Решение № 72 от 07.04.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Враца, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Гражданско дело № 20211400100431 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на И. Т. М., с ЕГН **********, от с.***, общ. Бяла Слатина, чрез пълномощника му адв. Л. В. от АКВраца, с която против И. В. В., с ЕГН **********, от с.*** са предявени искове с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД за заплащане на сумата от 109 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, и сумата от 40 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, от непозволено увреждане, причинено на ищеца от ответника на 01.07.2020 г., ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от деня на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане.

Според изложеното в исковата молба, на 01.07.2020 год. около 22:00 часа в с.

***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, ответникът И. В. прострелял в лява колянна става ищеца с незаконно притежавано огнестрелно оръжие - ловна пушка, като му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в открито многофрагментарно счупване на капачето и счупвания на кондилите на големия пищял и лява бедрена кост с разкъсване на коленната връзка, които наранявания довели до трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник.

След инцидента ищецът е откаран в спешен център Враца и незабавно е приет за оперативно лечение в „Ортопедо-травматологично отделение“ при МБАЛ „Христо Ботев“ АД - гр.Враца. Извършена е операция по спешност под обща анестезия с поставяне на метална остеосинтеза и имобилизация с гипсов лонгет. До 07.07.2020 год. ищецът бил на болнично лечение, след което е изписан. Лекуван е с множество обезболяващи лекарства и обездвижване, приемът на които продължил и след изписването му. Гипсовата превръзка и имобилизация продължили два месеца, през което време ищецът М. се придвижвал с патерици и имал непрекъсната нужда от чужда помощ за обслужване на ежедневните му нужди. Изпитвал силни болки, ходел всяка седмица на превръзка и промивки на раната, които били силно болезнени. На 21.01.2021 год. постъпил отново в Ортопедо-травматологично отделение при МБАЛ 1

„Христо Ботев“ Враца за последваща операция за изваждане на металния остеосинтезен материал. Операцията била извършена отново под обща анестезия, като след нея ищецът в продължение на две седмици ходил на превръзка, а на 13-я ден са свалени конците. В момента има дефицит и ограничение в движенията в лява колянна става, както и болки при застудяване и натоварване на крака /стоене продължително време прав или ходене/. Не може да сгъне докрай коляното, не може да кляка, трудно и болезнено изкачва стълби и на практика е ограничен в движенията си за извършване на редица дейности. След травмата изобщо не може да спортува, да ходи на фитнес и да играе футбол - любими занимания преди това.

В резултат на огнестрелната рана, двете операции и продължителните периоди на възстановяване И. М. изпитвал силни и непоносими болки в лявата колянна става и целия ляв крак, поради травмата и принудителното обездвижване. Изпитвал болки и в десния крак, дължащи се на натоварването му. В продължение на месеци се придвижвал трудно, болезнено и с помощта на патерици, не можел да седи, лежи и спи нормално. Бил принуден да седи с опънат и повдигнат върху стола крак, както и да спи само по гръб с подложени под крака възглавници. Не можел да се обслужва сам, да се къпе и облича самостоятелно, да върши каквито и да било елементарни дейности.

Всяко движение - ставане, сядане, лягане, предизвиквало силни болки в лявото коляно.

През цялото време грижи за И. М. полагали баща му и брат му, които подпомагали ищеца в почти всичките му елементарни ежедневни дейности, свързани с лягане, ставане, придвижване, преобличане, поддържане на лична хигиена, къпане и други дейности.

Силните болки и възстановителният период от двете операции продължили около осем месеца - от месец юли 2020 до месец февруари 2021 год. Ищецът изпитвал не само болки и неудобство от невъзможността да се придвижва и обслужва нуждите си свободно и самостоятелно, но най-вече стрес, ужас, страх от ответника, както и срам и унижение от нанесените му наранявания. Болките от раздробеното с огнестрелното оръжие коляно продължават и до днес, особено при застудяване и влажно време, при ходене, стоене, качване на стълби. Ищецът все още има дефицит в движенията на лява колянна става - не може да сгъне докрай коляното, не може да кляка, да изкачва стълби, да се движи бързо, да тича, да спортува, да помага пълноценно и да работи, както преди. Освен физическата болка, ищецът все още се чувства засрамен и унижен от случилото се, като в същото време се страхува от ответника. Продължава да приема обезболяващи лекарства и понастоящем.

Против ответника е било образувано съдебно производство по НОХД № 268/2021 год. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, по което наказателният съд одобрил постигнато между ответника и Районна прокуратура - Бяла Слатина споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, обективирано в Протокол № 18/29.06.2021 год., по силата на което ответникът, в качеството му на обвиняем по НОХД № 268/2021 г. по описа на РС - Бяла Слатина, се е признал за виновен в това, че на 01.07.2020 год., в с. ***, причинил средна телесна повреда на И.

Т. М. от същото село, изразяваща се в транзиторни и слепи огнестрелни наранявания на лявото коляно с открито многофрагментно счупване на лявото капаче и счупвания на кондилите на ления голям пищял и лявата бедрена кост с разкъсване на коленната връзка, които са довели до трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.55,ал.1,т.2 , буква „б“ от НК наказателният съд определил наказание с пробационни мерки по чл.42а, ал.1, т.1 и 2 от НК. Съгласно чл.413, ал.3 вр. ал.2 от НПК, това споразумение има последиците на влязла в законна сила присъда и по силата на чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд по въпросите относно това дали е извършено деянието , неговата противоправност и виновността на дееца.

2

При тези си твърдения и доводи ищецът поддържа, че има правен интерес да предяви иск против ответника.

Намира, че с оглед всички претърпени болки, страдания и негативни психически преживявания справедливото обезщетение за понесените от него неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането - 01.07.2020 год., до окончателното му изплащане. Претендира като имуществени вреди сумата от 109,00 лв., представляваща направени разходи за болничен престой и съдебномедицински удостоверения.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. В. В. от с. ***, община Бяла Слатина, чрез упълномощения адв. С. Г. от АК-Враца, в който не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства. Исковете не се оспорват по основание, а се оспорва единствено размерът на обезщетението за неимуществени вреди като прекалено завишен, несъобразен с действително претърпените от ищеца болки и страдания и несъответстващ на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Ответникът сочи, че оздравителният период не е бил дълъг, ищецът е непълно оздравял и крайника му /крака му/ функционира нормално.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, като сочи,че това съпричиняване се извежда и от споразумението по наказателното производство, в което е посочено, че при определяне на наказанието се взема предвид поведението на ищеца в настоящето производство И. М. както по отношение на дъщерята на ответника И. В., така и по отношение на самия ответник, с което си поведение ищецът е допринесъл за настъпване на описаната в исковата молба средна телесна повреда. Ответникът подробно излага обстоятелствата във връзка с възражението си за съпричиняване, като описва своите и на ищеца действия преди инцидента, по време на настъпването му и след това. Счита, че приносът на ищеца за настъпване на вредите е повече от 50% и определените от съда обезщетения следва да бъдат намалени с този процент.

Не изразява становище по представените с исковата молба писмени доказателства и по доказателствените искания в нея. На свой ред прави искания за допускане до разпит на трима свидетели „относно поведението на ищеца преди деянието, както и относно здравословното му състояние след същото“, както и за прилагане на НОХД № 268/2021 год. по описа на РС-Бяла Слатина.

Правното основание на предявените искове е чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД.

Исковете са предявени с редовна искова молба и са допустими.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на ищеца е с правно основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, и съдът е приел, че не се нуждае от доказване фактът, че е налице влязла в сила присъда по НОХД № 268/2021 год. на РС-Бяла Слатина, с която ответникът е признат за виновен и му е наложено наказание за причиняване на средна телесна повреда на ищеца.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Приложено е НОХД № 268/2021 год. по описа на РС-Бяла Слатина. Назначена и изслушана е специализирана медицинска експертиза.

Установява се от приложеното НОХД № 268/2021 год. по описа на РС-Бяла Слатина, че между ответника и РП-Враца, ТО-Бяла Слатина е сключено споразумение, одобрено от съда с протоколно определение № 18/29.06.2021 год., по силата на което ответникът се е признал за виновен в това, че на 01.07.2020 год. в с.***, общ.Бяла Слатина е причинил средна телесна повреда на И. Т. М. от същото село, изразяваща се 3 в транзиторни и слепи огнестрелни наранявания на лявото коляно с открито многофрагментарно счупване на лявото капаче и счупвания на кондилите на левия голям пищял и лявата бедрена кост с разкъсване на коленната връзка, които са довели до трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник - престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал 1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК. Със същото споразумение същият се е признал за виновен и в извършено престъпление по чл.339, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК на И. В. В. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Съгласно чл.383, ал.1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, и съобразно чл.300 ГПК и чл.413, ал.2 от НПК съдебният акт на РС-Бяла Слатина по цитираното по-горе наказателно дело е задължителен за гражданския съд относно факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Тези обстоятелства не подлежат на доказване, като те обуславят и материалната, и процесуална легитимация на страните по делото.

От представеното по делото съдебно медицинското удостоверение № 140/07.07.2020 год. се установява полученото от ищеца увреждане – транзиторни и слепи огнестрелни наранявания на ляво коляно с открито многофрагментарно счупване на ляво капаче и счупвания на кондилите на левия голям пищял и лява бедрена кост с разкъсване на коленна връзка, което по механизъм отговаря да бъде получено от изстрел от ловно оръжие от близко разстояние, както и получени отоци и кръвонасядания. Посочено е, че тези увреждания са причинили на ищеца трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник с оздравителен период не по-малко от 7-8 месеца. В епикриза ИЗ № 7417, издадена от МБАЛ „Христо Ботев“ АД-гр.Враца за болничен престой за периода от 02.07.2020 год. до 07.07.2020 год. също е отразено полученото от ищеца увреждане – Счупване на пателата, Открито, както и предприетото лечение, наложило спешна оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. От представената епикриза № 656 от Ортопедо-травматологично отделение при МБАЛ „Христо Ботев“ АД-гр.Враца се установява, че на ищеца е извършена и втора оперативна намеса за отстраняване от костта на имплантирани уреди от патела. От представените от ищеца 2 бр. фактури от 07.07.2020 год. се установява, че същият е заплатил на лечебното заведение сумата от 80,00 лв. за съдебно медицинско удостоверение и сумата от 29,00 лв. за потребителска такса /болничен престой/.