Присъда № 4 от 28.06.2022, Софийски градски съд - СНС закрит

Специализирана прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимите АЛМ. АБД., АЛ.

АБД. Ф., АЛ. Ф. ЯС. и същите са предадени на съд за извършено престъпление по чл. 108а ал. 7 вр. ал. 6 вр. ал. 1 от НК за това, че на 07,02,2016г. в качеството си на чужденци – граждани на Р. С., с цел да участват в престъпление по чл. 108а ал. 1 от НК – тероризъм, включително против чужда държава – Р. С., а именно да вършат престъпления по чл. 115 от НК, с цел да принудят орган на власт – органите на държавно управление на Р. С., да извършат нещо противно на волята им – да предадат властта в Р. С. на терористичните организации „Мюсюлмански братя“ и „ИДИЛ“ (Ислямска държава на Ирак и Леванте), са влязли на територията на Република България през границата на Република България и Република Гърция.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвиненията със същата правна квалификация на деянията и на тримата подсъдими. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на всеки един от тримата подсъдими да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на по 7 години.

Подсъдимите в съдебно заседание не дадоха обяснения по обвинението. Лично и чрез процесуалния си представител молят съда да бъдат признати за невинни. Защитникът им зае становище, че по делото не са събрани доказателства относно това който и да е от тримата да е извършил престъплението, за което са обвинени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият АЛМ. АБД. е роден на ***.

Подсъдимият АЛ. АБД. Ф. е роден на ***.

Подсъдимият АЛ. Ф. ЯС. е роден на ***.

На 06,02,2016г. тримата подсъдими влезли в Р България с автобус от гр. Александропули в Р Гърция, от който слезли на автогара в гр. Пловдив. От там се предвижили с друг автобус до гр. София, където в 21:15 часа били посрещнати на автогарата в гр. София от свидетел със защитена самоличност с № 174. Той ги завел в квартал Надежда в град София. Настанил ги в хотел, завел ги в супермаркет и в офис на „Western Union“, където подс. А. получил 500 долара от лице с име А..

Тримата подсъдими съобщили на свидетеля със защитена самоличност с № 174, че майките им са болни в Турция и ще трябва да се приберат, за да ги гледат в болница, но нямат визи за влизане в Р Турция. Свидетелят им предложил да им съдейства за изваждане на електронни визи за Турция срещу 1000 евро, но не успял.

Междувременно тримата подсъдими се срещнали случайно в трамвай в гр. София със св. Н., от когото разбрали как да се предвижат до гр. Свиленград.

А свидетелят със защитена самоличност с № 174 съобщил за намеренията на тримата подсъдими на служителя на ДАНС, св. В. К., който от своя страна извършил необходимата организация за наблюдение, съвместно със свои колеги от ДАНС Свиленград.

И на 8/9 февруари 2016 година около 03,30 часа тримата подсъдими опитали да преминат нелегално държавната ни граница с Р Турция. Този техен опит бил забелязан от 1 полицейския служител св. Ф. Ф., който съобщил за това на колегата си, св. Д. Ч..

Последният на свой ред го съобщил на граничните служители, свидетелите К. К. и В. К..

Последните двама отишли на посоченото им място, около 315 гранична пирамида и заловили тримата подсъдими преди да успеят да напуснат страната ни. По –късно тримата били конвоирани от полицейския служител св. Р. З. до НСС София.

И тримата предали своите телефони.

И по-късно били извършени множество експертизи.

В заключението на Компютърно техническа експертиза, намиращо се в томове 3,4 и 5 от ДП са представени разпечатки от съдържанието на горните телефони. При това са открити множество снимки на тримата подсъдими, на които същите са снимани с оръжие в ръка.

Налични са снимки и на трети лица, отново с оръжие в ръка, както и различни материали на арабски език.

В заключението на Компютърно техническа експертиза, намиращо се в том 12 също са представени разпечатки от съдържанието на горните телефони. При това са открити множество снимки на тримата подсъдими, на които същите са снимани с оръжие в ръка.

Налични са снимки и на трети лица, отново с оръжие в ръка, както и различни материали на арабски език.

В заключението на Арабистична техническа експертиза, намираща се в том 13 вещото лице е направил анализ на част от съдържанието, посочено в комхпютърно техническите експертизи.

Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.

Същите не се оспориха от страните.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от прочетените на основание чл. 373 ал.1 вр.чл.283 от НПК, показания на свидетелите М. Х. Н., свидетел с тайна самоличност № 174, В.И. К., К.Д.К., С.Т.Т., Ф.К.Ф., Д.И.Ч., Н.М.М. И Р.П.З., от приетите на същото основание протоколи за извършените компютърно-технически и арабистична експертизи, както и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал протоколи за доброволно предаване и оглед на ВД, както и от ВДС, получени след експлоатиране на ВДС.

Доколкото по делото е събран оскъден доказателствен материал, Съдът ще обсъди всяко едно от наличните свидетелски показания.

Така в показанията си свидетелят М. Н. разказва как през февруари 2016 година вършил своя лична работа, поради което се намирал в трамвай в град Софи, пътуващ по булевард „Мария Луиза“. На втората спирка след като той си качил, в трамвая се качили и тримата подсъдими и на арабски език го помолили да им посочи начина да стигна до гр.

Свиленград. Тримата се представили като граждани на С., на което свидетелят отговорил, че също е сириец. Свидетелят Н. ги попитал защо пътуват към С., а не в посока в обратна 2 посока, тъй като повечето сирийци в момента бягат от С.. Подсъдимите му казали, че идват от Германия, както и че има ли немски документи -разрешения за пребиваване в Германия.

А сега отиват първо в Турция и от Турция искат да се приберат в С., тъй като имат починал близък човек. Свидетелят Н. им посочил начина да стигна до град Свиленград и тримата слезли от трамвая.

По – късно св. Н. разпознал и тримата подсъдими като лицата, с които провел горния разговор.

Свидетелят със защитена самоличност с № 174 в показанията си е заявил, че на трети февруари 2016 година в 17,57 часа бил получил обаждане по мобилното приложение „вайбър“ на собствения си телефон от лице на име С.. Този С. бил от Египет и живеел в България като бежанец. За целта си бил сменил религията и приел християнската религия.

Като бежанец бил настанен в СДВНЧ Бусманци. Свидетелят помогнал на лицето С. да излезе от Бусманци, след което това лице останал като бежанец в България, а по-късно се прибрал в Египет„ От там звъннал на свидетеля със защитена самоличност № 174 му казал, че негов приятел с име М. ще му изпрати трима души от Германия, които се намират в България и го помолил да им помогне да заминат от България за Турция по нелегален начин.

След това на мобилния си телефон на мобилно приложение „WhatsApp“ получил съобщение от лице, което му се представило като Ф., който му съобщил, че заедно с другите двама човека ще дойдат в България с автобус от Гърция и ще слязат вечерта в 19:15 ч. от град Пловдив. Свидетелят отишъл на автогарата в гр. София в 21:15 часа, взел трите тримата и ги завел в квартал Надежда в град София . Разбрал, че лицата се казват Ф., Я. и А.. Настанил ги в хотел, завел ги в супермаркет и в офис на Western Union. Там, в офиса, А. получил 500 долара от лице с име А.. Четиримата седнали да пият кафе и тримата подсъдими му разказали че майките им са болни в Турция и ще трябва да се прибера за да ги гледат в болница. Казали, че се опитали от Гърция да влязат в Турция, но нямали визи и това им попречило. Тогава свидетелят им предложил да им съдейства за изваждане на електронни визи за Турция срещу 1000 евро. Свидетелят разбрал, че тримата са сирийци, тъй като видял сирийските им документи докато ходили в бюро на Western Union.

Отделно от това свидетелят изказва предположение в показанията си, че тримата симпатизирали на „Организацията на мюсюлмански братя“. Това предположение той прави от факта, че тримата се произнесли лошо за президента на Египет, когото свидетелят уважавал. Отделно това, при посещение на ресторант тримата го попитали дали в ресторанта се готви свинско и след утвърдителен отговор те отказали да се нахраня там, защото „след като се готви свинско, значи всичко е омърсено“. На следващия ден свидетелят потърсил тримата мъже в хотела, но те вече не били там.

В показанията си полицейският служител В. К. е заявил, че бил служител в ДАНС от дълги години в Дирекция „контратероризъм“. На трети февруари 2016 година бил потърсен от доброволен заявител, който го уведомил, че през следващите няколко дни в България ще пристигнат няколко лица от сирийски произход, които искат да пътуват за Турция. На 8-ми февруари 2016 година свидетелят се срещнал с този заявител, който споделил, че бил потърсен от лице с име С. от Египет, който му казал, че тези трима души сирийци пътуват през Гърция към Турция. На пети февруари 2016 година заявителят осъществил връзка с лице на име Ф., който му казал, че тримата се намират в Гърция, но не могли да се придвижат до Турция поради липса на виза. Договорили се три тримата да пристигнат в България като заявителят щял да им окаже съдействие за осигуряване на входни визи за Турция. Заявителят посрещнал тримата на автогара София, заявил, че имената са им Ф., Я.

3 и А., завел ги в квартал Надежда и ги настанил в хотел.

На осми февруари 2016 година свидетелят К. бил потърсен от колега, който му заявил, че три непознати лица от сирийски произход, отговарящи на описанието на тези трима, за които получил заявлението от анонимния заявител, се били свързали със сирийски кюрд, от когото поискали да ги заведе до мястото, от където тръгват автобусите за Турция.

Свидетелят организирал служебна акция с колегите си от ДАНС Свиленград и на девети февруари 2016 година по телефона бил уведомен от колега от Свиленград, че тримата сирийски граждани са задържани от гранична полиция при опит за нелегално преминаване на българо-турската граница. Той отишъл в Свиленград и разговарял с тримата. Открил в мобилните им апарати множество снимки на тримата с огнестрелно оръжие, както и на техни познати, множество пропагандни материали на терористичната организация „ислямска държава“, както и чат - сесии в мобилното приложение „WhatsApp“, от съдържанието на които ставало ясно, че тримата трябвало да отидат Турция, след което да отидат в С.. Станало ясно на свидетели (въпреки че не уточнява по какъв начин и от къде), че сирийските граждани контактуват с лица, (които също не е уточнил) находящи се С., Турция и Германия, които са свързани с терористичната организация „Ислямска държава“.

Други полицейски служители към ГПУ Свиленград, са заявили в показанията си следното:

Свидетелите К. К. и С.Т. че на осми срещу девети февруари 2016 година около 03,30 часа получили сигнал от свидетеля инспектор Д. Ч., на когото докладвал св. Ф. Ф., който пък провеждал наблюдение на термовизионни камери и той им съобщил, че забелязал три лица, бързо движещи се в посока местността „Куш тепе“, в посока държавната граница към 315 гранична пирамида. Веднага двамата свидетели Костадинов и Тонев се изнесли със служебния автомобил и отишли на мястото. Там видяли тримата подсъдими. След като им извикали „стой“, тримата побягнали в обратна посока, но полицейските служители ги настигнали, спряли ги и ги задържали. Откарали ги в ГКПП Капитан Андреево за пръстови отпечатъци. А след като дошъл служител, който владеел английски език, разбрали, че тримата отиват в Турция, тъй като майката на единия от тях е болна.

В показанията си служителят на РУП Димитровград, св. Р. З. е заявил, че би натоварен с конвориране на тримата подсъдими от Хасково до НСС София. След като ги дк„окарали, открили в служебния автомобил сим карта, която предал.