Решение № 71 от 21.05.2019, Районен съд - Каварна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Каварна, 21.05.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Каварненският районен съд в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА при секретаря А. Митева, като разгледа докладваното от съдията Гр.Д № 475 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 537, ал. 2 от ГПК и чл. 33, ал. 2 от ЗС.

Ищците К.Х.Е. и С.Х.Е. излагат в исковата си молба, че като наследници на Д. Д. Д. и С. Т. Д.а са собственици на 1/5 ид.ч от следния недвижим имот: дворно място с площ от 2 547 кв.м., с идент. ***.118 по КК и КР на с. ***, общ. Каварна, с номер по предходен план 118, при граници: поземлени имоти с идент. ***.119, ***.501, ***.9524 и ***.9567, с административен адрес на имота с. ***, общ. Каварна, ул. „***” № 7, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***.118.1, със застроена площ от 68 кв.м. и второстепенна сграда – едноетажна, с идент. ***.118.2, със застроена площ от 68 кв.м., придобит от наследодателите им по давност през периода 1972 г. – 1989 г.

Твърдят, че от майка си узнали, че на 06.06.2017 г. ответницата В.Х. се е снабдила с констативен нотариален акт за целия наследствен имот, като на същата дата с нотариален акт вписан в СВ Каварна с акт № ***, вх.рег ***г. е продала процесния имот на Л.И.Л.. Твърдят, че ответницата В.Х. не е била собственик на целия имот, а само на 1/5 ид.ч. от него, т.к. след смъртта на общите наследодатели не е била владелец, а държател на частите на другите съсобственици. Ответницата Л. не е станала собственик на имота, чрез посочената продажбена сделка, т.к. е придобила същия от несобственик. Твърдят още, че ответницата Х. продавайки собствената си 1/5 ид.ч. от имота на втората ответница, без да предложи имота първо на останалите съсобственици е нарушила разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, което обуславя правният им интерес от предявяване на иск за изкупуване на ид.ч. на съсобственика.

С оглед изложеното молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищците са собственици на 1/5 ид.ч. от ПИ дворно място с площ от 2 547 кв.м., с идент. ***.118 по КК и КР на с. ***, общ. Каварна, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***.118.1, със застроена площ от 68 кв.м. и второстепенна сграда – едноетажна, с идент. ***.118.2, със застроена площ от 68 кв.м., както и да бъде отменен НА № ***г. на СВ Каварна, до размера на притежаваната от ответницата В.Х. идеална част. Молят да бъде допуснато изкупуване по цената посочена в НА № ***, вх.рег. ***г. на СВ Каварна, продадената от съсобственика В.Х., идеална част от процесния недвижим имот.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищците, пледира за уважаване на предявените искове, като основателни и доказани. Счита, че от събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства е установено, по безспорен начин, че не ответницата В.Х., а всички наследници на Д. и С. Д.и са съсобственици на процесния имот придобит от тях по наследство. Ответницата Х., като един от съсобствениците на имота, не е успяла да докаже, че е извършила действия, с които от държател на частите на останалите съсобственици се е превърнала в техен владелец. Същата дори след като се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост за целия имот и е извършила продажба на същия е разпределила парите получени от продажбата между всички останали наследници именно защото не е считала себе си за единствен наследник на имота. Пледира за уважаване и на иска с правно осн. чл. 33, ал. 2 ЗС, с оглед наличието на законовите предпоставки за това. Претендира разноски.

Ответникът В.Д.Х., чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 131 от ГПК, подава писмен отговор, с който оспорва исковете, като неоснователни и недопустими, с оглед активната легитимация на ищците и липсата на правен интерес.

Ответникът Л.И.Л., чрез назначения й особен процесуален представител, в срока по чл. 131 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими, поради липсата на данни, установяващи активната процесуална легитимация на ищците.

Счита обстоятелствата на които се основават ищцовите претенции за негодни да отрекат собственическите права на ответницата Л. в качеството й на купувач по процесния договор за покупко-продажба.

В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители ответниците настояват исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Считат, че ищците не са успели да докажат собственическите права на своя наследодател, т.к. е установено от събраните в процеса гласни доказателства, че единият от наследниците на общия наследодател, а именно отв.В.Х. е придобила имота в резултат на упражняваното от нея давностно владение. Претендират се разноски.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приложените по делото удостоверения за наследници се установява, че ищците и ответницата В.Х., са наследници по закон на Д. Д. Д. и С. Т. Д.а, като последната е тяхна дъщеря, а ищците са низходящи на дъщеря им Т. Д.а.

Също така не е спорно обстоятелството, че общите на страните наследодатели са притежавали в собственост недвижим имот: дворно място с площ от 2 547 кв.м., с идент. ***.118 по КК и КР на с. ***, общ.

Каварна, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***.118.1, със застроена площ от 68 кв.м. и второстепенна сграда – едноетажна, с идент. ***.118.2, със застроена площ от 68 кв.м. (скица на ПИ – лист 29 от делото).

Установява се от представеното нотариална дело № ***г., на нотариус ***, че на 06.06.2017 г. на основание постановление от същата дата издадено въз основа на обстоятелствена проверка и съгласно чл. 587, ал. 2 от ГПК, В.Д.Х. е призната за собсвеник по наследство и давностно владение следния поземлен имот, находящ се в с. ***, общ. Каварна, обл. Добрич, ул. „***” № 7, а именно: дворно място с площ 2 547 кв.м., с идент. ***.118 по КК и КР на с. ***, общ. Каварна, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: 118, ведно с построената в него жилищна сграда еднофамилна, с идентификатор ***.118.1, със застроена площ от 68 кв.м. и второстепенна сграда – едноетажна, с идент. ***.118.2, със застроена площ от 68 кв.м.

С нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот,

№ ***г. на нотариус ***, вписан в СВ Каварна с акт № *** вх. рег. № ***г., В.Д.Х. е продала на Л.И.Л., имота описан по-горе, за който в същия ден се е снабдила с констативен нотариален акт по наследство и давностно владение, за сумата от 5 300,00 лв. В п. 3 от акта е вписано, че продавачът и купувачът са декларирали, че посочената сума е действителното плащане и са запознати, че носят отговорност за неверни данни.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която като неоспорена, обективно и компетентно дадена, и кореспондираща с писмените доказателства, се кредитира от съда изцяло. От заключението на вещото лице се установява, че първият кадастрален и регулационен план на с. *** е одобрен със заповед № 3525/07.08.1950 г., по който план процесния имот е с планоснимачен № 118, за който имот са отредени парцели III-118 и IV-118, в кв. 17. В разписния лист към плана от 1950 г. имот с пл. № 118 е записан на М. Д. Д.. В парцел III-118, е отразено съществуването на две сгради – пж1 и пс. Със заповед 767/11.09.2001 г. е одобрен нов кадастрален план на с. ***, изработен по програма „ФАР”. В този план процесния имот е заснет и нанесен с пл. № 118, с площ от 2 547 кв.м. В имотния регистър към плана имот с пл. № 118 е записан на Д. Д. Д.. В имота са заснети и нанесени две сгради – пМЖ и ПМС. Със заповед № РД-18-9/19.02.2008 г. на ИД на АГКК гр. София са одобрени КККР на землището на с. ***. В КК процесния имот е с идентификатор ***.118 с площ от 2 547 кв.м. В имота са заснети и нанесени две сгради – жилищна с идент. 501.118.1 с площ от 68 кв.м. и жилищна с идент. 501.118.2 с площ от 68 кв.м. В имотния регистър ПИ 501.118 е записан на : Т. Д. Д.а, Д. Т. С., В.Д.Х., Д. Д. Д. и Е. М. М.. Със заповед № 14/29.01.2010 г. е одобрен план за улична регулация на с. ***, за основа при изработването на, който е послужила одобрената със заповед № РД-18-9/19.02.2008 г. кадастрална карта. Процесният имот в този план е с идентификатор 118, а нанесените две сгради – 01 и 02 са идентични с тези в кадастралната карта.

Установява се от представеното удостоверение изх. №

РД-06-485/01.11.2018 г. на общ.Каварна, че за процесния имот е подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № 181 от 22.03.1988 г. от лицето Д. Д. Д., с посочени съсобственици В.Д.Х., Т. Д. Д.а, Д. Т. С. и Е. М. М.. Партидата по ДД вх. № ***г. е закрита към 30.06.2017 г., като съсобствениците нямат активни задължения по нея. На 08.06.2017 г. е подадена данъчна декларация с вх.№ ********** от Л.И.Л., към която е приложено копие от нотариален акт № *** вх. рег. № ***г. на СВ Каварна.

По делото са разпитано трима свидетели - А. Д., К. Т. Л. и Д. Г., чийто показания съдът възприема като непротиворечиви, обективни, взаимно допълващи се и незаинтересовани, поради което ги кредитира изцяло. От показанията на свидетелките Д. и Л., се установява, че познават страните по делото, т.к. са били дългогодишни приятелки с майката на ищците – Т. Д.а. И двете свидетелки познават много добре процесния имот, т.к. са го посещавали многократно още приживе на общите наследодатели на страните Д. и С. Д.и. Знаят, че в имота до смъртта си са живели Д. и С., а след това е продължил да живее единият от синовете им – Д.. Знаят, че от както са починали родителите й и до смъртта й през 2017 г. Т. непрекъснато е посещавала имота, грижела се е както за болния си брат, така и за къщата. През цялото време е смятала имота за свой, останал й по наследство от родителите, заедно с другите братя и сестри, обгрижвала го е и се е разпореждала с него, като собствен.

Освен Т. имота е бил посещаван често и от сестра й В., като двете както заедно, така и поотделно са се грижели за къщата и дворното място и са събирали плодовете от него. Никога са нямали спорове относно собствеността на имота. И двете свидетелки знаят, че В. е предлагала да продадат имота, защото дъщеря й С. имала нужда от пари, но Т. не била съгласна. Знаят, че малко преди смъртта си Т. разбрала от сестра си, че е продала бащиния им имот без нейно знание, като й дала сума пари за нейния дял от продажната цена. Знаят, че Т. не е искала парите, защото е била против да се продава бащината й къща, но не знаят дали в крайна сметки ги е взела. И двете свидетелки са категорични, че до смъртта си Т. е продължила да посещава имота и да се грижи за него като собственик, както и че никога не е оспорвал правата на сестра си В., като съсобственик, да обитава и полза имота.

Свидетелят Д. също заяви, че познава добре имота, т.к. над четиридесет години живее в с. ***. Знае, че в имота до 2007 г. е живял М., а преди него родителите му. Знае, че допреди 2-3 години двора е обработван, като в последно време е виждал в него баба В. и съпруга й, които идвали периодично, предимно в събота и неделя и се грижели за къщата и двора. Освен тях свидетелят е виждал още една жена да посещава имота, за която разбрал, че се казва Т.. Виждал е преди време и други хора в имота, които не познавал. Свидетелят не е чувал да има спорове между Т. и В. за имот, а за него знаел, че е на бай М., който до смъртта си е живял там. Разбрал, че имота вече е продаден и в него живеят други хора. Виждал е О., който е брат на съпруга на Л., да живее в къщата заедно със семейството си.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК:

Предявеният установителен иск съдът намира за допустим. Налице е правен интерес за ищците от водене на иска, тъй като ответницата Х. е оспорила собственическите им права и е застрашила надлежното им упражняване.