Решение № 193 от 15.07.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Смолян, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500249 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение №126/21.04.2025г по гр.д. №70/2025г Смолянският районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -С.

БУЛСТАТ********** с адрес гр.С., бул.“Б.“ № *, представлявана от Ц. Ц. директор, да заплати на П. А. Ч., ЕГН**********, с адрес град Д., ул.М. № *, сумата 3 533,80 лв. -неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 14.01.2022г. до 14.01.2025г., ведно със законната лихва от 15.01.2025г. до окончателното й изплащане, и сумата 659,29 лв.- обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода 01.04.2022г. - 14.01.2025г.Със същото решение е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -С. да заплати на П. А. Ч. разноски по водене на делото в размер на 500,00лв. за адвокатско възнаграждение,а в полза на бюджета на съдебната власт 150 лв. разноски по делото за експертиза и държавна такса по исковете в размер на 191,35 лв.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№4218/12.05.2025г от Областна дирекция на МВР - С., представлявана от старши комисар Ц. Ц. - директор, гр.

1

С., против решение № 126/21.04.2025 г. по гр. д. № 70/2025 г. по описа на районен съд – Смолян.като намира ,че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон .За да постанови неправилното си решение съдът, с излагането на подробни но необосновани според нас мотиви, е приел, че за процесния период е била налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, по отношение приравняването на нощния към дневен труд и заплащането му като извънреден, поради което била приложима методиката предвидена в нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата за организация на работната заплата.Счита ,че тези изводи на районния съд са неправилни Намира ,че необосновано съдът приема, че не било спорно по делото, че ищеца полагал труд и на смени с продължителност 24 часа. при сумирано изчисляване на работното време, съгласно утвърдени ежемесечни графици.

Напротив, в случая от приобщените доказателства по делото безспорно се установява, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени, дневни и нощни, а не по предвидените по изключение в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР 24-часови смени.

Твърди ,че уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за разглеждания период се съдържа на две нива - първо на законово, в чл. 187, ал.

1 и ал. 3 от ЗМВР, чл. 179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР /отм. ДВ. бр. 51 от 1 Юли 2022 г./ и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от закона за министерството на вътрешните работи.Твърди ,че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 ч.“. Тази разпоредба счита ,че е императивна и определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време през нощта, изразено в броя на часовете „8“. По аргумент на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 7.“, т. е. така нормираният коефициент е 1, а не приетия за приложим от районния съд 1,143. Счита ,че фиксираната законова норма от 8 часова продължителност на работното време през нощта, установена в закон - чл. 187, ал. 1, изр.ІІ -ро се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й. Същата счита ,че е намерила отражение и в издадените подзаконови нормативни актове, уреждащи процесните отношения ,в чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121 з1353/15.12.2020 г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г.

Съобразно така действащата специална правна уредба, касаеща служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Намира ,че следва да се приеме, че 2 нормалната продължителност на работното време за служителите на МВР през нощта е 8 часа. Действително тя е по-голяма от общата нормална продължителност на работното време на работниците и служителите по трудови правоотношения, установена в Кодекса на труда, който предвижда в чл. 140 „нормалната продължителност на седмичното работно време при 5 дневна работна седмица през нощта е35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 7 часа“.

Това различие и по - голямата продължителност на работното време при 5 дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта - 8 часа е обусловено от основните функции на МВР, които са установени в ЗМВР. Това счита ,че оправдава и обосновава и прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време, трудово възнаграждение и на други подобни на работниците и служителите по трудови правоотношения в Кодекса на труда и в ЗМВР. Намира ,че именно поради спецификата на работа на държавните служители - полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 и ал. 3. За тях са неприложими нормите на общото законодателство като ЗДСл и КТ. Счита ,че в конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г.

ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.Твърди ,че с тълкувателното решение е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 ЗНА, т. е. възможността по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Счита ,че тълкувателното решение е съобразено и с решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички съдилища в Република България (чл. 633 ГПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ).Горното разбиране свързано с компенсаторните механизми в полза на полицейските служители в МВР, считаме, че се доразви и понастоящем, в частност с драстичното увеличение на основното възнаграждение на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, считано от 01.01.2025 г., съобразно методиката на изчисляване му, заложена в чл. 177, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР, а именно: Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за найниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: 1. за най-ниската изпълнителска длъжност - не по-малко от 1,2; 2. за най-ниската младша 3 изпълнителска длъжност - не по-малко от 1,0. Базата по ал. 2 и по чл. 180, ал. 2 се преизчислява ежегодно през първия месец на всяка година. “Счита ,че прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО счита ,че не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Твърди ,че се следи за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Според решение по дело С262/20 Съда на Европейския съюз, чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. По конкретно, допуска се определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор, както е по действащия Кодекс на труда, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите /със статут по действащия ЗМВР/, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и е съразмерно на тази цел.

Поради противоречивата съдебна практика е било отправено преюдициално запитване по в. гр. дело № 193/2023 г.по описа на окръжен съд –Смолян Твърди ,че по това преюдициално запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С определение от 29.07.2024 г. Съдът на Европейския съюз дава следните отговори на поставените въпроси: Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел .Счита ,че чл. 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по специално до разлика в третирането, която не се 4 основава на обективен и разумен критерий. По първия въпрос съдът е припомнил, че по т. 55 от дело С-260/20 вече е постановил, че член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане /чл. 177, ал. 2 и 3 от ЗМВР/, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Съдът е приел, по т. 79 и т. 80, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането-доколкото съответните категории работници се намират в сходно положение - се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Счита ,че изводите ,приети с решението по дело С-43 5/2023 на СЕС, са в унисон с тези по дело С-260/20 г.Т решението по което е взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС. Поради това намира ,че не са налице предпоставките нощният труд на служителите от МВР да се заплаща след преизчисляването му с коефициент 1.143, съобразно КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Сочи съдебна практика .Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.

Разпечатката съдържа 23 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/306f9148-def1-449a-a664-bd5fb7d53a64