Решение № 20203 от 07.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20203 гр. С, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110133054 по описа за 2023 година

Предявени са искове от С. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к.„О-2“, бл.2... и Б. С. И., ЕГН **********, адрес: гр.С, ж.к.„О-2“, бл. ..., представлявани от адв. Л. К., със съдебен адрес: гр. С, ул.„Л“ № 19, ет.3, за осъждане на ответниците П. Н. П., ЕГН ********** и М.

С. И., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С, ж.к. „О 2“, бл. ..., да заплатят на ищците в условията на солидарна отговорност следните суми: сумата 1858.00 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, от които сумата в размер на 858.00 лв., представляваща разноски за лечение на собственото на ищците куче, порода П, на 10 години и 1000.00 лв., представляваща стойността на кучето към момента на смъртта му, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 14.06.2023 г., до окончателното плащане; сумата 316.38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.10.2021 г. до 13.06.2023 г.; сума от по 2000.00 лв. на всеки от ищците, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно деяние, извършено на 10.10.2021 г., около 12:30 ч., в гр. С, ж.к. „О 2“ пред бл. .., при което ответникът М. С. И. поради неположени достатъчно грижи спрямо намиращото се под негов надзор куче, е допуснал то нападне кучето на ищците, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 14.06.2023 г., до окончателното плащане; сумата от 681.11 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.10.2021 г. до 13.06.2023 г.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищците са били собственици на куче Ч, порода П, на възраст от 10 години. Излагат, че на 10.10.2021 г. около 12:30 часа в гр. С, ж.к. „О 2“, пред бл. .., ищецът Б. С. И. е разхождал Ч, като отстрани на блока са се намирали ответницата И. заедно с кучето М, порода П Т, което е било на дълга, разтегателна каишка и без намордник.

Сочат, че ответницата И. е загубила контрол над кучето, което е било под неин надзор, в резултат на което то се е нахвърлило върху кучето на ищците, налапало го е, като е стиснало здраво зъби, вследствие на което кучето Ч е получило множество тежки наранявания, описани подробно в исковата молба.

В резултат на инцидента кучето на ищците било в невъзможност за самостоятелно 1 уриниране и дефекиране, хранене и приемане на течности, поради което се наложило активно болнично лечение в две клиники, където кучето било поставено в кислородна клетка, като претърпяло и няколко операции и манипулации, въпреки това обаче е починало на 18.10.2021 г.

Сочат, че собственик на кучето е бил другият ответник П. П..

Твърдят, че след настъпване на процесния инцидент, са изпаднали в тежка депресия, доколкото са се грижили за Ч в продължение на 10 години и той им е бил като дете.

Ищците твърдят, че в резултат от посоченото деяние са претърпели болки и страдания, които за ищеца Б. С. И. се изразяват в следното: към момента на инцидента Б. е изпитал силен шок, не е знаел къде се намира, чувствал се е зашеметен, като след като е осъзнал случилото се, е изживял сериозен и обоснован ужас и не е знаел как да съобщи за инцидента на партньорката си С. А., Гледката на ужасния инцидент и впоследствие болката от загубата на домашния любимец, който е бил част от семейството им, са започнали да се отразяват на цялостното му поведение. Излагат, че тъгата е допринесла за поява на физически симптоми - стягане и болки в стомаха, като цялостното му емоционално състояние е довело до нарушения в съня, кошмарни сънища и нарастващи опасения за здравето и живота на семейството му.

За ищцата С. Н. А. претърпените неимуществени вреди се изразяват в следното: като е разбрала за случилото се, е изпаднала в криза и започнала да плаче неудържимо, не е могла да спре да трепери и чувствала тялото си изтръпнало, от стреса е получила смущения в съня и напрежение, което не е отшумяло в продължение на повече от година, започнала е да има сърцебиене, изпотяване и задушаване, постоянно си е припомняла за случая и за моментите, прекарани с Ч.

Обосновават, че доколкото кучето М е собственост на ответника П. П., а в момента на инцидента е било под надзора на майка му - М. И., то двамата отговарят солидарно за причинените вреди.

Излагат, че противоправното деяние се изразявало в нарушение на разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и 2 ЗЗЖ, чл. 172, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на чл. 5, ал.З, т.2 от Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община, съгласно който собственикът е длъжен да води кучето винаги и навсякъде само на повод и с намордник, ако е агресивно, като в настоящия случай, въпреки че кучето е било от агресивна порода, е било на дълъг повод без намордник, на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

Ето защо предявяват настоящите искове, като претендират и разноски по производството.

В срока за отговор, ответниците не са депозирали такъв.

В съдебно заседание страните се явяват лично, а ищците се представляват от и упълномощен представител, който поддържа иска. Ответниците признават изложените в исковата молба факти.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.50 вр. чл.52 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

За основателността на предявения иск с правно основание чл.50 ЗЗД, в производството следва да бъде установено от страна на ищеца противоправно поведение на ответника, причинените му от него неимуществени вреди по вид и размер, както и причинната връзка между деянието на ответника и настъпилите вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са 2 вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Всеки собственик, или лице, упражняващо надзор върху животното, дължи обезщетение за вредите, причинени от последното. В практиката на ВКС /решение № 309/04.06.2014 г. по гр. дело № 1354/2012 г., IV г. о./ е изяснено, че отговорността по чл.50 от ЗЗД се свързва със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа с оглед на управлението и употребата й.

Собственикът има задължение да упражнява надзор върху притежаваните от него вещи, а нарушаването на това задължение, когато от това са произтекли вреди за друго лице, е основание за ангажиране на деликтната отговорност. Възможно е при причиняване на деликта вещта да е била под надзора на друго лице, в който случай, както е предвидено в разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, това трето лице заедно със собственика, отговаря солидарно към пострадалия. Отговорността за вреди от животни по чл. 50 от ЗЗД е обективна /безвиновна/ - каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение.

В случая, с оглед становището на ответниците, заявено в о.с.з. от 05.12.2023 г., следва да се приеме, че описаната в исковата молба фактическа обстановка е безспорна, като притежаваното от П. П. куче порода П Т, на 10.10.2021 г. около 12.30 ч., когато е било под надзора на М. И. в гр.С, ж.к.О-2 пред бл...., е нападнало и причинило наранявания, несъвместими с живота на собственото на ищеца куче порода П. В резултат на това, наколко дни след инцидента – на 18.10.2023 г., кучето на ищците, макар и след проведено лечение, е починало.

Доколкото животните според българското право са приравнени на вещите, следва да се приеме, че с поведението си ответниците са причинили на ищците имуществени вреди в размер на стойността на кучето към датата на инцидента и на заплатените за лечението му разходи. Ответниците не оспорват предявените в тази насока сума, поради което исковете следва да бъдат уважени изцяло.

По отношение на размера на обезщетението - за неимуществени вреди, поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпени болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като например характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.

От свидетелските показания на разпитаната свидетелка П К Т, се установи, че след инцидента ищцата се е чувствала много зле, дълго време не е искала да общува с хора, имала е паник атаки, а ищецът пък често е плачел за своя домашен любимец. Също така св.Т, която е в приятелски отношения с ищцовото семейство по категоричен начин свързва състоянието на С. А. и Б. И. именно с преживяното във връзка с процесния случай.

Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и размера на причинените на ищците морални болки и страдания, от загубата на кучето им, за които вече се прие, че са доказани, съдът намира, че сумата, необходима и достатъчна за обезщетяване на така установените неимуществени вреди на всеки от ищците е 2 000 лв.

Този размер съответства както на изяснените вреди, така и на актуалната икономическа обстановка в страната към момента на извършване на деянието, без да доведе 3 до неоснователно обогатяване на който и да е от ищците.

По така изложените съображения, съдът намира предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за изцяло основателни и доказани.

С оглед изхода на спора по предявените главни искове, основателни се явяват и акцесорните такива за присъждане на мораторна лихва. Съобразно предвиденото в чл.84, ал.3 от ЗЗД, при непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава и без покана. С оглед на това, той дължи лихва от датата на увреждането – в случая 10.10.2021 г., която до датата на предявяване на исковете – 14.06.2023 г., не се спори, че е в заявените размери.

При този изход на спора право на разноски има единствено ищците. На основание чл.

78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата в размер на по 975.00 лв., от която по 800.00 лв. за адвокатско възнаграждение и по 175.00 лв. за държавна такса.

Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Н. П., ЕГН ********** и М. С. И., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.С, ж.к.„О 2“, бл...., да заплатят солидарно на С. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к.„О2“, бл.2... и Б. С. И., ЕГН **********, адрес: гр.С, ж.к.„О-2“, бл. ..., сумата 1858 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от противоправно деяние, извършено на 10.10.2021 г., около 12:30 ч., в гр. С, ж.к. „О 2“ пред бл...., при което ответникът М. С. И. поради неположени достатъчно грижи спрямо намиращото се под нейн надзор куче порода П Т, собственост на П. Н. П., е допуснала то нападне кучето на ищците порода П и да му причини увреждания, несъвместими с живота, от която сума: 858.00 лв., представляваща разноски за лечение на собственото на ищците куче, порода П, и 1000.00 лв., представляваща стойността на кучето към момента на смъртта му, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 14.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 14.06.2023 г., до окончателното плащане; и сумата 316.38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.10.2021 г. до 13.06.2023 г.