Решение № 971 от 17.08.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 72/2021
- Вид
- Решение № 971
- Подписан
- 17.08.2021
- Състав
- Иванка Ангелова, Златина Рубиева, Красимир Машев
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал.2, пр.1 и пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 971 гр. София , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Иванка Ангелова
Красимир Машев
Златина Рубиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000500072 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение 3 2 о т 17.07.2020г., постановено по т. д. № 65/2019г., Кюстендилският окръжен съд е осъдил, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД, ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на М. А. Д. сумата 9000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.03.2019г., както и сумата - 637лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.03.2019г., които вреди са причинени на ищеца вследствие настъпило на 16.09.2018 г. ПТП в гр.
Кюстендил, а също и да заплати сумата от 217,07лв. - разноски по делото, като е отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.с чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди за разликата над 9000лв. до 26 000лв., ведно със законна лихва от 21.03.2019г., както и за мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди /637лв./ за периода 12.10.2018г. 20.03.2019г. С решението Кюстендилският окръжен съд е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адвокат Я. Д. Д. от САК сумата от 710 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. С решението Кюстендилският окръжен съд е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Окръжен съд - Кюстендил държавна такса в размер на 410лв. С решението Кюстендилският окръжен съд е осъдил М. А. Д. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски в размер на 127,64лв.
1
Срещу решението в осъдителната му част за разликата над 1750 лв. до присъдените 9 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и за разликата над 445.90 лв. до присъдените 637лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ЗК „Лев Инс АД с релевирани оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните и проверени по делото доказателства. В жалбата се излагат възражения срещу определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди, като се поддържа, че същото е в завишен размер и не отговаря на критериите, регламентирани в чл. 52 ЗЗД. Поддържа се твърдение, че справедливото в случая обезщетение следва да бъде в размер на 2500лв. Изразява се несъгласие с изводите на първата инстанция, че възражението за съпричиняване е неоснователно. В жалбата се поддържа, че пострадалият е следвало да предприеме задължителна маневра спиране при възникване на опасност на пътя. Поради непредприемането й се сочи, че приносът на ищеца е в размер на 30 %. С оглед на това се прави искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна М. А. Д., чрез процесуалния си представител, е подал отговор, с който заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Поддържа се твърдение, че определеното от първостепенния съд обезщетение не е в завишен размер, както и че по делото е останало недоказано възражението за съпричиняване.
Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, представляван от пълномощника си, поддържа подадената жалба. Ответникът по жалбата изразява становище, с което поддържа подадения отговор и моли въззивният съд да остави без уважение жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди и 637 лв. за претърпените от него имуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при 2 ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, Кюстендилският окръжен съд е приел, че са налице всички предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество и е уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и в пълен размер претенцията за имуществени вреди.
Приел е за недоказано и неоснователно релевираното по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД възражение за съпричиняване.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Решението на Кюстендилския окръжен съд като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 1750 лв. и до размера на сумата от 445.90лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2019г. до окончателното плащане, както и в отхвърлителните части за разликата над 9 000лв. до предявените 26 000лв. и за законна лихва.
С оглед на това, основанието на предявения иск е установено със сила на пресъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищеца, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.
С оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, спорът на страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и върху възражението за съпричиняване.
Във връзка с доводите във въззивната жалба за допуснатите от първостепенния съд нарушения, въззивният състав намира следното:
От приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза съдът приема за установено, че вследствие на реализираното произшествие ищецът е получил контузия на дясната подбедрица, която се характеризира като временно разстройство на здравето, без опасност за живота. От получената травма пострадалият е търпял болки и страдания при обслужването си. След проведената оперативна интервенция също е търпял болки и страдания, тъй като се е налагало да се правят превръзки, имал е затруднения при къпане и личен тоалет, както и при ходене и стъпване на 3 оперирания крайник.
При извършената проверка на представените медицински документи, вещото лице констатира, че спешна помощ пострадалият е получил в Спешния център в град Кюстендил, където след направени образни и лабораторни изследвания му е била поставена тази диагноза, след което е бил насочен за домашно лечение с дадени препоръки за спазване на щадящ режим на травмираната област. На 04.10.2018г. е постъпил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ гр. София, за да продължи лечението си. В епикризата, издадена при изписването му, е отбелязано, че в момента на приемането му е било констатирано, че е налице подуване на медиалната област на дясната подбедрица. След проведени изследвания и консултации с травматолог, интернист и анестезиолог е било взето решение за провеждане на оперативно лечение. Под местна анестезия е бил евакуиран хематомът и сложен шев на сухожилието, поставен е бил дрен и стерилна превръзка. На 08.10.2018г. пациентът е бил изписан, като са му били дадени препоръки за медикаментозно лечение с апликации подкожно Фраксипарин и смяна на превръзките в амбулаторен порядък и два контролни прегледа на 16.10.2018г.
- за сваляне на конците, и на 05.11.2018г. На ищеца е бил издаден болничен лист № Е 20182559855 за 35 дни.
В с.з., проведено пред първата инстанция, вещото лице уточнява, че при първоначалния преглед хематомът не е бил констатиран. Допълва, че е възможно при сблъсъка между автомобила и мотоциклета да възникне хематом, /представляващ спукване на съд/. Счита, че полученият хематом се намира в причинна връзка с произшествието. Излага, че извършената оперативна процедура отговаря на медицинските стандарти, като хематомът задължително е следвало да бъде евакуиран, тъй като кръвта се съсирва и по друг начин не може да бъде премахнат. При такава травма сочи, че човек се възстановява за няколко месеца.
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото лице, обективирани в приетата СМЕ, тъй като експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените въпроси.
От събраните по делото показания на свидетеля С. Д. Д. – майка на ищеца, съдът приема за установено следното: Още същия ден на произшествието свидетелката видяла сина си. Той й показал охлузения си крак и й съобщил, че при прегледа не са установили да има счупено, казали му да държи лед и да поставя риванол на мястото на охлузването. Външно не е имало дълбока рана. Макар, че куцал и се придвижвал, стъпвайки повече на един крак, ищецът продължил да работи в семейния ресторант, но по-малко.
След няколко дни, без да има друг инцидент, кракът му се подул, станал като „пихтия“ - подуването било от коляното надолу. При преглед при травматолог в София се установило наличието на хематом, като лекарят казал, че следва да се оперира, за да не стане по-голям проблем.
4
Интервенцията била с местна упойка. След премахване на хематома известно време синът й не могъл да стъпва на този крак, като около месец, месец и половина имал прикрепен катетър, за да изтича течността от крака, през което време ищецът не можел да работи и да помага в заведението. След случая ищецът бил много стресиран в период около две-три седмици, наложило му да приема медикаменти. След това се оправил психически, но не продължил да кара мотор, въпреки че преди това имал намерение да си купи по-голям.
Понастоящем ищецът е възстановен и стъпва нормално; управлява само автомобил.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в описаната част, като счита, че показанията й възпроизвеждат лични и непосредствени впечатления. Показанията на свидетелката не противоречат на останалия доказателствен материал по делото.
От заключението на приетата повторна АТЕ съдът приема за установено следното: Лекият автомобил, управляван от водача Р., се е движел в град Кюстендил по ул. “Цар Самуил“, като на 9 м преди пешеходната пътека върху западния тротоар на улицата има поставен пътен знак Б2 /„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“/. Единствената хоризонтална маркировка на тази улица е широката 2,50 м пешеходна пътека.
При навлизане в кръговото кръстовище откъм ул. „Цар Освободител“ пред самото кръстовище има поставен пътен знак Б1 /„Пропусни движещите се по пътя с предимство“/ от горе и под него на същата колонка има пътен знак Г12 /„Кръгово движение“/. От заключението съдът приема за установено, че причината за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил – тя е отнела предимството на мотоциклета, като след потегляне от стоп-линията е следвало да се изнесе плавно напред с готовност да спре при забелязване на други участници в движението с предимство и да ги пропусне, което тя не е направила. Въз основа на отразените щети по превозните средства автоекспертът установява, че лекият автомобил е блъснал мотоциклетиста, когато същият се е намирал пред него. От заключението на в.л. се установява, че мотоциклетът се е движел със скорост от 50 км/ч, когато движещият се с около 20 км/ч лек автомобил го е блъснал от дясно. От заключението съдът приема за установено, че мотоциклетистът би могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако бе предприел аварийно спиране, когато е забелязал лекия автомобил.
Разпечатката съдържа 40 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/306cc7a8-03a6-427d-9598-b09c5d1ba730