Решение № 969 от 07.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. Перник, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720101306 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е във връзка с подадена искова молба от „Топлофикация С.” ЕАД срещу В. К. Р., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация С.” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в град С., ж.к. „***** – апартамент 52, при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувача не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно Общите условия, купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответника не е изпълнил задължението си да заплати сумите за доставена топлинна енергия и извършена услуга „дялово разпределение” в топлоснабдения имот с абонатен номер 54302. Твърди, че ответника не е платил дължимите суми в срок, поради което дължи и законна лихва за забава в претендирания размер. Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.10.2023 г. по ч.гр.д. № 4778/2023 г. по описа на РСПерник, както следва: 1 069,88 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2022г. за реално потребена топлинна енергия в процесния имот, ведно със законната лихва от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, 43,24 лева – мораторна лихва за забава за 1 периода от 15.09.2020г. до 25.04.2023г., както и суми за неплатена цена на сулугата „дялово разпределение“: 37,52 лева - главница за периода м.04.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 12.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и 7,01 лева - лихва за периода 15.06.2020 г. до 25.04.2023 г. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото и за заповедното производство.

От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който е изложено становище, че претендираните суми са платени. Приложени са платежни документи.

Н а 15.08.2024 г. е депозирана молба от ищеца, в която заявява, че сумите, предмет на делото, не са платени, както и че с извършени плащания ответника е погасил задължения за различни периоди от процесния.

С определение № 2900/20.08.2024 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2024 г. и е допуснал изслушване на съдебносчетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, както такива, касаещи осчетоводяването и основанието на извършените от ответника плащания, за които от него са представени по делото платежни документи.

Ищецът е внесъл определения от съда депозит за изготвяне на съдебносчетоводна експертиза в размер на 300 лв., но такава не е изготвена, тъй като с молба от 08.10.2024 г. е заявил, че на 23.08.2024 г. е направено плащане от ответника, с което претендираните суми, предмет на делото, са погасени изцяло. С посочената молба ищецът заявява, че претендира разноски, тъй като сумите са погасени след образуване на производството по делото.

Третото лице-помагач – „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/ не заявява становище относно основателността на предявените искове. С молба от 20.09.2024 г. представя документи, касаещи дяловото разпределение на топлинна енергия в процесния имот.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че по силата на облигационно отношение, възникнало с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/в топлоснабдения имот и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, е извършвана услугата „дялово разпределение“ от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.

В доказателствена тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и релевираните с отговора правопогасяващи и/или правоизключващи възражения.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

С оглед заявеното становище от ответника в депозирания писмен отговор, с 2 определение № 2900/20.08.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: по силата на облигационно отношение, възникнало с ответника, съществувало към процесния период, ищецът е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ в топлоснабдения имот с абонатен № 54302 и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, е извършвана услугата „дялово разпределение“ от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер от ответника, както и че размера на дължимите лихви за забава за процесния период е в размер на претендирания.

С оглед заявеното от ищеца в депозираната молба с вх. № 22357/08.10.2024 г. /л.

103/ съдът намира, че вземанията, предмет на делото са погасени изцяло от ответника на 23.08.2024 г. По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В процесния случай съдът приема за установено, че след датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.05.2023 г., претендираните суми са погасени изцяло чрез плащане от ответника. Предвид изложеното – пълно погасяване на претендираните суми в хода на делото, предявените срещу ответника по реда на чл.

422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищеца, който претендира такива за исковото и за заповедното производство.

Плащането на претендираните разноски за държавна такса е доказано по делото, поради което същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.

1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски, както следва: 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 50 лв. – държавна такса за двете производства.

Съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, в решението следва да бъде посочена банкова сметка или друг посочен от ищеца начин за плащане на присъдените суми. Съгласно посоченото от него в исковата молба, присъдените суми следва да бъдат платени по банкова сметка в „Общинска банка“ АД с IBAN BG48SOMB91301011253302, с титуляр дружеството-ищец.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище в град С. и адрес на управление: ул. „Ястребец” № 23 Б, срещу В. К. Р., ЕГН **********, с адрес: град *****, по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми:

- 1 069,88 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна 3 енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за реално потребена топлинна енергия в недвижим имот, находящ се на адрес: град С., ж.к. „***** – апартамент 52, с абонатен № 54302, ведно със законната лихва от 12.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

- 43,24 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 25.04.2023 г., начислена върху претендираната главница за неплатена топлинна енергия в размер на 1 069,88 лв.;

- 37,52 лева – главница, представляваща неплатена цена на улугата „дялово разпределение“ за недвижим имот, находящ се на адрес: град С., ж.к. „***** – апартамент 52, с абонатен № 54302, за периода м.04.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 12.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

- 7,01 лева – мораторна лихва за периода 15.06.2020 г. до 25.04.2023 г., начислена върху претендираната главница за неплатена цена на услугата „дялово разпределение“, за които е суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.10.2023 г. по ч. гр. д. № 4778/2023 г. по описа на Районен съд – град Перник, IV. състав, като неоснователни, поради погасяване на паричните задължения чрез плащането им в хода на делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, В. К. Р., ЕГН **********, с адрес: град *****, да плати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище в град С. и адрес на управление: ул. „Ястребец” № 23 Б, сума в размер на 125 лв., представляваща разноски за исковото производство, и сума в размер на 75 лв., представляваща разноски за производството по ч. гр. д. № 4778/2023 г. по описа на Районен съд – град Перник, IV. състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4