Протокол № 269 от 27.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 269 гр. Благоевград, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев при участието на секретаря Илиана Ангелова и прокурора Р. Андр. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Крум Динев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200600079 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призовани, се явява прокурор Г..

Жалбоподателят Е. Б., редовно призован, се явява лично и с адв. Г. Ц..

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка, моля да дадете ход на делото.

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.

Съдът като взе предвид, че страните се явяват лично, подсъдимият се представлява от защитника си, намира, че са налице процесуалните предпоставки, с оглед на които

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Делото се докладва от съдията-докладчик:

Производството е въззивно такова и е образувано по въззивна жалба на защитника на подсъдимият Е. И. Б., а именно адв. Г. Ц., насочена срещу Присъда № 54, постановена по НОХД № 67/2024г. по описа на Районен съд – Петрич. В жалбата се предлагат бланкети оспорвания във връзка с крайните 1 изводи на първоинстанционния съд относно наказателната отговорност на предаденото на съд лице, както и относно размера на наложеното наказание. С въззивната жалба доказателствени искания не се направени.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам жалбата за неоснователна и като такава моля да не я уважавате, макар и при доклада да се установи, че оплакванията са бланкетни. Искания по доказателствата нямам.

АДВ. Ц.: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме депозираната жалба.

Съображения ще изложа в хода по същество. Нямаме доказателствени искания.

Съдът като взе предвид, че страните нямат доказателствени искания О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, поради което ще Ви моля да я потвърдите. Считам, че подсъдимият не е набеден, а доказателствата по делото сочат, че той е извършил вменените му престъпления, поради което правилно и законосъобразно първоинстнационния съд го е признал за виновен. Действително, с оглед отдалечеността на времето от извършване на деянията, респ. от образуването и проведеното разследване, е било малко потрудно са установи в цялост фактическата обстановка по случая. Считам, че първоинстанционния съд е положил максимални усилия, поради което и безспорно е установил, че е налице осъществено ***** от страна на подсъдимият по отношение на непълнолетната тогава Р., респ. **** и ***** по отношение на малолетната към онзи момент Б.Т..

Първоинстнационният съд е обсъдил както показанията на двете свидетелки, така и е проверил тяхната годност чрез назначените и изготвени експертизи, поради което аз не считам, че са налице други доказателства, които опровергаят или разколебават това, което е посочено от свидетелките. Техните показания косвено са потвърдени от останалия гласен доказателствен материал, като първоинстанционния съд е подложил на внимателен анализ и обясненията на подсъдимият в частта, в които той отрича да е извършил вменените му престъпления. Моля да потвърдите като правилна и законосъобразна присъдата на Районен съд – Петрич.

АДВ. Ц.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените изцяло постановената от Районен съд – Петрич Присъда № 54/24.10.2024г. по НОХД № 67/2024г. по описа на същият, с която подзащитният ми е признат за виновен за престъпления по чл.150, ал.1 от НК, по чл. 152, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.2 и по 2 чл.149, ал.2, т.1 и т.4 вр. ал.1 от НК, като за всичките му е наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, като на основание чл.23, ал.1 от НК е определи общо наказание и за трите в размер на 6 години „лишаване от свобода“, като на основание чл.24 е увеличил така определеното най-общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години с 2 години, като определеното и увеличено общо наказание „лишаване от свобода“ е за срок от 8 години.

За да бъде признато едно лице за виновно в извършване на престъплението, трябва по безспорен и несъмнен начин да бъде доказано, че е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

В мотивите към присъдата си Районен съд – Петрич е стигнал до извода, че подзащитният ми Е. И. Б. е извършил престъпленията, за които са му повдигнати обвинения, кредитирайки показанията на свидетелите, в частност двете пострадали лица Р. Т. и Б.Т., както и свидетелите А.М., майка на пострадалите, М.М., Детска педагогическа стая, Я. и бабата Б.К. Т., както и на приетите съдебно-психологично и психиатрични експертизи на двете деца. Не може да бъде споделен този извод на съда, поради следното: особено внимание следва да се обърне на разпита на двете пострадали лица Р. Т. и Б.Т..

В мотивите си районният съд изцяло кредитира техните показания, като мотивира това свое съждение с извода, че същите са годни да дават показания, въпреки крехката си възраст и психологическото състояние като твърди, че техните показания са последователни, ясни, конкретни, непротиворечиви, като в един следващ момент пропуските в показанията относно място, време, начин, извършване на престъпленията, които пропуски намирам за сериозни, но съдът оправдава това нещо с тяхната възраст, като намира това за противоречие, тъй като веднъж решаващия съд приема, че възрастта и психическото състояние на двете позволява да дават годни и правдоподобни показания за едни факти и обстоятелства, а за други факти и обстоятелства, също от толкова голяма значение, приема че същите лица не са споделили с близките си към онзи момент извършването на престъплението. Визирам, че се касае за 5-6 години след извършване на престъплението, както твърдят и това е в резултат пак на твърденията, че те се страхували да споделят това на своите близки. Следва да бъде направен внимателен анализ на показанията на двете пострадали, на това ще акцентирам. В показанията си Р. Т. заявява, че това се е случило в периода между периода 2015г., 2016г., 2017г. От доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият и майката на двете пострадали са заживели от 2013г. на семейни начала, като двамата имат общо дете И., което е родено на ****г., като от тогава до навършване на 2 години на детето на двамата, майката е била в отпуск по майчинство по обясними причини, тъй като се е грижила за него и е била вкъщи.

Въпреки отказа на първоинстанционния съд да бъде изискана справка от ***** за информация кога Р. Т. е записана в учебното заведение и до кога е учила там, това мое искане бе отхвърлено, но в тази връзка, макар и косвени са налице доказателства, а именно показанията на самата пострадала Р. Т., както и на нейната баба Б.К. Т., от които показания се доказва, че Р. Т. през 2015г. е била записана в **** където е учила и е живяла при своята баба в този период 3 в гр. С.. Пострадалата в хода на ДП, както на съдебното такова, не представи каквито и да е доказателства от гинеколог, което аз считам за нормално в такива случаи. Категорично не мога да се съглася, че ако подсъдимият е ***** с това момиче, то няма как при условие, че живее в гр. С., да се завръща в жилището на насилника, т.е. да се среща с него. Това не почива на каквато и да е житейска логика. Ако е имало каквото и да е *****, каквито и да е блудствени действия, с които няма как тяхната майка А.М. да не забележи промяна в тяхното поведение и най-малкото да се консултира с психолог за какво е наложило промяна в поведението на децата им.

Безспорно е, че тези действия от страна на пострадалите са предприети, когато подсъдимият и тяхната майка са се разделили през ****г., когато А.М. е депозирала иск пред Районен съд – С. по чл.127 за упражняването на родителските права върху малолетното им дете И. Е.ов Б.. Отношенията на майката на пострадалите и подсъдимият са се влошили към онзи момент, като дори е имало образувано производство по Закона за защита от домашното насилие и в тази връзка е издадена заповед за незабавна защита.

Подсъдимият, въпреки издадената заповед, с оглед обстоятелството, че желае да вижда своето дете е нарушил тази заповед за незабавна защита и двамата с А.М. да продължат да живият заедно, като в жилището в гр. С. в яда си, същият се **** срещу А.М.. По това дело Б. е признал вината си, сключил е споразумение с прокуратурата, но явно това не е било достатъчно, като именно към този момент, може би по идея на майката, са депозирани и въпросните жалби от страна на пострадалите в настоящото производство.

Въпреки че Б. не е извършил престъпленията, за които са му повдигнати обвиненията и за които е осъден, съдът е наложил наказание „лишаване от свобода“ в горния им размер, почти в горната граница.

Съдебнопсихологичната и психиатрична експертиза също считам, че не може категорично да служи като доказателство, тъй като вещите лица са изготвили тази експертиза, базирайки се най-вече на беседата с двете пострадали.

Предвид тези съображения, моля да постановите Вашия съд, с който да отмените присъдата на Районен съд – Петрич като неправилна и незаконосъобразна и моля да признаете Е. И. Б. за невиновен в повдигнато от Районна прокуратура – Благоевград обвинение за извършено от него престъпление.

В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Поддържам това, което каза моя защитник. Мога да кажа, че съм невинен. Всичко излезна след като се разделихме, след като мина делото за родителските права. Тогава и бех казал, че ще направя насрещно дело да взема аз родителските права да си гледам детето. И тогава каза, че с дъщеря й Р. Т. ще направят така, че да не излеза от затвора. Но нищо такова не имало.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Чувствам се невинен и нека съдът да реши.

4

Съдът се оттегли на съвещание.

След съвещание съдът счете делото за достатъчно изяснено и обяви на страните, че ще се произнесе с решение в срок.

Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 14:00 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5