Решение № 320 от 12.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 2025500*379 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 215 от 16.05.2025 година, постановено по т. дело № 503/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.

1407, район Л., бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати на Л. Я. И., ЕГН **********, от с. Г*, ул. „***“ № 38, община Д., област Х., със съдебен адрес гр. С., *, площад „П.“, сграда „П*“, ет. 3, чрез адв. Н. Д., сумата от 120 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д.Д.М., и на Д. Д. М., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Л. Я. И., ЕГН **********, двете от с. Г*, ул. „***“ № 38, община Д., област Х., със съдебен адрес гр. С., *, площад „П.“, сграда „П*“, ет. 3, чрез адв. Н. Д., сумата от 250 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Д.Д.М., причинена при ПТП от 15.04.2024г., станало на главен път I - 8, км 247.000, между с. Чешнигирово и с. Поповица, при сблъсък между лек автомобил „Мазда“, модел 3, с рег. № 1

***, управляван от Т.Г.Ж., и лек автомобил „Мазда“, модел 6, с рег. № ***, управляван от Д.Д.М., като лекият автомобил „Мазда“, модел 3, с рег. № *** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главниците от 05.06.2024 г. до изплащане на сумата.

Отхвърлени са исковете на Л. Я. И. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 120 000 лева до претендираните 250 000 лева и на малолетната Д. Д. М., действаща чрез своята майка и законен представител Л.

Я. И. за разликата над 250 000лв. до претендираните 300 000лв., ведно със законната лихви върху отхвърлените главници, считано от 05.06.2024г.

Със същото решение, освен обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на Д.Д.М., присъдени на Л. Я. И. и на малолетната Д. Д. М., съдът е сезиран и се е произнесъл с решение и по други искови претенции. ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Л. Я. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лева за причинените лично на нея като пътник в управлявания от Д.Д.М. лек автомобил телесни увреждания при същото ПТП, станало на 15.04.2024 година, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1380лв. , ведно със законната лихва върху главниците от 05.06.2024г. до изплащането им, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 65 000 лева до 80 000 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2024 година, като неоснователен.

С решението е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 17 455,20 лв. и разходи за вещи лица в размер на 2001лв., или общо 19 456.20 лв.

Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адвокат Н. Н. Д., ЕГН **********, от АК - Ш., личен номер ***, служебен адрес гр. С., *, площад „П.“, сграда „П*“, ет. 3, възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на Л. И. в размер на 12 032,40лв. и на малолетната Д. М. в размер на 16 583,40лв.

Осъдена е Л. Я. И. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 10 791,60лв. разноски по делото за отхвърлената част от исковете.

Осъдена е малолетната Д. Д. М., действаща чрез своята майка и законен представител Л. Я. И., да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 3 406,80лв. разноски по делото за отхвърлената част от исковете.

2

Срещу така постановеното решение са подадени две въззивни жалби.

Ответникът в първоинстанционното производство ЗД „Бул Инс“ АД е обжалвал решението в частта, с която на малолетната Д. Д. М. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Д.Д.М. в размера над 160 000 лева до 250 000 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2024 година. Искането е да се отмени решението в тази част и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърли искът за тази сума, да се измени първоинстанционното решение в частта за разноските по иска на Д. М. съобразно изхода на делото, като се присъдят на жалбоподателя разноски за въззивното производство. Оплакванията са, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, противоречащ на практиката на съдилищата, в частност на тези в град Пловдив и е явно несправедлив. Поддържа се, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен със стандарта на живот и със социалните доходи в страната и основно със социалния статус на малолетната Д., нейната възраст и възможността да възприеме случилото се. Жалбоподателят се позовава на приетата съдебнопсихологическа експертиза, според която малолетната ищца се е справила с психическата травма. Липсвали доказателства за влошено здравословно състояние или материално положение, както и за това бащата да е полагал за дъщеря си някакви особени грижи, извън нормалните такива по отглеждане и възпитание на дете, съобразно традициите в нашето общество. Цитирани са решения на ОС – Пловдив, с които са определяни пониски размери на обезщетения за неимуществени вреди. Твърди се, че не е приложено правилно ППВС

№ 4/68 година, посочващо конкретните обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. Според жалбоподателя справедливият размер на обезщетението съобразно реално установените страдания на ищцата по делото, което би компенсирало причинените болки и страдания, е 160 000 лева.

Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от адвокат Н. Д. като процесуален представител на малолетната Д. М., действаща чрез своята майка и законен представител Л. Я. И., с изразено становище за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществената безплатна правна помощ на въззиваемата страна.

3

Изложени са подробни съображения за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя.

Въззивна жалба е подадена и от Л. Я. И., представлявана от адвокат Н.

Д., срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д.Д.М. в размера над 120 000 лева до 200 000 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2024 година до окончателното изплащане на сумата. Оплакванията са, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано и противоречащо на съдебната практика на българските съдилища, включително тази на ВКС. Поддържа се, че определеният размер на обезщетението е прекомерно занижен с оглед принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, че не са преценени в пълнота събраните по делото доказателства и че решаващият съд не е съобразил при определянето му критериите на ППВС № 4/1968 година. Във въззивната жалба е посочено, че от значение за размера на обезщетението е и финансовата обстановка в страната през последните години и нарастващата инфлация. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново по същество, с което да се осъди застрахователното дружество да заплати на ищцата Л. Я. И. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2024 година до окончателното му изплащане, както и разноски за първоинстанционното и за въззивното производство, включващи и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от ЗД „Бул Инс“ АД с изразено становище за неоснователност на изложените в нея оплаквания и с искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока по чл. 259 от ГПК от лица, имащи правен интерес да обжалват, а именно от 4 ответника частично срещу осъдителното първоинстанционно решение и от Л.

Я. И. частично срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът й.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените от двамата жалбоподатели оплаквания, подробно посочени по-горе.

Безспорни между страните на настоящия етап от производството са въпросите, свързани с наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ЗД „Бул Инс“ АД по предявените субективно съединени искове на малолетната Д. Д. М., чрез нейната майка и законен представител Л. Я. И. и на Л. Я. И., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д.Д.М. – баща на Д. М. и мъж, с когото Л. И. е живяла на съпружески начала, настъпила при ПТП, станало на 15.04.2024 година, която отговорност е функционално обусловена от деликтната отговорност на Т.Г.Ж. - водач на лек автомобил марка Мазда 3 с рег. № ***, застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП.

Спорните въпроси, очертани с двете въззивни жали, са свързани с дължимите размери на обезщетенията за неимуществени вреди на двете ищци от смъртта на загиналия при ПТП Д.Д.М..

Обстоятелствата, въз основа на които са претендирани обезщетенията за неимуществени вреди по предявените субективно съединени искове на Д.

М. и Л. И. са следните:

Твърди се, че Д. М. е дъщеря, а Л. И. – жена, която е живяла с Д.М. на съпружески начала до датата на ПТП. Тримата живеели заедно, в едно жилище. Д.М. се грижел за семейството както финансово, така и морално, осигурявал им всичко необходимо, ищците разчитали изключително много на него, в емоционален план той им давал любов и подкрепа. Те загубили своя 5 баща и фактически съжител, който бил в разцвета на силите си - едва на 38 години, изключително жизнен, деен, отзивчив, инициативен, усмихнат, весел и приятен човек, който бил трудово ангажиран, помагал на всички, бил уважаван и високо ценен и ищците се гордеели с него. Смъртта му им причинила интензивни страдания и болки, които щели търпят до края на живота си, лишени били от пълноценно и щастливо семейство, каквото имали преди ПТП, от моралната, съпружеска и бащина опора, Д. М. загубила баща си, с когото имала силна емоционална връзка, още в ранна детска възраст – едва на 5 години, като негативните последици от загубата били невъзстановими и щели да оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги.

Преди ПТП малолетната ищца Д. М. се радвала на сплотена семейна среда, спокоен живот, срещи с близки и приятели. След ПТП тя станала по уязвима, по - неуверена и несигурна, поведението се променено, станала избухлива, сприхава, плачлива, отказвала да играе и контактува с други деца.

Д. развила високо ниво на тревожност, страх и безпокойство, очаквания, че всеки момент ще се случи нещо лошо, бързо се разстройвала и станала емоционална. При срещи на детето с психолога на детската градина, която посещавало, то задавало въпроси за това как се е стигнало до катастрофата, често говорело за баща си, споделяло моменти с него и заявявало, че баща му му липсва много. При разговори за бащата често бъркало сегашно с минало време, започнало да осъзнава липсата му и това засилило тревожността му.