Решение № 71 от 10.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Пловдив, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330206531 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 21-1030-007068 от 27.07.2021 г., издаден от ** група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на А.Б.Л. с ЕГН ********** и с адрес ** на основание чл.

182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва НП с бланкетни възражения за липса на компетентност на издаващия орган, несъответствие на притежаваните и описани в постановлението категории управление на жалбоподателя, неотчитането на толеранс при нарушението и непредставяне на снимковия материал при съставяне на АУАН.

Въззиваемата страна е взела писмено становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда за разглеждане. Не изпраща представител в съдебно заседание. Поддържа законосъобразността от процесуална и материална страна на НП и моли да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 15.12.2020 г. около 09:28 ч. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“, в 1 района на пътен възел „Скобелева майка“ с посока на движение от запад на изток при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в ползва на водача МПС лек автомобил „Ауди“ с рег.

№ ** се е движил със скорост от 110 km/h, като е превишил максимално допустимата скорост и това е установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) ARH CAM S1 № 11743ca. Установява се преди отчетения толеранс да е регистрирана скоростта от 113 km/h.

Автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 № 11743ca е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. Същото е минало последваща техническа проверка на 28.08.2020 г., видно от представения протокол № 65-С-ИСИС от Български институт по метрология (БИМ).

За констатираното нарушение е подадена декларация от собственика на МПС А.Б.Л. по чл. 188 от ЗДвП за това, че на 15.12.2020 г. за датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от самия него.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АВ бл. № 192874/08.07.2021 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът му бил предявен за запознаване с неговото съдържание, за което го подписал без да отрази възраженията си. Било му връчено и копие от него.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 800 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на И.Т. – актосъставител, и от писмените доказателства по делото – протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-40201 от 16.12.2020 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ, протокол от проверка № 65С-ИСИС/28.09.2020 г. от БИМ, снимковия материал от автоматизираното техническо средство клип № 0421830, справка от информационните масиви на КАТ за служебна промяна на регистрацията на превозното средство, декларация по чл. 188 от ЗДвП, справка за нарушител/водач, оправомощителни заповеди рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. и рег. № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на АУАН. Потвърждава установено превишаване на допустимата скорост в населено място въз снова на снетия от АТСС снимков материал.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно снимковия материал от използването на АТСС, протокола за използване на АТСС и справката за регистрация на МПС.

Относно приложението на процесуалните правила:

В настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а не е преминато към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител с налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За обсъжданото нарушение – управление на МПС със скорост, превишаваща с над 50 km/h разрешената максимална 2 такава в населено място, освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. В настоящия случай процедурата е била спазена, тъй като превишаването на разрешената максимална скорост в населеното място е с 60 km/h, поради което и следва да се издаде АУАН и да се наложи наказание с НП, както е сторено.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост от 113 km/h, както е посочено и в постановлението и която е отчетена преди толеранса. Посочени са в снимката и ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на нарушение и координатите му. В този смисъл наказуемата скорост е коректно възприета като 100 km/h, доколкото 3 % от установена скорост е именно 3 km/h, съгласно правилата за закръгляне към естествено число. Затова и възражението в този аспект се прие за неоснователно.

Не представлява нарушение на процесуалните правила непредставянето на снимковия материал на нарушителя за запознаване или да му бъде връчено копие. Но дори и да е се приеме обратното, това е санируемо в съдебното производство, където преписката с всички относими доказателства е била на разположение на жалбоподателя. Независимо от това същественото е актът и постановлението да са му били лично връчени, така че да се е запознал с фактическите и правни рамки на обвинението, което е било сторено.

Не представлява и нарушение на процесуалните правила погрешното изписване в постановлението на правоспособността на притежаваните от жалбоподателя категории за управление. Изброяването в НП е относимо само към индивидуализацията на нарушителя, но е и спрямо лишаването му от правоуправление, тъй като последното като наказание се отнася до всичките притежавани от водача категории.

Поради изложеното по-горе неоснователни са възраженията за незаконосъобразността на постановлението, свързани с невръчване на снимковия 3 материал от АТСС и непълното писание на категориите правоспособност, които притежава жалбоподателят.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно установено е, че лек автомобил „Ауди“ с рег. № ** се е движил в гр.

Пловдив на бул.„Цариградско шосе“ в района на пътен възел „Скобелева майка“ в посока на движение от запад на изток със скорост от 110 km/h, като е превишил максимално допустимата от 50 km/h за градски условия с 60 km/h.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като собственик на процесното МПС и от данните по делото същият лично е потвърдил управлението на процесния автомобил в конкретното време и място в писмена декларация от 27.04.2021 г. Извършвайки деянието, жалбоподателят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, т.е. извършил го е при пряк умисъл.

Нарушението е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип „ARH CAM S1“ № 11743са, което предвид легалното определение за АТСС и техните видове, посочено в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, се явява „мобилно“ по своя характер. Същото представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към земята, каквито са стационарните АТСС, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. „мобилно“ АТСС. За въпросната система е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ, валидно до 07.09.2027 г., от което се установява по безспорен начин годността на техническото средство, измерило скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Мобилното АТСС е преминало проверка, приключила със заключението, че въпросната система съответства на одобрения тип, видно от приложеното по преписката писмо на БИМ и представения по делото протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ, като измерването е направено в срока за валидност на измерванията му.

За да е законосъобразно използването на мобилното техническо средство следва да са изпълнени изискванията, разписани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/ и в частност разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от същата, касаещи попълване на протокол за всяко използване на мобилно АТСС, съпроводен със снимка на разположение на уреда. В случая към материалите по делото е приложен протокол от 16.12.2020 г. за използваното на 15.12.2020 г. на АТСС, тип „ARH CAM S1“ № 11743са, който съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и датата за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. По делото не е представена снимка на разположение на средството за измерване, което не представлява 4 съществено нарушение на процесуалните правила, в който смисъл е трайната практика на касационната инстанция.