Акт № 6861 от 11.11.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- 5597/2026
- Подписан
- 11.11.2026
- В сила
- 11.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 6861 гр. София, 11.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Ивайло Св. Илиев при участието на секретаря ТЕОДОРА СЛ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100505597 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 5880/27.03.2026 г., постановено по гр.д. № 36399/2025 г. на СРС, ГО, 82 състав, е признато за установено по предявения от Н. Б. С.
ЕГН **********, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Н. Б. С. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД ½ от сумата по изпълнителен лист от 12.09.2016 г., издаден по гр. д. № 23097/2012 г. на СРС, 117 състав, а именно 98,42 евро (192,50 лева), въз основа на който е образувано изп. д. № 20178440400417 на ЧСИ С.Я., поради погасяването им по давност.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че с образуването на изпълнителното производство давността е била прекъсната, а с образуването на производство по конституиране на наследници на длъжника на 27.09.2017 г. давността е била спряна. Сочи се, че от смъртта на длъжника до конституиране на наследниците давността се счита спряла. Въззивникът твърди, че с молба вх. № 50400/17.11.2021 г. е поискал от съдебния изпълнител предприемането на конкретни изпълнителни действия, с което давността е била прекъсната. Поддържа, че макар изпълнителното дело действително да се е перемирало на 27.09.2019г., перемцията е без правно значение за прекъсването на давността, като новото искане прекъсва 1 давността независимо дали съдебният изпълнител го е образувал като ново дело или не е образувал ново дело. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Н. Б. С. оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че в случая безспорно давността е изтекла. Поддържа се, че поисканият от взискателя изпълнителен способ – запор на трудово възнаграждение, не е довел до осребряване на имущество, с оглед на което и давността не е била прекъсната.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Н. Б. С. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено недължимостта на сумата от 192,50 лева по изпълнителен лист от 12.09.2016 г., издаден по гр. д. № 23097/2012 г. на СРС, 117 състав, въз основа на който е образувано изп. д. 20178440400417 на ЧСИ С.Я., поради погасяването на сумата по давност.
Видно от събраните по делото доказателства, на 12.09.2016 г. е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 23097/2012 г. на СРС, 117 състав, с който Б.Н.С. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 385 лева – разноски. Видно от изпълнителния лист, основание за издаването му е решение от 19.03.2013 г., постановено по гр.д. №23097/2012 г. на СРС, 117 състав.
В случая оспореното вземане е съдебно установено, като с влизане в сила на решението на СРС е започнала да тече нова, петгодишна погасителна давност за процесните вземания /арг. от чл.117,ал.2 ЗЗД/. По делото няма доказателства за датата на влизане на решението в сила, но съдът приема като такава 12.09.2016 г., когато е издаден изпълнителен лист и когато решение със сигурност е било влязло в законна сила.
Съобразно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. От друга страна искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като е без значение дали към този момент изпълнително дело е било перемирано, доколкото в практиката на ВКС, обективирана в Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV Г. О. но ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV Г. О. на ВКС и др., е прието, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, а перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Изпълнителният лист и поисканият от взискателя нов изпълнителен способ задължават съдебния изпълнител да предприеме действията по принудително изпълнение, като давността е прекъсната на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, независимо, че съдебният изпълнител не е образувал ново канцеларско дело по посочения нов изпълнителен способ след перемпцията.
Въз основа на издаден изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20178440400417 на ЧСИ С.Я.. С молбата за образуване на изпълнително дело от 06.02.2017 г. на ЧСИ са възложени действията по чл. 18 ЗЧСИ. Когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие /в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл.426, ал.4 ГПК и чл.18 ЗЧСИ, какъвто е настоящият случай/, е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство /в този смисъл и решение №127 от 12.07.2022 г. по гр.д. №2884/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение №2493/26.08.2026 г. по т.д.
№937/2026 г. на ВКС, I т.о./. Ето защо и давността е била прекъсната на 06.02.2017 г. и от тогава е започнала да тече нова петгодишна погасителна 3 давност. От справка за наследници се установява, че наследници на починалия Б.Н.С. са Г.Б.Ц. и Н. Б. С., които са конституирани като длъжници по изп. дело на 27.09.2017 г. По делото са извършвани справки, но не са искани и извършвани същински изпълнителни действия, поради което и давността не е била прекъсвана повторно.
Изп. д. № 20178440400417 на ЧСИ С.Я. впоследствие е присъединено към изп.дело № 20158440402102 на ЧСИ С.Я.. С молба от 30.10.2019 г. взискателят е поискал извършването на конкретно изпълнително действие – запор на трудово възнаграждение, с която молба давността отново е била прекъсната. Както вече беше посочено, без значение за прекъсването на давността е дали изпълнителното дело е било перемирано към този момент. С разпореждане от 25.10.2023 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на Н. Б. С. в „Лагардер Травъл Ритейл“ ЕООД, с което давността отново е била прекъсната, като новата петгодишна погасителна давност не е изтекла към датата на подаване на отрицателния установителен иск в съда /19.06.2025 г./. Ето защо и предявеният иск с правно основание чл.439,ал.1 ГПК се явява неоснователен.
С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло, а предявеният от ищцата иск – отхвърлен като неоснователен.
По разноските
С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер от 100 евро за първоинстанционното производство за юрисконсултско възнаграждение и в размер от 112,78 евро за въззивното производство за внесена д.т. и юрисконсултско възнаграждение Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5880/27.03.2026 г., постановено по гр.д. № 36399/2025 г. на СРС, ГО, 82 състав, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Б. С. ЕГН **********, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Н. Б. С. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД ½ от сумата по изпълнителен лист от 12.09.2016 г., издаден по гр. д. № 23097/2012 г. на СРС, 117 състав, а именно 98,42 евро (192,50 лева), въз основа на който е образувано изп. д. № 20178440400417 на ЧСИ С.Я., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Н. Б. С. ЕГН **********, да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за първоинстанционното производство в размер от 100 евро, както и разноски за въззивното производство в размер от 112,78 евро.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5