Решение № 237 от 04.12.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. гр.Мадан, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100320 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от В. Д. Л. против „********“ ЕАД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между „******** ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *****, р-н *******, ж.к. *******, ул. „*********“ № **, вх. *, ет. *, представлявано от З. К. Я. и В. Д. Л. с ЕГН **********, с адрес град Р., ул.

******* № * вх.*, ап.*, област С., че Договор ******** за потребителски кредит тип кредитна линия - на момента от ******г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК.

В исковата молба се сочи, че на ******г. между И. Н. Б. като кредитополучател и „******“ ЕАД, като кредитор е сключен Договор ***** за потребителски кредит тип кредитна линия - на момента, в изпълнение на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 500,00 /петстотин/ лева. От приложеното към исковата молба заверено копие от Договор за потребителски кредит е видно, че договореният лихвен процент по кредита възлиза на 36 %, а годишния процент на разходите /ГПР/ възлиза на 43,56 %.

Кредитополучателят следва да върне предоставената в заем сума на 6 месечни погасителни вноски в размер на 92,30 лева всяка, видно от погасителен план към кредита. Съобразно чл. 1, ал. 2 от договора Кредитополучателят се е съгласил в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този Договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева, одобрено от Кредитодател дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от ********банка.

В молбата се сочи, че в изпълнение на тази договорна клауза на *****г.

1 между В. Л. и „******“ ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство, с който „******“ ЕООД поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента по Договор ******за потребителски кредит тип кредитна линия - на момента между клиента и кредитодателя „******“ ЕАД. За оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, Клиентът заплаща на Поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на Клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на Клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в Погасителен план, неразделна част от този договор. Възнаграждението по смисъла на настоящия договор, представлява сбора от вноските по Погасителен план. Видно от чл. 2, ал. 3 от Договора за поръчителство клиентът следва да заплаща възнаграждението за поръчителство по банкова сметка на посредника, която банкова сметка съвпада и с посочената в договора за потребителски кредит сметка на кредитодателя. Видно от погасителния план с включено възнаграждение за обезпечение към договора, възнаграждението за поръчителство възлиза на 93,70 лева месечно, платимо на падежа на съответната месечна погасителна вноска по договора за потребителски кредит или общо 562,20 лева.

Ищецът сочи, че двата договора следвало да се разглеждат като едно цяло,като по отношение преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следвало да намерят приложение общите правила на ЗЗД както и ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице бил потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.

9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Сочи, че ответникът - кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищцата и ***********ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т.

7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите 2 по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В молбата си ищецът счита, че посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не.

Сочи, че като се вземе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на процесиите Договор за потребителски кредит и Договор за възлагане на поръчителство, се установява, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК, доколкото сключването на договор за гаранция представлява задължително условие при сключването на процесния договор за потребителски кредит. В действителност в договора формално са предвидени и други възможни обезпечения, които кредитополучателят да предостави в 5-дневен срок от одобреното искане за усвояване на сума в рамките на кредитния лимит по договора, а именно двама поръчители, отговарящи на определени изисквания или безусловна банкова гаранция от определена от кредитодателя банка, но така въведените изисквания за предоставяне на обезпечения по кредита обаче на практика са неосъществими за кредитополучателя, доколкото не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция и двама поръчители, които да отговарят на описаните в договора условия. Ищецът счита, че обезпечаването на задълженията на кредитополучателя по договора чрез предоставяне на поръчителство от дружество - поръчител е необходимо условие за сключване на договора за кредит, поради което таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор на друго лице - поръчител, е пряко свързана с договора за кредит и се явява част от съдържанието му и всъщност води до скрито оскъпяване на кредита и следва да бъде включено в размера на ГПР.

Ищецът счита, че посоченият в договора за кредит ГПР не съответства 3 на действително прилагания между страните, с оглед на което е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита и счита, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал.

1, предложение първо от ЗЗД. Уговореното в чл.2 ал.1 от договора задължение за предоставяне на гаранция не поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност.

Твърди се, че чрез сключването на този договор за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на гаранция се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на кредитодателя, като по този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В самия договор за потребителски кредит е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 43,56 %, но в същия не е включено възнаграждението за поръчителство възлизащо на месечната сума от по 93,70 лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с което взема становище за основателност на предявения иск и моли за постановяване на решение по признание на иска по чл. 237 от ГПК. Моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК.

С разпореждане от ******** г. на осн. чл. 101, ал. 1 от ГПК съдът е указал на ответника ****ЕАД в тридневен срок от получаването на съобщението, да представи по делото доказателства за валидно учредена представителна власт по отношение на юрисконсулт Х. Г. да признава предявения иск, респ. да потвърди извършените от него действия без представителна власт. В предоставения срок не е представено изрично пълномощно по чл. 34, ал. 3 от ГПК в полза на процесуалния представител на ответника, поради което съдът е приел, че не е извършено валидно признание на иска по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК. В открито с. з. е постъпила молба от ответника, с която се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.