Решение № 2656 от 22.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2656 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Г. при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20251100111730 по описа за 2025 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] Г. С. е заявил в искова молба от 20.10.2025 г., че на 07.05.2020 г.

Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) е внесъл във ВКС предложение, с което е поискал от ВКС да постанови тълкувателно решение (ТР), дали представлява банкова дейност предоставянето по занятие на заеми без публично привличане на влогове или други средства. На 21.05.2020 г. ВКС е обявил за решаване наказателно дело 157/2020 г. (н. д. 157/2020 г.), по което подсъдим е бил Г. С.. Към този момент е действал Регламент 575/2013 г. на Европейския парламент и на съвета (Регламент 575/2013), а в неговия чл. 4 е било дадено определение на банка, което пряко е засягало преценката, дали е било престъпление предоставянето на заеми по занятие без лиценз за банкова дейност.

[2] На 20.10.2020 г. ВКС е постановил решение по н. д. 157/2020 г. С него ВКС е оставил в сила присъда на Великотърновския апелативен съд 1

(ВтАС) от 01.10.2019 г., с която ВтАС е признал Г. С. за виновен за извършване на престъпление, състоящо се в предоставяне по занятие на заеми със средства, които не са били набирани чрез публично предлагане.

[3] По-късно, по наказателно дело 591/2021 г. (н. д. 591/2021 г.), чиито предмет е било извършването на идентично престъпление, ВКС е отправил до СЕС преюдициално запитване и ВКС е спрял производството по тълкувателното дело, образувано по предложението на ВАдвС. Впоследствие, с ТР ВКС е приел, че не е престъпление деянието, в чието извършване Г. С. е бил признат за виновен.

[4] Г. С. заявява, че ВКС е следвало, а не е отправил до СЕС преюдициално запитване по неговото н. д. 157/2020 г. Този пропуск е довел до постановяването от ВКС на решение, което е противоречало на правото на Европейския съюз (ЕС), тъй като според правото на ЕС извършеното от Г. С. не е било престъпление. Така ВКС е извършил съществено нарушение на правото на ЕС. ВКС е нарушил и правната сигурност, понеже не е спрял производството по н. д. 157/2020 г. до постановяването на ТР.

[5] Заради повдигнатото обвинение на Г. С., предмет на н. д. 157/2020 г. на ВКС, срещу Г. С. се води и дело за отнемане на противозаконно придобито имущество, по което първоинстанционният съд е постановил отнемане от Г. С. на негово имущество. От 2012 г. Г. С. е живеел в постоянни притеснения и ужас, че е бил подсъдим за нещо, което не е било престъпление, и, че е могъл да остане без имущество. Затова Г. С. моли съда да осъди ВКС да му заплати 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (исковата молба, л. 3-5).

2. По писмения отговор на ответника

[6] ВКС е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. не е бил длъжен да отправи до СЕС преюдициално запитване, тъй като случаят не е попадал сред предвидените в чл. 485 от НПК, а Г. С. не е бил поискал отправянето на такова;

2

2. не е бил длъжен да спре производството по делото до постановяването на тълкувателното решение;

3. решението на СЕС, имащо значение за делото на Г. С., е било постановено три години след процесното решение на ВКС и към момента на постановяването на решението на ВКС, решението на СЕС не е било част от правото на ЕС;

4. решението на ВКС е било съобразено с вътрешното право, а ВКС не е нарушил и правото на ЕС. Затова ВКС моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 48-50).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[7] Не се спори, че Г. С. е бил роден на 1******** г. На 01.10.2019 г.

ВтАС е постановил присъда, с която е признал Г. С. за виновен за извършването на престъпление по чл. 252, ал. 1, пр. 1, връзка с чл. 36 и чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като е предоставял парични заеми по занятие без да е имал лиценз за извършване на банкова дейност. ВтАС е наложил на Г. С. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за три години (присъдата, л. 12-14).

[8] Не се спори, че Г. С. е подал касационна жалба срещу присъдата на ВтАС. По жалбата ВКС е образувал н. д. 157/2020 г.

[9] Не се спори, че на 08.05.2020 г. председателят на ВАдвС е подал до заместник-председателя и председател на Наказателна колегия на ВКС предложение за приемане на ТР относно това:

- дали е представлявало банкова дейност предоставянето по занятие на заеми със средства, които не са били набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства;

- и дали осъществяването на подобна дейност е реализирало състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК.

3

[10] В предложението си председателят на ВАдвС е заявил, че възприетото от ВКС, че подобна дейност е осъществявала състава на чл. 252, ал. 1 от НК, е противоречало на правото на ЕС, по-точно на чл. 4, пар. 1, т. 1 от Регламент 575/2013 г. Също така председателят на ВАдвС е заявил, че е била налице противоречива практика на ВКС относно това, дали извършването по занятие на финансови сделки без съответна регистрация може да се счита за извършването им без съответно разрешение, по смисъла на чл. 252, ал. 1 от НК (предложението, л. 15-19).

[11] Не се спори, че на 21.05.2020 г. ВКС е обявил за решаване н. д.

157/2020 г. Не се спори, че на 07.08.2020 г. председателят на ВКС е разпоредил образуване на тълкувателно дело по предложението на председателя на ВАдвС относно тълкуването на чл. 252, ал. 1от НК. На 20.10.2020 г. ВКС е постановил решението си по н. д. 157/2020 г., с което е потвърдил присъдата на ВтАС спрямо Г. С. в осъдителната част (решението, л. 8-11).

[12] Не се спори, че на 21.06.2022 г. по н. д. 591/2021 г. ВКС е отправил до СЕС преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 4, пар. 1, т. 1 и т.

42 от Регламент 575/2013 г., като предмет на делото на ВКС е било извършването на престъпление по чл. 252, ал. 1 от НО (вж. и решението на СЕС, л. 20-26). По запитването СЕС е образувал дело С-427/22 (пак там). Не се спори, че поради образуваното дело от СЕС, ВКС е спрял производството по тълкувателното дело, образувано по предложението на председателя на ВАдвС относно тълкуването на чл. 252, ал. 1 от НК.

[13] На 16.11.2023 г. СЕС е постановил решение по дело С-427/22. С него СЕС е приел, че кредитна институция е само това предприятие, което осъществява дейност едновременно по приемане от обществеността на депозити или други възстановими средства и в отпускането на кредити за негова собствена сметка. Депозитите или другите средства, приети от обществеността, обаче, са предназначени за отпускането на кредити, но без да се изключва възможността кредити да се отпускат и със средства от други източници (решението на СЕС, л. 20-26).

4

[14] Не се спори, че с решение от 29.01.2024 г по н. д. 591/2021 г. ВКС се е съобразил с тълкуването, което СЕС е дал на чл. 4, пар. 1, т. 1 и т. 42 от Регламент 575/2013 г., и затова е оправдал подсъдимия по делото. На 15.03.2024 г. ВКС е постановил ТР, с което е приел, че предоставянето на заеми със средства, които не са били набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК (ТР, л. 27-31).

[15] Г. С. е заплатил 10,00 лева държавна такса (л. 40). Той е бил представляван от адвокат (л. 7), но липсват доказателства Г. С. да е заплатил адвокатско възнаграждение. Затова съдът приема, че Г. С. не е заплащал такова. ВКС не е направил разноски по делото, а е бил представляван от служител с юридическо образование.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[16] Г. С. е предявил иск по чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

1. По иска по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ

[17] Съгласно чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. държавата, в случая ВКС, да е нарушил правото на ЕС; 2. това нарушение да е съществено; 3. от това нарушение Г. С. да е претърпял вреди;

4. ВКС да не е изплатил на Г. С. обезщетение за тези вреди. ВКС, като съдебна инстанция, чиито решения са окончателни, би нарушил правото на ЕС и нарушението би било съществено, когато ВКС не отправи до СЕС 5 преюдициално запитване, въпреки че пред ВКС е повдигнат въпрос относно тълкуването на правото на ЕС (пар. 37 от решение на СЕС по дело С-160/14).

[18] В случая не се спори, че действително Г. С. не е бил повдигнал пред състава на ВКС, разглеждащ н. д. 157/2020 г., въпрос относно тълкуването на правото на ЕС и не е бил поискал отправянето на преюдициално запитване. Съдът обаче установи, че повече от пет месеца преди ВКС да постанови решението си по н. д. 157/2020 г., ВАдвС е бил поискал от ВКС да образува тълкувателно дело, защото самият ВКС е бил постановявал не само противоречива практика по приложението на чл. 252, ал. 1 от НК, но и част от тази практика пряко е нарушавала правото на ЕС.

Още по-съществено, повече от два месеца преди съставът на ВКС да постанови решението си по н. д. 157/2020 г., ВКС е бил образувал тълкувателно дело по предложението на ВАдвС. Следователно пред ВКС е бил повдигнат въпрос за тълкуването на правото на ЕС, свързан с приложението на чл. 252, ал. 1 от НК.

[19] Да се приеме обратното – че понеже Г. С. не е бил поставил по н. д.

157/2020 г. въпроса за тълкуване на правото на ЕС, свързан с прилагането на чл. 252, ал. 1 от НК, съставът на ВКС, разглеждащ това дело, не е бил длъжен да отправи до СЕС преюдициално запитване – би означавало да се достигне до абсурден резултат. Този абсурден резултат би бил - съставът на ВКС, разгледал н. д. 157/2020 г., да не се счита за част от ВКС. В правоприлагането си обаче, съдът не следва да допуска абсурдни резултати.

[20] Несъмнено какво конкретно е представлявала банкова дейност според правото на ЕС е било от съществено значение за правилното решаване на н. д. 157/2020 г. и ВКС е бил длъжен да отправи до СЕС преюдициално запитване. Това е така, защото, ако, за да е било възможно една дейност да бъде определена като банкова, се е изисквало заеманите средства да са били набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, извършеното от Г. С. не би било престъпление и той би следвало да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Това се подкрепя и от обстоятелството, че съставът на ВКС по н. д. 591/2021 г., разглеждащ 6 идентичен случай на този, предмет на н. д. 157/2020 г., е отправил до СЕС преюдициално запитване и след постановяване от СЕС на решение по него е оправдал подсъдимия.

[21] Налице са първите две предпоставки за уважаването на иска и съдът следва да прецени наличието на третата предпоставка - от същественото нарушение от ВКС на правото на ЕС Г. С. да е претърпял вреди.

Съдът установи, че поради неотправянето до СЕС на преюдициално запитване, въпреки че е следвало да отправи такова, ВКС е приел, че Г. С. е бил извършвал банкова дейност без разрешение, престъпление по чл. 252, ал.

1 от НК, и е потвърдил осъдителната присъда. С нея Г. С. е бил осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за три години.

[22] Не е необходимо да се доказват нормалните вреди от провеждане на незаконно наказателно производство, като притеснения, тревожност, несигурност, накърняване на социалното общуване (решение на ВКС 4342015-IV Г. О. по гр. д. 2 934/2015 г.). На още по-голямо основание не би следвало да е необходимо да се доказват тези нормални вреди, когато поради съществено нарушаване на правото на ЕС от ВКС, подсъдим е бил осъден на лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено. Това е така, защото подобно осъждане се отразява в свидетелството за съдимост на осъдения, а това ограничава трудовите му права, причинява му притеснения, тревожност, несигурност и накърнява социалното му общуване. Ето защо съдът приема, че Г. С. е претърпял такива вреди.