Решение № 70 от 16.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330206260 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0432-001606/29.09.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на Т. Т. П., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено административно нарушение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Т. Т. П. оспорва издаденото наказателно постановление с аргументи за необоснованост и незаконосъобразност. Прави искане същото да бъде отменено. В съдебно заседание редовно призован, се явява. Явява се и процесуалния му представител адв.Н., който поддържа жалбата, като излага съображения за отмяна на НП. Претендира направени разноски по делото за адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна - Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. Депозира молба-становище, с която пледира за потвърждаване на НП. Възразява относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна с искане за намаляването му до минимално предвидения.

1

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Т. Т. П. за това, че на 20.09.2023г. в 13:30 часа в гр.Пловдив на ул.“Македония“ до № 95 с посока на движение от юг към север, управлявал лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег.№ **, собственост на М.Д.П., ЕГН ********** от **, като допуска следното нарушение: Водачът управлява описаното МПС, като по време на движение на пътното платно с двупосочно движение, което има две пътни ленти, навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещия се направо лек автомобил „Пежо 207 СВ“ с рег.№ ** в предната му лява част. Допуска ПТП с материални щети, описани в Протокол за ПТП № 1840195. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР ARPM 0711 с фабр.№ ARPM 0711, като уреда отчита 0 промила алкохол.

С което виновно е нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН Серия GA Акт № 1097925 от 20.09.2023г., съставен от Д. П. К. – ** при ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

Изложените фактически положения се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Д. П. К. и показанията на св.М.Р.П. и Н.П.П..

В показанията си актосъставителят описва обстоятелствата около постъпилия сигнал за настъпило ПТП, установеното от него на мястото на инцидента, както и обстоятелствата по съставяне на АУАН срещу жалбоподателя. Показанията му кореспондират с тези на св.П.а и св.П., включително и относно обстоятелството, че на мястото на нарушението е имало трети автомобил, който отнел предимството на управляваното от жалбоподателя МПС, при което последният навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещия се направо лек автомобил. Предвид на това, настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на актосъставителя и на св.Н. П. като обективни, достоверни, подробни и непротиворечиви.

2

Съдът дава вяра и на показанията на св.П.а, като отчита, че същата е съпруга на жалбоподателя, но не кредитира с доверие онази част, в която свидетелката сочи, че съпруга й е натиснал спирачките на управлявания от него лек автомобил, доколкото същата противоречи на изложеното от актосъставителя и не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира и събраните и проверени по делото писмени доказателства, като не може да се кредитира безпротиворечиво съставения протокол за ПТП, в който липсва отразено установеното в хода на съдебното следствие обстоятелство по участието на трети автомобил при извършване на нарушението.

След запознаване със събраните и проверени по делото доказателства, съдът намира за категорично установено и доказано вмененото на жалбоподателя Т. П. нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, който не се е съобразил със законовата забрана като водач на ППС, управлявано на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне.

Въпреки това съдът намира, че в разглеждания случай са налице основания за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно, поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Такова съществено нарушение е неизпълнение на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. При ангажиране отговорността на жалбоподателя като водач на ППС, на същия е определено наказание на основание на чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, като е прието, че е нарушил правилата за заобикаляне, с което е причинил пътнотранспортно произшествие и е създал непосредствена опасност за движението. За да е съставомерно деянието по приложената санкционна норма е необходимо да е установено нарушение на някои на правилата при извършване на маневри, конкретно изброени в приложените разпоредби. В случая, както се посочи по-горе, наказващият орган е приел за нарушени правилата за заобикаляне. От така отразеното в акта и НП обаче при описание на приетата от актосъставителя, а впоследствие 3 и от наказващия орган фактология по извършеното нарушение, не се установява жалбоподателят да е извършил маневра „заобикаляне“. Такова обстоятелство се установява едва в хода на съдебното следствие от разпита на актосъставителя и от показанията на свидетелите П.а и П., които с категоричност посочват наличието на трети автомобил на мястото на инцидента. Именно този трети автомобил при излизане от паркинга на намиращия се в съседство на мястото на нарушението магазин, е отнел предимството на жалбоподателя, вследствие на което последният е навлязъл в лентата на насрещното движение. Този факт обаче не е намерил място в обстоятелствената част на двата акта, което води до непълнота от фактическа страна на описаното и прието за извършено нарушение.

Коментираното процесуално нарушение, касаещо липсата на пълно и коректно описана в акта и НП фактология по извършеното деяние е от категорията на съществените, тъй като пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже ограничава възможността му да узнае какво точно нарушение му е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и респективно, които следва да опровергава. Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящата въззивна инстанция, поради контролните функции на същата, поради което и обуславя отмяна на обжалваното наказателното постановление.

За пълнота на решението, съдът намира за необходимо да отбележи, че макар и в полза на жалбоподателя, с издаденото НП му е наложена глоба в размер на 100 лева, който размер не е предвиден нито в разпоредбата на ал.2 от чл.179 от ЗДвП, нито в тази на ал.1 от същата норма. И двете разпоредби предвиждат наказания във фиксиран размер, първата – 200 лв., а втората 150 лв., като законодателят не е предоставил възможност на наказващия орган да прави преценка при определяне и налагане размера на санкцията. По своята същност погрешно посочената санкционна норма или погрешно определената санкция винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Касае се за липса на реквизит в НП по чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, а именно: вида и размера на наказанието, абсолютно задължителен за неговата законосъобразност. В този смисъл, при санкциониране на нарушителя, е наложено незаконосъобразно по размер наказание, което е допълнително 4 основание за отмяна на санкционния административен акт.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 23-0432-001606/29.09.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на Т. Т. П., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено административно нарушение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като незаконосъобразно.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски . Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие.

Видно от последния, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 400 лева, което е било изплатено изцяло и в брой и съответства на предвидения в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Предвид това, следва направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение да бъде оставено без уважение като неоснователно. Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да да заплати сумата от 400 лв. в полза на жалбоподателя.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0432-001606/29.09.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на Т. Т. П., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено административно нарушение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Т. Т. П., ЕГН ********** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените по 5 делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6