Решение № 203 от 19.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Бургас, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500263 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 627е, ал. 3 вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Ф. и М. Л., граждани на ФР Германия, чрез процесуален представител адв. Торстен Хьон срещу Европейско удостоверение за наследство, издадено въз основа на Решение №417/06.12.2024 г. по ч. гр. д. №396/2024 г. по описа на Районен съд- Несебър.

В жалбата се поддържа, че в Приложение III към Формуляр V от издаденото удостоверение не се съдържа отбелязване относно наличието на брачен договор (т. 4 от приложението) или договор относно имуществените отношения между починалото лице У.Ф. и преживялата съпруга- заявителка Г.

Ф. (т. 5), както и липсва информация относно държавата, чието право е приложимо към режима на брачна собственост (т. 5) и режима на имуществени отношения, който е бил приложен през време на брака (т. 7).

Жалбоподателите поддържат, че с Регламент (ЕС) 2016/1103 е унифицирано международното частно право по отношение на правния режим на имуществените отношение между съпрузите, като съобразно чл. 69, т. 3 регламентът се прилага в тази част само за съпрузите, сключили брак или определили приложимото право към режима на имуществени отношения след 29.01.2019 г. Излагат, че в имуществените отношение между Г. Ф. и У.Ф., произтичащи от прекратения със смъртта на последния брак, сключен на територията на ***, е приложимо германското материално право. Застъпват, че в отношенията им се прилага режимът на общност на припечеленото по силата на чл. 1363 от германския Граждански Законник (BGB). Съгласно този режим придобитото през време на брака не става обща, бездялова и неделима собственост на двамата. С тези съображения намират, че издаденото ЕУН не съдържа цялата информация по чл. 68, б. „з“ от Регламент 650/2012 г., която е необходима за целта, за която е издадено удостоверението. Считат, че 1

Приложение III към Формуляр V следва да съдържа информация относно наличието или липсата на брачен договор между починалото лице и преживелия съпруг, относно приложимото право към режима на брачна собственост, като поддържат, че това следва да е материалното право на Германия, както и отбелязване на имуществения режим- този на „участие в придобитото по време на брака“. С тези доводи претендират удостоверението в обжалваната част да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания относно съдържанието на новото удостоверение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна в производството Г. Ф. чрез процесуален представител адв. Мартин Стоянов, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Застъпва позиция за правилност на постановеното от районния съд решение, като моли същото да бъде потвърдено. Поддържа, че действително в Приложение III към Формуляр V липсва отбелязване по т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, но по тези въпроси съдът бил формирал изводи в решението си. Счита, че изложените в жалбата съображения относно приложимия режим на имуществени отношения на съпрузите не подлежат на изследване от съда в настоящото производството, тъй като не е в предметния обхват на охранителното производство по издаване на ЕУН да се разрешават вещни и облигационни въпроси по разпределение на наследственото имущество между наследниците. Намира, че правилно районният съд е определил, че меродавно е правото на по последното обичайно местопребиваване на починали, както и че приложими са разпоредбите както на Закона за наследството, така и на Семейния кодекс.

При липса на сключен между У.Ф. и Г. Ф. брачен договор и избран режим на разделност, то имуществените отношения се уреждат по законния режим на общност по чл. 21 СК. При тези съображения моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът след извършена служебна проверка намира подадената частна жалба за допустима- подадена в законоустановения по чл. 627е, ал. 3 ГПК едномесечен срок, от активнолегитимирани лица- бенефициери по см. на съображение (47) от Преамбюла на Регламент №650/2012 г., срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 627е, ал. 3 ГПК вр. чл. 72 от Регламента.

По същество настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд- Несебър е образувано по заявление на Г. Ф., немска гражданска с разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България, валидно до 16.08.2028 г., в качеството й на преживяла съпруга и наследник на У.Ф., немски гражданин с разрешение за продължително пребиваване на територията на РБ, починал на 07.02.2024 г. в гр. Несебър. В заявлението си Г. Ф. е посочила, че е единствен наследник на починалия си съпруг и желае да й бъде издадено европейско удостоверение за наследство (ЕУН), за да удостовери качеството си на наследник, респ. правата си върху наследствената маса пред компетентните органи в Република България и ФР Германия.

В хода на производството са установени още двама бенефециери, наследници по закон на починалото лице, синовете на У.Ф.- К. Ф. и М. Л.. По реда на чл. 66, ал. 4 от Регламента преписи от заявлението са изпратени на последните, като те са заявили, че искат да встъпят в правата си на законни наследници.

2

За да уважи искането за издаване на ЕУН в постановеното по делото решение Районен съд- Несебър е приел, че обичайното местопребиваване на починалото лице към момента на неговата смърт е било на територията на Република България, поради което българският съд се явява компетентен по силата на чл. 4 от Регламента да издаде охранителния акт. Счел е, че приложимото право по въпросите, свързани с наследяването е правото на държавата на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му, т.е. на Република България. Извел е, че приложимите норми са тези на Закона за наследството и Семейния кодекс. Приел е, че по делото няма данни между наследодателя и преживелия съпруг да е бил сключен брачен договор. Намерил е, че по арг. от чл. 44, т. 1 вр. чл. 27, ал. 1 и чл. 28 СК при прекратяване на брака поради смъртта на съпруга У.Ф., съществуваща имуществена общност се е прекратила, като на 08.02.2024 г. Г. Ф. е придобила ½ ид.ч. от придобитото през време на брака семейно имущество.

Наследствената маса е формирал като останалата ½ ид.ч. от прекратената СИО и личното имущество на наследодателя, 1/3 от които получават наследниците по закон /равен дял за всеки по силата на чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал.

1 ЗН/- Г. Ф., К. Ф. и М. Л..

При изложените констатиции е издадено и обжалваното ЕУН, Формуляр V, ведно с Приложение III и Приложение IV.

Предвид характера на производството- контролно-отменително по реда на чл. 278 ГПК настоящият съдебен състав не е ограничен от релевираните в частната жалба пороци и извършва цялостна проверка на обжалвания съдебен акт. Съдът констатира неточности, изразяващи се в липса на попълнени данни, за които съдът е формирал воля в решението си и които следва да бъдат отразени в удостоверението. Макар правилно да е приел, че приложимото към наследяването право е това на Република България във Формуляр V, т. 8.1. липсва такова отбелязване. Липсват и съответни отбелязвания относно констатираното обстоятелство, че между Г. Ф. и У.Ф. не е бил сключен брачен договор в т. 4.2 от Приложение III към Формуляр V.

На следващо място, съдът намира, че с оглед заявените от молителя цели, за които следва да послужи удостоверението, не подлежи на изследване въпросът кое е приложимото право към брачната собственост, така и приложеният между съпрузите режим на имуществени отношения с оглед невъзможността същото да се отрази на наследствените дялове, които Г. Ф., К.

Ф. и М. Л. биха придобили по силата на наследственото правоприемство, доколкото в българското законодателство дяловете на преживелия съпруг и нa децата са равни. Не е уредено фиксирано разпределение на придобитото по време на брака чрез увеличение на наследствения дял на преживелия съпруг, каквато материална норма съществува в германското закондателство (чл. 1371 § 1 BGB).

В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на частните жалбоподатели относно липсата на отразено приложимо право по отношение на брачната собственост, доколкото то би се отразило на въпросите относно какви права попадат в наследствената маса и по какъв начин тя следва да се разпредели между наследниците, респ. осребри.

В производството по издаване на ЕУН издаващият орган отразява данните, за които е събрал доказателства и излага информация в степен, съответстваща на целите, за които се издава акта. В конкретния случай, съобразно заявените от молителя цели за издаване на удостоверението, 3 българският съд е компетентен да определи правното положение, правата на всеки един наследник и съответните им дяловете от наследственото имущество при приложение на българското законодателство, в частностЗакона за наследството, в сила от 30.04.1949 г.

В действителност Регламент №2016/1103 Съвета от 24 юни 2016 г. за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи предвижда, че когато производство относно наследяване на съпруг е висящо пред съд на държава членка, сезиран по силата на Регламент (ЕС) № 650/2012, съдилищата на тази държава следва да бъдат компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, възникващи във връзка с този наследствен казус. От друга страна, съгласно съобр. (12) от Регламент №650/2012 г. последният не се прилага по отношение на въпроси, свързани с режимите на съпружеска имуществена общност, както и брачните договорености, доколкото с тях не се уреждат въпроси на наследяването. Тези граждански правоотношения и последиците от прекратяване на брака със смърт се изследват единствено на плоскостта какво се включва в наследственото имущество и по какъв начин би повлияло на съответните наследствени дялове на бенефициерите на последното. В този смисъл е и възприетото от СЕС тълкуване на чл. 1 § 1 от Регламент №650/2012 в решение от 1 март 2018г., Mahnkopf по дело С-558/16, според което що се отнася до контекста на разглежданата разпоредба, съгласно съображения (11) и (12) от Регламент № 650/2012 последният не следва да се прилага за области на гражданското право, различни от наследяването, и по-специално по отношение на въпроси, свързани с режимите на имуществени отношения между съпрузите, включително брачните споразумения, съществуващи в някои правни системи, доколкото с такива споразумения не се уреждат наследствени въпроси.

В процесния случай издаденото от районния съд удостоверение не включва описание на активите и пасивите, включени в наследствената маса, а единствено удостоверява правното положение на наследниците- преживял съпруг и низходящи от първи ред (деца на починалия) и че същите имат равни дялове по силата на чл. 9, ал. 1 ЗН. Изложените в жалбата съображения за приложимост на германското право към брачната собственост не биха се отразили върху наследствения дял на всеки един от наследниците, а именно ⅓ ид.ч., а единствено относно въпросите какво се включва в наследствената маса, респ. кое имущество представлява лична собственост на починалото лице, което обстоятелство за целите на настоящото удостоверение се явява неотносимо, доколкото не се търси присъждането на определен актив или активи по реда на чл. 64, т. 2, б. “б” от Регламента, така щото да подлежи на обсъждане въпросът в какъв режим са били придобити /разделност, имуществена общност или режим на припечеленото и др./.

Предвид гореизложеното се налага извод за неточност на обжалваното ЕУН, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за издаване на ново удостоверение при съобразяване на дадените указания в настоящия съдебен акт.