контрол Ц.В.В., ЕГН: **********, е управлявал, а в последствие разтоварвал микробус марка „Мерцедес“ с рег.№ ****. При проведен разговор, така и в писмен вид в декларация по чл.402 от КТ, Ц.В. бил декларирал, че работи за „Велмакс Лукс“ ЕООД като **** от 26.06.2024г., с уговорено трудово възнаграждение процент от оборота, работно време за деня от 08,00ч. до 11,00ч., последното възнаграждение му е било платено на 20.02.2025г., почива съобразно графика, който се изготвял от страна на „Велмакс Лукс“ ЕООД.

На 24.02.2025г. бил представен договор за търговски помощник от 24.06.2024г., сключен между „Велмакс Лукс“ ЕООД и Ц.В.В., ЕГН:

**********, както и анекси от 02.09.2024г. и от 27.12.2024г. към договора за търговски помощник от 26.06.2024г. От страна на „Велмакс Лукс“ ЕООД за периода от 24.06.2024г. до 20.02.2025г. били представени 39 заповеди за командироване, с които Ц.В. е командирован в страната със служебен автомобил и е презентирал стоки за бита на фирма „Велмакс Лукс“ ЕООД.

Била представена справка от Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Пловдив, от която се установявало, че ползвател на МПС „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ **** към 24.02.2024г. е „Велмакс Лукс“ ЕООД.

От извършената проверка в обекта на контрол и от представените от страна на „Велмакс Лукс“ ЕООД на 24.02.2025г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив документи било установено, че от страна на работодателя „Велмакс Лукс“ ЕООД към 09,20ч. на 24.02.2025г. в склада в **** е бил приет да работи Ц.В.В., ЕГН: **********, като **** при установени елементи на трудово правоотношение – работно място, работно време, почивни дни и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.

Въз основа на тези констатации на жалбоподателя бил съставен АУАН № 16-2500106/27.03.2025г., предявен и подписан от управителя на санкционираното дружество. По реда на чл.44, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу акта, които били възприети за неоснователни, а въз основа на съставения АУАН било изготвено и атакуваното НП.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя Д. Т. Б., от чийто показания се установява, че извършила проверка на дружеството по повод постъпил сигнал, че работи без сключване на трудови договори. В деня на проверката посетила склада на дружеството, разговаряла с присъстващи, когато пристигнали автомобили с търговски помощници. В разговора с помощниците св.Б. установила, че те 2 работят с утвърдено работно време, получавали възнаграждение – процент от оборота, имали почивки, презентирали стоки по график, обикаляли в страната, като работното време и графиците били изготвяни от „Велмакс Лукс“ ЕООД.

Търговските помощници били двама, един от които бил Ц.В.. Дошли да товарят стока и да отчетат стара. Св.Б. поискала да декларират тези обстоятелства в писмен вид и помощниците попълнили декларация по чл.402 от КТ. Направена била справка в Сектор „Пътна полиция“ от която се установила, че микробусът е собственост на „Велмакс Лукс“ ЕООД. Така св.Б. приела, че тези отношения са трудови, които се прикривали със сключени граждански договори. Съдът кредитира показанията на свидетеля като пълни, обективни, хронологично изложени и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда писмени доказателства.

Предвид установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно доказано извършено от страна на „Велмакс Лукс“ ЕООД административно нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на задължението за сключване на трудов договор в писмена форма при установени отношения на предоставяне на работна сила, които се уреждат само като трудови правоотношения. Дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател, е приел на работа Ц.В.В., ЕГН: ********** на длъжността „****“ при установени елементи на трудово правоотношение – работно време за деня от 08,00ч. до 11,00ч., трудово възнаграждение – процент от оборота, почивка съобразно график, командироване със служебен автомобил, работно място – склад в ****, почивни дни. Тези отношения били уредени в граждански договор от 24.06.2024г., сключен между „Велмакс Лукс“ ЕООД и Ц.В.В., ЕГН: ********** за ****, който бил променян с анекси от 02.09.2024г. и 27.12.2024г., като наред с това били представени и 39 заповеди за командироване на Ц.В. със служебен автомобил на „Велмакс Лукс“ ЕООД.

Всички тези данни водят до извода, че между дружеството-жалбоподател и Ц.В. е имало трудови правоотношения, като последният е престирал трудова сила, при утвърдено работно време, работно място, почивки, трудово възнаграждение и график на извършените дейности, които обаче не били уредени в писмен трудов договор, а в граждански договор. По този начин дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, съгласно която трудовият договор се сключва в писмена форма, във връзка с нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ, която сочи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да е осъществено нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ е достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор, сключен в писмена форма между него и съответния работодател. В настоящия случай се установи, че към момента на проверката такъв не е бил сключен между „Велмакс Лукс“ ЕООД и работника – **** Ц.В..

Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, че между 3 дружеството и търговския помощник може да се сключи и граждански договор. Законът позволява сключването и на различен от трудовия договор /чл.30 ал.1 от ТЗ/, само в случаите, когато не се предоставя работна сила. В настоящият случай е налице предоставяне на работна сила – уговорено работно време, почивки, график, всички те изготвени от „Велмакс Лукс“ ЕООД, което е израз на йерархичност, трудово възнаграждение и командироване със служебен автомобил. Т.Е. налице са всички реквизити на трудово правоотношение и за дружеството-жалбоподател е налице задължение да сключи писмен трудов договор. Предвид на това правилно и административният орган е квалифицирал установеното нарушение в АУАН.

Във връзка с горното следва да се отбележи и това, че съгласно чл.416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид това и доколкото фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства, следва същите да се приемат за установени.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението, съдът намира, че наложената на осн. чл.414 ал.3 от КТ „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. е определена малко над минималния предвиден в закона размер. Административният орган е изложил мотиви защо е определил този размер – продължителния период на работа от страна на работника, при което е било прикрито трудовото правоотношение със сключен граждански договор, което е повлияло на лишаване на работника от трудов и осигурителен стаж за всички осигурителни рискове, както и гарантирано изплащане на възнаграждението. Ето защо съдът приема, че правилно и законосъобразно, на основание чл.414, ал.3 от КТ, административният орган е определил размера на административното наказание „имуществена санкция“, съобразявайки събраните по делото доказателства и тежестта на нарушението, съгласно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, с което е приел, че целите на административното наказание по смисъла на чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.

Процесното деяние е изключено от обхвата на привилегированата разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ предвид изричната забрана на чл. 415в, ал.

2 от КТ. Също така съдът приема, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.

При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на НП. При съставяне на АУАН и издаване на НП са 4 спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Същите са издадени от компетентни лица, в рамките на материалната и териториална им компетентност, и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е пълно, точно и ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят, който е разбрал за какво е ангажирана отговорността му. От изложените в акта и постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакувания акт и да налага неговата отмяна.

Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с разглежданото НП имуществена санкция в размер на 3000 лева, следва да бъде с равностойност евро – 1 533,88 евро (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента), което само по себе си не представлява изменение на санкцията.