Решение № 3032 от 24.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3032 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110129786 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от „Е.М.“ ЕООД искова молба против Б. Г. И., с която са предявени искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3 296.93 лв. – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 23.03.2017 г., ведно със законната лихва считано от 29.11.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, 515.78 лв. представляваща договорна лихва за периода от 15.12.2020 г. до 08.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 65642/2023 г. по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 23.03.2017 г. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между „О.Б.Б.“ АД, в качеството на кредитор, и ответника в качеството на кредитополучател, по силата на който банката предоставила кредит в размер на 4 660,00 лв. при лихвен процент, определен в чл. 4 и чл. 5 от Договора. Твърди, че ответникът се е задължил да погаси задълженията си по кредита на 120 месечни анюитетни вноски с краен падеж 15.03.2027 г. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията, кредитът е обявен за предсрочно изискуемо, за което твърди, че е изпратено уведомление до ответника с изх. № 417/28.07.2023 г. Излага, че по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 15.12.2021 г. и Анекс към него от 05.05.2023 г., „О.Б.Б.“ АД е прехвърлила на ищеца вземанията произтичащи от процесния договор за кредит. Твърди, че е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземания с уведомление с изх. № 417/28.07.2023 г., в качеството си на пълномощник на цедента. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В случай че се установи, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, моли искът му да бъде уважен за вноските с настъпил падеж.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност и развива подробни съображения 1 в тази насока. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните.

Оспорва кредитът да е надлежно обявен за предсрочно изискуем. Оспорва клаузите на т. 7, чл. 8, ал. 2 и чл. 22 от Договора като нищожни. Твърди, че целият договор е недействителен, поради което счита, че дължи единствено връщане на главницата.

Подробно аргументира, че договорът противоречи на разпоредбите на ЗПК. Оспорва да е уведомен и за извършената цесия. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.

По исковите претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между ответника и „О.Б.Б.“ АД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 23.03.2017 г., по силата на който банката е предоставила кредит в размер на 4 660,00 лв., че за ответника е възникнало задължението да върне кредита, че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва, размера на същата, надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и валидното прехвърляне на кредитните задължения в негова полза и уведомяването на ответника за това прехвърляне.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства при настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността.

По отношение процесния договор за паричен заем приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален /изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК/, реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК, едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки, възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

От приложеното на л. 5 по делото копие на договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 23.03.2017г., се установява, че между „О.Б.Б.“ АД и Б. Г. И.а е сключен договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на ответника по делото потребителски кредит в размер на 4660.00лв., като видно от заключението по ССчЕ, кредитополучателят е усвоил сумата. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Договора кредитът е следвало да бъде издължен на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, всяка една в размер на 52.64лв.

Процесният договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, като прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

От приложените и приобщени по делото писмени доказателства се установява, че вземанията по процесния договор за кредит, с договор за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „О.Б.Б.“ АД и „Е.М.“ ЕООД, са прехвърлени на ищеца, обстоятелство, което се установява от приложеното на 16 по делото копие на договор за цесия и приложеното на л. 21 Приложение № 1Б към договора, в което приложение под № 578 са индивидуализира именно вземанията по процесния договор за кредит сключен с Б. И..

Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане- цедент, го прехвърля на трето лице-цесионер, като последният разполага с правото да го събере от длъжника.

Предмет на същата несъмнено могат да бъдат вземания /действителни/, които имат имуществен характер /каквито са и процесните/. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност на цесията.

Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички акцесорни права /освен ако е уговорено противното/.

Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице- длъжника, налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/ – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесиятатова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 3

ЗЗД. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, респективно когато същото е приложено към исковата молба, получаване на същата от ответника, ведно с приложенията към нея обуславя извода, че ответникът е редовно уведомен за цесията. Получаването на уведомлението от ответника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното право, който поради настъпването му в хода на процесна, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото. / виж Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о. Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ТК/.

Видно от приложеното на л. 27 по делото пълномощно цедентът „О.Б.Б.“ АД, е упълномощил цесионера „Е.М.“ ЕООД да уведоми длъжниците по процесния договор за цесия за прехвърляне на паричните задължения.

Към исковата молба на л. 24 по делото е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит, адресирано до Б. Г. И., с което същият се уведомява за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит, като доколкото уведомлението е връчено на ответника с разпореждането по чл.131 ГПК, исковата молба и приложенията към нея, следва да се приеме, че ответникът е уведомен надлежно за извършената цесия с връчване на исковата молба и приложенията към нея.

Настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищеца не се доказа, че вземането по процесния договор за банков кредит е обявено надлежно за предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

Разпечатката съдържа 34 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/306d436b-894d-4575-a3c8-6f37ad4b594d