Определение № 339 от 27.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Пловдив, 27.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Т. Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500480 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ф. и к.“ ООД против Определение № 821/ 25.07.2023 г. по гр. д. № 330/ 2023 г. на Окръжен съд Х., с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят оспорва обжалваното определение с твърдения, че съобщението на съда за оставяне на исковата молба без движение не е връчено на посочения в нея адрес, а на друго адвокатско дружество, помещаващо се на по – долен етаж. Наред с това се излагат доводи за неправилност на дадените указания, тъй като съдът е следвало наред с оставяне на исковата молба без движение да издаде на ищеца съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка на имота. По отношение на основанията за нищожност и унищожаемост твърди, че те са посочени в исковата молба, които съдът следва да разгледа в посочената поредност, а при условията на евентуалност – иска за възстановяване на запазената част. Иска да се отмени определението, вместо което се постанови ново, с което да се отмени и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

1

Производството по гр. д. № 330/ 2023 г. на ОС – Х. е образувано по искова молба на „Ф. и к.“ ООД против П.И.А., с която на основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД в качеството си на кредитор на И.П.А. е предявил искове за нищожност на изготвеното от дядото на ответника П.И.А. завещание поради нарушаване на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, поради симулация, нарушаване на закона, нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на закона, както и иск за унищожаването му поради неспособността му да завещава, измама и насилие. При условията на евентуалност е предявил и иск за възстановяване на запазената част на И.П.А. от наследството на баща му П.И.А., което е накърнено с оспореното завещание от 11.05.2022 г.

С Разпореждане № 484/ 05.06.2023 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указания:

1. Да посочи цената на исковете и имуществото, което се включва в наследството и съответно неговата стойност – в частност да представят удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот;

2. Да посочи на какво основание претендира нищожност на завещанието и всички обстоятелства, на които обосновава твърденията си за нищожност на завещанието;

3. В случай, че твърди нищожност на завещанието на повече от едно основание, да посочи исковете при условията на кумулативност ли са съединени или при условията на евентуалност. Ако предявява исковете при условията на евентуалност, да посочи реда, по който желае да бъдат разгледани исковете, респективно кой иск е главен и кой евентуален;

4. Да прецизира петитума на иска за прогласяване на нищожност, с който да очертае предмета на спора;

5. Да посочи на какво основание претендира унищожаемост на завещанието, като съобрази разпоредбата на чл. 43 ЗН, както и да посочи всички обстоятелства, ная които обосновава твърденията си за унищожаемост на завещанието;

6. В случай, че твърди унищожаемост на повече от едно основание, да посочи исковете при условията на кумулативност ли са съединени или при условията на евентуалност. Ако предявява исковете при условията на евентуалност, да посочи реда, по който желае да бъдат разгледани исковете, респективно кой иск е главен и кой евентуален;

7. Да изложи твърдения за датата на смъртта на завещателя относно спазване на сроковете по чл. 44 ЗН;

8. Съобразно направените уточнения на основание чл. 126, ал. 1, т. 5 да формулира петитум, с който да очертае предмета на спора по иска за унищожаване на завещателното разпореждане;

9. Да представи доказателства за твърдените в исковата молба родствени връзки;

10. Да представи преписи от исковата молба и приложенията към нея за връчване на страните по делото;

11. Да внесе държавна такса по сметка на ОС – Х., както и да представи 2 доказателства за извършеното плащане към съда;

12. Да впише исковата молба на основание чл. 112, „и“ ЗС в Служба по вписванията - гр. Х. и представи препис от вписаната искова молба.

Поради неотстраняване на посочените нередовности на исковата молба в определения едномесечен срок от получаване на съобщението, с обжалваното определение от 25.07.2023 г. първоинстанционният съд на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

При тези данни съдът намира частната жалба за неоснователна.

Жалбоподателят оспорва обжалваното определение на две основания: 1) ненадлежно връчване на съобщението за оставяне на исковата молба без движение; 2) незаконосъобразност на дадените указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Твърденията в частната жалба, че съобщението за оставяне на исковата молба без движение не е връчено на посочения в исковата молба адрес: гр. С., ул. „У.Г.“ №**-**, ет.*, офис **, не отговаря на истината. Видно от съобщението, същото е връчено на посочения в исковата молба съдебен адрес и е получено от лице, индивидуализирано като „адв. сътр. М. Х.“, което съответства на един от адвокатите – членове на „Адвокатско дружество „Х., Т. и И.“, а именно адвокат М.Т. Х.. В тази част съобщението представлява официален удостоверителен документ и до доказване на противното установява, че е връчено на посочения адрес и на посоченото в него лице.

Твърденията, че съобщението е връчено на друго адвокатско дружество, находящо се на по – долен етаж, не се доказаха по делото, с оглед на което настоящата инстанция намира, че поради проявеното виновно бездействие и неотстраняване в определения едномесечен срок на констатираните нередовности на исковата молба, производството по делото правилно е било прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

За пълнота апелативния съд следва да изложи съображения и по оплакването за незаконосъобразност на дадените указания. На първо място следва да се отбележи, че първоинстанционният съд няма задължение наред с указанията за посочване цената на иска и представяне на данъчна оценка на имота служебно да издаде съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка. Той е длъжен да издаде съдебно удостоверение само при изрично искане от ищеца, каквото той не е отправил в случая.

Доколкото ищецът претендира унищожаемост на завещанието на различни основания – измама, неспособност да завещава и насилие, правилно окръжният съд е указал на ищеца да изложи конкретни обстоятелства за всяко едно от тях в изпълнение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.

С оглед заявените основания за недействителност на завещанието, водещи до нищожност и унищожаемост, формулираният петитум: да бъде 3 обявено завещанието за нищожно или недействително, не съответства на правните последици на твърдяните пороци и в този смисъл не изпълнява изискването на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК да бъде посочено в какво се състои искането.

Дадените указания са незаконосъобразни в частта в която е изискано ищецът да посочи вида на съединяване на предявените искове за нищожност или унищожаемост и за представяне на доказателства за твърдяните в исковата молба родствени връзки. В тази връзка следва да се отбележи, че определяща за вида съединяване на исковете е не волята на ищеца, а обективната връзка между правоотношенията, предмет на исковете, поради което вида на съединяването се определя служебно от съда. При предявени искове за нищожност и унищожаемост на различни основания интересът на ищеца ще бъде защитен с уважаване на който и да е от исковете, поради което разглеждането на останалите искове, основани на другите основания за недействителност, е безпредметно. В този случай съединяването е винаги евентуално независимо от волята на ищеца. Както е прието в Определение № 21/ 03.02.2016 г. по гр. д. № 6145/ 2015 г. на ВКС критерият за определяне вида съединяване е дали основанието, на което са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно. В този смисъл е и приетото в Решение № 52 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4923/2019 г., IV г. о., че съдът не е обвързан и от посоченото от ищеца относно вида на съединяването на предявените искове (кумулативно или евентуално), а следва да ги разгледа в поредност според тяхната обективна обусловеност помежду им и/или според тежестта на порока, водещ до недействителност, като ако установи по-тежкия порок не разглежда иска за по-лекия. Съдът служебно следва да определи вида съединяване, поради което дадените в тази насока указания са незаконосъобразни.

Указанията за незаконосъобразни и в частта, в която окръжният съд е указал на ищеца да представи доказателства за твърдените в исковата молба родствени връзки, тъй като тяхното установяване е въпрос по съществото на спора, а не за неговата допустимост.

По изложените съображения настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 821/ 25.07.2023 г. по гр. д. № 330/ 2023 г. на Окръжен съд Х..

4

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5