Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1219 от 14.10.2025, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 1412/2025
Вид
Определение № 1219
Подписан
14.10.2025
В сила
22.08.2026
Състав
Асима Костова Вангелова-Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11 ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1219 гр. Карлово, 14.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101412 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Предявен е иск от Л. Д. Ч. от с. К., ул. „****“ № * с ЕГН ********** против С.К. ***, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „********“ № **, ет.*, с който моли съда да постанови решение, по силата на което да установи в отношенията между страните, че сключеният между т я х Договор за потребителски к р е д и т № 323227 от 05.06.2019г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради нарушение на разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. В условие на евентуалност, моли съда да установи и прогласи в отношенията между страните нищожността на основание чл.146 от ЗПК на разпоредбите на чл.5 във връзка с чл. 8 от Договор за потребителски кредит от 05.06.2019г., като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Мотивира правен интерес да се установи цялостна недействителност или недействителността на отделни клаузи от договора, доколкото договорната връзка засяга права и законни интереси на ищцата. Освен това чрез телефонни обаждания се претендират от страна на ответника всички дължими по договора суми.

По отношение на допустимостта на иска посочва, че за вземанията, които са оспорени като недействителни, на ответника С. К. *** е издаден по ч.гр.д. № 159 от 2021г. по описа на КрлРС в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД като цесионер - изпълнителен лист по реда на заповедното 1 производство по чл.410 от ГПК и е образувано и висящо изпълнително дело № 1396 от 2021г. по описа на ЧСИ Петко Илиев. Намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не преклудира правата на потребителя да се позове на недействителност на договора за потребителски кредит и на неравноправни клаузи в него съгласно националното и европейското законодателство и формираната съдебна практика в тази връзка.

Цитира практика на СЕС.

С отговора на исковата молба ответното дружество, оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че в заповедното производство по ч.гр.д. № 159/2021г. по описа на КрлРС, съдът извършил проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора и издал заповед за изпълнение, която е влязла в законна сила. Това изключвало възможността за предявяване на настоящия иск, който намира за недопустим. Моли съда да се произнесе в този смисъл.

Във връзка с произнасянето си по възражението за недопустимост на иска, съдът е изискал и приложил по делото ч.гр.д. № 159/2021г. по описа на КрлРС.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на Договор за паричен заем № 323227 от 05.06.2019г., С.К. ***, в качеството си на заемодател и предоставило на Л. Д. Ч., в качеството си на заемател, сума в размер на 550 лева, срещу задължението й да ги върне на 43 равни седмични вноски.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 159/2021г. по описа на КрлРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 88/02.02.2021г., като е разпоредил Л. Д. Ч. да заплати на „А. С.В.“ ****сумата от 468.14 лева главница, 32.50 лева – договорна лихва и 178.42 лева – обезщетение за забава. Видно от издадената заповед, вземането поизтича от обстоятелството, че на 03.07.2020г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 24.09.2019г. между С.К. *** и „А.С.В.“ ***, по силата на което вземанията на С.К. *** срещу Л.

Д. Ч., произтичащи от Договор за паричен заем № 323227 от 5.06.2019г. са прехвърлени, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

2

Съгласно Разпореждане № 271/22.03.2021г., постановено по ч.гр.д. № 159/2021г. по описа на КрлРС, съдът е посочил, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 12.03.2021г. и е разпоредил издаването на изпълнителен лист. В изпълнение на посоченото разпореждане е издаден Изпълнителен лист № 106 от 23.03.2021г.

Ищецът признава обстоятелството, че по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1396/2021г. по описа на ЧСИ Петко Илиев.

Релевантният за изхода на спора въпрос касае допустимостта на иска и наличието на правен интерес от предявяването му. Именно в тази връзка е основният довод, който се навежда от ответника, сочейки, че с пропускане на срока за подаване на възражение срещу заповедта, ищцата вече не разполага с възможност да оспори вземането.

Съдът намира иска за недопустим, като съображенията за това са следните:

Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането, за което е издадена заповедта е безспорно. В тази връзка и от момента на връчване на заповедта за изпълнение длъжникът, ако счита, че не дължи вземането, за което последната е издадена, може да подаде възражение по реда на чл. 414 от ГПК в едномесечен срок от връчването й, посредством което да оспори задължението. В случай, че такова бъде подадено, кредиторът по заповедта може да инициира исково производство по реда на чл. 422 от ГПК, в което да се установи дали вземането съществува и в хода на което – в срока за отговор на исковата молба, длъжникът-ответник ще има възможност да наведе възраженията си срещу вземането

(правоизключващи, правоунищоцаващи, правопогасяващи и правоотлагащи).

С пропускане на срока за подаване на възражението или оттегляне на последното, или след влизане в сила на решението за установяване на вземането, последното се счита за безспорно установено и заповедта за изпълнение влиза в сила (чл. 416 от ГПК).

След влизане в сила на заповедта длъжникът може да инициира нов процес, в който да оспори вземането само в изрично и изчерпателно предвидени в закона хипотези, като следва да основе иска си на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414 от ГПК, респ. след приключване на съдебното дирене пред последната инстанция, разгледала 3 спора по същество (иск по чл. 439 от ГПК) или на такива, които са от съществено значение за делото и които не са били известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението – новооткрити обстоятелства, или на нови писмени доказателства, с които не е могъл да се снабди своевременно (иск по чл. 424 от ГПК). По отношение на всички останали факти и обстоятелства, необхванати от посочените изключения, влязлата в сила заповед за изпълнение има преклудиращо действие и те не могат да бъдат навеждани по-късно по исков ред. Именно в това се състои смисълът на института на възражението по чл. 414 от ГПК и предвиждането на преклузивен срок за подаването му, като противното разбиране на практика би довело до пренебрегване на този пропуск от длъжника и даване на възможност на последния независимо от това да оспори вземането, за което е издадена вече влязлата в сила и стабилизирана заповед за изпълнение. Ето защо следва да се приеме, че след като длъжникът веднъж не е възразил срещу вземането, то последното се счита за безспорно такова, което от своя страна препятства възможността за провеждането на последващ исков процес с предмет същото това вземане без да са налице изрично предвидените в закона изключения. В случая такива изключения не са налице, а и не се твърдят от ищцата.

При така изложеното, съдът намира процесния иск за недопустим, поради липса на правен интерес. Производството по делото следва да бъде прекратено на това основание.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника се полагат направените по делото разноски. С отговора на исковата молба се претендират разноски при прекратяване на делото, като се претендира адвокатско възнаграждение. По делото обаче не са представени доказателства за реализирани разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива съдът не следва да присъжда.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1412/2025г. по описа на КрлРС, като НЕДОПУСТИМО.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните, пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ Д.П.

5