Определение № 5311 от 25.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5311 гр. Варна, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20253100502324 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8045/16.10.2025 г. по описа на РС – Девня на Н. А. Н., ЕГН **********, срещу определение № 755/09.10.2025 г., постановено по ГД № 371/2025 г. по описа на РС – Девня, с което е прекратено производството по ГД № 371/2025 г. на РС – Девня.

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на определението. Излага съображения, че предявеният иск, с който е сезиран РС – Девня, е по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, а не по чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД.

Подадената частна жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Пред ВРС е образувано ГД № 14853/2024 г. по повод подадена от Н. Н. искова молба срещу „Карина 2007“ ООД, ЕИК 148080053, като в нея са наведени твърдения, че на 23.11.2019 г., около 12 часа, посетил хранителен магазин в гр. Варна, в който имал спречкване с друго лице. В магазина имало видеокамери, като близките на лицето, с което се е спречкал Н. Н., поискали да се снабдят със записа. Управителят на магазина разпоредил на служител да удовлетвори молбата на лицата, като им предоставил искания видеозапис.

Дружеството предоставило записа с биометричните данни на ищеца без неговото съгласие. Видеозаписът бил публикуван в интернет пространството.

Твърди, че е претърпял имуществени вреди на стойност 23 000 лв. и неимуществени вреди на стойност 24 000 лв. вследствие на неправомерното предоставяне на видеозапис от „Карина 2007“ ООД на трети лица. Изложил е, че с действията си дружеството е повлияло негативно на живота му.

Претендирал е заплащане на горепосочените суми, ведно със законна лихва.

След отводи на съдии от ВРС производството по ГД № 14853/2024 г. по описа на ВРС е прекратено и е изпратено на ВОС на основание чл. 23, ал. 3 1

ГПК.

С определение № 1746/08.04.2025 г., постановено по ВЧГД № 721/2025 г. по описа на ВОС, делото е изпратено на РС – Девня, по повод на което е образувано ГД № 371/2025 г.

С молба с вх. № 6686/12.08.2025 г. по описа на РС – Девня Н. Н. е възразил, че компетентен да разгледа спора е съответният административен съд.

С определение № 755/09.10.2025 г., постановено по ГД № 371/2025 г. по описа на РС – Девня, районният съд е прекратил производството и е изпратил делото на Административен съд – Варна. Срещу постановеното определение за прекратяване на делото е подадена горепосочената частна жалба, с която е сезиран ВОС.

В кориците на делото е приложено решение № ППН – 02 – 622/2019 г. от 07.10.2020 г. на КЗЛД, от което е видно, че комисията е била сезирана за извършено нарушение от „Карина 2007“ ООД, състоящо се в неправомерно обработване на лични данни на Н. чрез разпространението им в нарушение на ЗЗЛД и Регламента. С цитираното решение на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 200 лв.

Липсват данни постановеното решение да е обжалвано.

Съдът намира, че определението на РС – Девня, предмет на проверка в настоящото производство, е правилно.

В чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД е предвидено, че при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в ал. 2 е посочено, че в производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни. Ищецът е субект на данни по смисъла на чл. 4, т.

1 от Регламента, а ответникът – администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламента.

В производството пред РС – Девня е предявен иск за вреди от неправомерно обработване на лични данни, т. е. от незаконосъобразни действия от страна на администратора на лични данни. Правото на обезщетение за вреди е предвидено в чл. 82 от Регламента, съгласно който всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на Регламента, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди.

Процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените вреди поради неправомерно обработване на личните му данни, е уреден в Глава единадесета на АПК „Производства за обезщетения“. Съгласно чл. 204 АПК, озаглавен „Допустимост на иска“, претенцията за обезщетение е допустимо да се реализира при няколко процесуални възможности: 1. след отмяна на административния акт по съответния ред – чл. 204, ал. 1; 2. да се предяви в производството по оспорване на административния акт – чл. 204, ал. 2; 3. когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен акт, незаконосъобразността на акта се установява в 2 производството по иска за обезщетение – чл. 204, ал. 3 и 4. незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение - чл. 204, ал. 4 АПК.

В настоящия случай административното производство за установяване наличие на неправомерна обработка на лични данни е приключило с влязъл в сила административен акт (не са налице данни за обжалване на постановеното от КЗЛД решение) и претенцията за обезщетение на вредите е предявена в отделно производство. Тази претенция подлежи на разглеждане също по реда на АПК от административен съд.

Позоваването на чл. 49 ЗЗД не променя характера на предявената претенция като такава за обезщетение от нарушаване на правилата на Регламента и ЗЗЛД при обработка на личните данни на ищеца. При предвиден специален ред за установяване и обезщетяване на вредите от такива нарушения общият ред на чл. 45 – 49 ЗЗД е неприложим. Поради това настоящият състав намира, че разглеждането на спора за обезщетение е от компетентността на административния съд, поради което обжалваното определение на РС – Девня следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 755/09.10.2025 г., постановено по ГД № 371/2025 г. по описа на РС – Девня.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБ при наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3