Решение № 3527 от 14.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3527 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330104148 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от Е. Е., гражданин на Р. Т. чрез адв. А. Х.- САК против „Автосервиз А.“ ЕООД, ЕИК 825279918 , с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 3120 лева, представляваща стойността на заплатени от ищеца труд и материали за осъществен от ответника изцяло негоден ремонт по лек автомобил марка „Мазда“, рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /23.03.2022г./ до окончателното й изплащане.

В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че между страните е сключен договор за изработка от ***, като ответникът е следвало да осъществи ремонт на двигателя на управлявания от ищеца автомобил.

Страните са се договорили ремонтът да бъде осъществен с материали на изпълнителя. След осъществяване на описаните в исковата молба ремонтни дейности, на 28.08.2021г. изпълнителят предал на възложителя отремонтирания автомобил, като за труд и части била заплатена сума в общ размер от 3 129, 33 лева. Ищецът сочи, че след като напуснал стопанисвания от ответника автосервиз и изминал около 10 км., чул силни шумове от двигателя на автомобила. Ищецът спрял незабавно, след което установил, че е налице повреда в двигателя, която не позволявала автомобилът да се придвижва на собствен ход. Ищецът поддържа, че се е прибрал със самолет до Германия, а впоследствие и автомобилът е бил репатриран до сервизно депо в 1

Германия. Там бил прегледан от специалист и бчило установено, че извършеният от ответника ремонт е напълно неадекватен на възникналата повреда. Допълнително, след осъществения от ответника некачествен ремонт, двигателят на автомобила бил напълно неизползваем. Предвид факта, че осъщественото от ответника е изцяло негодно да послужи на ищеца, то последният претендира всичко заплатено по процесния договор. Претендират се и сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Признава, че между страните е възникнало правоотношение с предмет осъществяване ремонти дейности по процесния автомобил, както и че ищецът е заплатил за извършените такива сума в размер от 3 120 лв. Оспорват се твърденията на ищеца за осъществен некачествен ремонт. Ответникът поддържа, че след като ищецът е посетил сервиза и е осъществен обстоен преглед на автомобила, възложителят е бил уведомен, че за да се отстрани повредата е нужен цялостен ремонт на двигателя. След като ищецът се е консултирал по телефона със специалисти от Турция и Германия, е поискал от ответника да осъществи само частичен ремонт на двигателя – да бъдат подменени маслена помпа и само някои от най- засегнатите елементи на двигателя. Механиците, работещи в сервиза на ответника, изрично са предупредили ищеца, че подобен частичен ремонт крие рискове, може да не постигне целения от възложителя резултат и предвид това няма как да се гарантира коректното функциониране на двигателя. Въпреки това, ответникът е настоял да се осъществи единствено частичен ремонт и е заявил, че това е по- удачния за него вариант, тъй като ще осъществи цялостен ремонт в Германия. След приключване на ремонта, ищецът и управителят на ответното дружество са направили контролен пробег с автомобила около 30 км., като през това време същият е функционирал безпроблемно. Ищецът приел осъществената дейност, заплатил договорената сума и напуснал сервиза.

Около 40 мин. след това ищецът се обадил в сервиза и заявил, че двигателят на автомобила отново е повреден. Възложителят изрично е заявил и че не желае ответникът да извършва нова диагностика и ремонт на автомобила. На място, ищецът не е предявил каквито и да било претенции към ответника за некачествено осъществена работа. Предвид изложеното, ответникът поддържа, че не следва да отговаря за причинените вреди, тъй като добросъвестно е уведомил възложителя преди започване на дейността, за рисковете от извършване на искания от него частичен ремонт. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 16.05.2023 год. съдът е прекратил производството по предявени в условията на евентуалност от ищеца искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

2

С Определение № 3310 от 16.03.2023 год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е възникнало правоотношение с предмет осъществяване на ремонтни дейности по лек автомобил марка „Мазда“, рег. № ***; ремонтът се е осъществил с труд и материали на ответника; за осъщественото ищецът е заплатил на ответника сума в размер от 3120 лв.

Предвид отделеното като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, съдът е разпределил доказателствена тежест като е вменил в тежест на ответника да установи, че в качеството си на изпълнител е осъществил качествено и в срок възложената работа съгласно договореното с възложителя и че е предал изработеното, да установи твърденията си, че непосредствено преди започване на работата е предупредил ищеца, че искането му за частичен ремонт на двигателя на автомобила е неподходящо и крие риск от нова увреда, както и че възложителят е настоял ремонтът да се извърши съгласно неговите изисквания. Ищецът е следвало да проведе насрещно доказване по горепосочените обстоятелства.

За доказване на подлежащите на доказване обстоятелства от страните са ангажирани гласни доказателства.

Налице са две групи свидетели – ангажирана от ищеца, съответно от ответната страна.

От показанията на поискания и разпитан по делегация, чрез съдебна поръчка, свидетел на ищцовата страна – Й. А. /л.285-288/, се установява, че същият обслужва сервизно автомобила на ищеца в Република Германия.

Установява се, че ищецът му е съобщил за повреда на автомобила си, който по съвет на свидетеля ищецът закарал в сервиз. След прегледа на колата, ищецът му съобщил, че веригата на маслената помпа била скъсана. Свидетелят му обяснил, че лагерите трябва да се проверят и ако са повредени колата трябва да се остави и да не се поправя, а да се транспортира до Германия. Свидетелят сочи, че е разговарял с представител на сервиза, като му е казал, че ако лагерите са повредени, да не се ремонтира автомобила. В последващ разговор от сервиза му било съобщено, че по лагерите нямало повреда и че само щяло да се монтира нова помпа с нова верига. Чрез видео телефонна връзка е направен опит да му бъде показан автомобила, но същият не е видял и разбрал какво му е показано. Според свидетелят маслената помпа е сменена напразно, тъй като причината за повредата била повреден лагер, тоест повреда на коляновия вал.

От показанията на свидетеля А. А. – работещ в ответното дружество и с. на у. на дружеството /л.297-299/, се установя, че автомобилът на ищеца е бил в сервиза на ответника, като при постъпването му е светела индикационната лампа за налягане на маслото. На ищеца било обяснено, че маслената помпа е увредена, но за да се отремонтира качествено автомобилът той следва да се разглоби и да се проверят всички агрегати по автомобила. Свидетелят сочи, че след като ищецът е направил консултация по телефона поискал да му бъде 3 сменена единствено маслената помпа. Бил предупреден, че няма гаранция, че ще функционира и няма да се появи друга повреда, но ищецът отказал да се извършва друго освен смяна на маслената помпа. След смяната й автомобилът нямал индикации за проблеми, бил направен пробен успешен тест с него и предаден на собственика му. Сериозни проблеми по лагерите на автомобила нямало. На другия ден установил, че автомобилът е в сервиза, от където трябвало да бъде репатриран до Германия, тъй като е възникнал проблем по колата.

От показанията на другия свидетел на ответника – св. М., работник в ответното дружество /л.299,300/, се установя, че той е извършвал ремонта и диагностиката на автомобила. Констатирал е, че маслената помпа е повредена, както и че е проверил два от лагерите, които първи могат да се повредят и по които е имало дребни забележки – драскотини, за които счита, че биха оказали влияние върху работата на двигателя. Показал е двата лагера на управителя на сервиза, който е бил със собственика на колата, последните двама разговаряли, но на немски език, който свидетелят не владее, казано му било да изчака и след като се върнал шефът му му казал да върне обратно лагерите и да смени единствено маслената помпа.

От показанията на свидетеля се установява, че собственикът на колата, освен с управителя на сервиза е разговарял и с друго лице по телефона, както и че управителят също е разговарял с лицето.

В хода на производството, по реда на чл. 176 ГПК, е изслушан, чрез съдебна поръчка /л.282-285/, ищецът Е. Е., който преповтаря в твърденията си в исковата молба и уточнителните такива, като една в тези си обяснения съобщава, че с автомобила е бил извършен успешен тестови пробег след приключване на ремонта.

Видно от приложена покана за доброволно изпълнение /л. 7/ се установява, че ищецът е поискал от ответното дружество възстановяване на платената им за процесния ремонт сума, поради некачественото му извършване.

Съдът не следва да коментира представените по делото в писмена форма обяснения на св. А. /л.79,80/, тъй като даването на показания под формата на писмени обяснения, а не устно и непосредствено пред съд, с участието на страните, е процесуално недопустимо.

С оглед така събрания доказателствен материал, съдът намира предявената искова претенция за неоснователна. От събраните две групи свидетелски показания, съдът кредитира показанията на свидетелите А. и М., тъй като тези показания са преки и първични, двамата са непосредствени свидетели на отношенията развили се между страните и техните уговорки, добили са преки впечатления от състоянието на процесния автомобил и са участвали в извършване на ремонтните дейности. От друга страна св. А. не е очевидец на процесните събития, същият е получавал информация по телефона, поради което не би могло да се приеме с категоричност нито 4 възприетото, нито възпроизведеното от него.

Досежно доказателствената стойност на обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК, освен че същият е страна по спора, то същите противоречат на показанията на свидетелите А. и М., освен в частта за осъществения тест с превозното средство сред приключването на ремонта.

Относно заинтересоваността на свидетелите, то следва да се отбележи, че и двете групи свидетели се намират в отношения на обвързаност една с друга – А. и М. работят при ответното дружество, а А. е и с. на у. на ответника, а относно св. А. са налице дори противоречиви твърдения, тъй като в исковата молба и уточненията се сочи от ищеца, че св. А. му е шеф и приятел и обслужва сервизно автомобила му, а в последствие при събирането на гласни доказателства чрез разпит по делегация и двамата сочат, че ищецът е единствено клиент на св. А. в сервиза, в който работи.

С оглед всичко гореизложено и кредитирания от съда доказателствен материал, се установява, че страните са постигнали съгласие за извършване единствено на ремонт на автомобила на ищеца, изразяващ се в смяна на маслена помпа, срещу съответното заплащане. Установява се, че работата е извършена качествено. Следва да се отбележи и че не са въведени твърдения за обратното. Твърденията на ищеца за установената липса на необходимост от смяната на маслена помпа, не се доказаха. Горното обстоятелство би могло да се установи единствено посредством съдебно техническа експертиза, изготвена от вещо лице с компетентност и познания в съответната област.