Решение № 675 от 20.11.2019, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. Плевен , 20.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иво Радев, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №1051 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от

Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба от Г.Х.Г. с ЕГН ********** ***, против Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ гр.Бургас, ул „Александър Батенберг“ №1, предявен на основание чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 1650 лева, представляваща обезщетение за причинените на лицето имуществени вреди, заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред РС и АС по обжалване на НП, което е било отменено, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2019 год., както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че на 5.04.2018 год. в района на с.Чомаковци, общ.Червен бряг, на Г. бил съставен акт за нарушение за нерегламентиран улов на риба и по-късно издадено НП №15-013/20.05.2018 год., с което му била наложена глоба в размер на 1500 лева и било постановено отнемане на рибарските принадлежности. Твърди, че обжалвал издаденото НП пред РС-Червен бряг и със свое решение №4/9.01.2019 год. съдът отменил издаденото НП. Сочи, че по горното дело ангажирал адвокат Г.С. от САК и му заплатил възнаграждение в размер на 850 лева. ИАРА подала жалба против решението на РС-Червен бряг пред Административен съд-Плевен, който се произнесъл с решение от 15.07.2019год., с което оставил в сила решението на РС-Червен бряг. За производството пред касационната инстанция заплатил възнаграждение на упълномощения адвокат в размер на 800 лева, или общо възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 1650 лева.Счита, че същите съставляват вреди за него и претендира от съда да осъди ответника да му заплати като обезщетение сумата в размер на 1650 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението на Административен съд-Плевен-15.07.2019 год., както и направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Постъпила е писмена молба от упълномощения адвокат С., с която моли съда да се даде ход на делото, като претендира да се присъдят на ищеца направените по делото разноски.

Ответникът-

Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури –Бургас, е депозирала писмен отговор на исковата молба с вх.№5317/28.10.2019 год., в който се изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Твърди, че претенцията на ищеца се основава на два броя договори за правна помощ-за процесуално представителство по нахд №185/2018 год. на РС-Червен бряг и за процесуално представителство по канд №273/2019 год. на АС-Плевен. Твърди, че нито един от представените доказателства не удостоверява извършени плащания. Сочи, че нормата на чл.78, ал.1 от ГПК, към която препраща чл.144 от АПК изрично предвижда, че заплатените от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника. Употребената глаголна форма в изречението изразява резултат от действие и сочи на извод, че плащането трябва да е осъществено към датата на представяне на договора за правна помощ, като законът не прави разлика за вида на разхода, стига да има валидно извършено плащане.

Алтернативно оспорва претендирания като обезщетение хонорар и моли съда да го намали, като съобрази сложността на делото и размера на наложената глоба.

Депозирана е и допълнителна молба с вх.№5642/12.11.2019 год. от ответника, в която се поддържа отговора на исковата молба, оспорва се като прекомерен адвокатския хонорар , заплатен от ищеца за представителство по настоящото съдебно производство, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иво Радев дава заключение за основателност и доказаност на предявената искова претенция, претендира да бъде редуциран размера на претендираното обезщетение по справедливост.

Административен съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

От приложената по анд №185/2018 год. на РС-Червен бряг административнонаказателна преписка се установява, че с Наказателно постановление №15-013/20.05.2018 год. на Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище в гр.Бургас, на

Г.Х.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.17, ал.1, т.1 и т.2 от ЗРА и на основание чл.56, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание

„глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева затова, че на 5.04.2018 год. в 19:00 часа е подаден сигнал на 112 за нерегламентиран улов на риба с мрежи на баластриерите с.Чомаковци, общ.Червен бряг. Отреагирано е на сигнала, като на мястото-баластриерите е установена лека кола-бяла на цвят, а във водата-лице с лодка, което изважда рибарски мрежи от водата. След около 20 минути на земния път е спрян за проверка лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ **********, управляван от Г.Г., като в автомобила е намерена гумена лодка с две гребла и три рибарски мрежи, в които е уловена риба от вида каракуда и лин с общо тегло около 2 кг. Посочено е в НП, че Г. извършва стопански риболов във воден обект-баластриери, който обект е различен от р.Дунав и Черно море, без разрешително за стопански риболов и придобито право за усвояване на рибен ресурс, при което Г. използва немаркирани лодка и мрежени риболовни уреди с обща дължина 80 метра, потопени във водата в работно положение, като направлява риболовния уред чрез съзнателни движения с цел да улови риба от горепосочените видове. Рибата от вида каракуда и лин е върната обратно във водата.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал Г., който го е обжалвал пред Районен съд-Червен бряг, където е образувано анд №185 по описа на съда за 2018 год. По делото е постановено решение №4/9.01.2019 год., с което съдът е отменил Наказателно постановление №15-013/20.05.2018 год. на Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище в гр.Бургас. Постановеното решение е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен, където е образувано канд №273/2019 год., по което е постановено Решение №388/15.07.2019 год., с което е оставено в сила решение №4/9.01.2019 год. на РС-Червен бряг по анд №185/2018 год. Решението е влязло в законна сила на 15.07.2019 год.

В развилото се пред Районен съд-Червен бряг съдебно производство по обжалване на издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат Г.С. от САК с пълномощно на л.43 от делото на РС, с оглед защита по делото. По делото са проведени пет съдебни заседания- на 13.07.2018 год., на 10.09.2018 год., на 16.10.2018 год., на 16.11.2018 год. и на 10.12.2018 год., на които жалбоподателят е бил представляван от адв.С., видно от отбелязването в протоколите от проведените съдебни заседания. За осъщественото процесуално представителство по делото, на упълномощения адвокат е било заплатено в брой възнаграждение в размер на 800 (осемстотин ) лева. В развилото се пред Административен съд –Плевен касационно административнонаказателно производство Г. е упълномощил отново адв.С. да го представлява по делото, видно от пълномощно на л.25 от канд. По делото е проведено едно съдебно заседание-на 14.06.2019 год., на което Г. е бил представляван от адв.С., което се установява от протокола от проведеното съдебно заседание. За осъщественото процесуално представителство по касационното дело, на упълномощения адвокат е било заплатено в брой възнаграждение в размер на 500 (петстотин ) лева.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 185/2018 год. по описа на РС – Червен бряг и канд №273/2019 год. по описа на Административен съд-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично основателен , поради следните съображения:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие;

3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ Бургас.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.