Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 3522 от 14.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 11119/2021
Вид
Протокол № 3522
Подписан
14.03.2022
Състав
КИРИЛ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 3522 гр. София, 10.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ

Съдебни

ЕЛЕНА НЕНОВА КАЦАРСКА заседатели: МАРГАРИТА НИКОЛОВА

ЦВЕТАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА и прокурора Р. Д. П.

Сложи за разглеждане докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Наказателно дело от общ характер № 20211110211119 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:45 часа се явиха:

СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, изпраща представител, явява се прокурор П..

ПОДСЪДИМИЯТ: Г. Г. М. – редовно призован, се явява.

За него се явява адв. М.А., определена от САК за служебен защитник.

ПОДСЪДИМИЯТ: Желая адв. А. да ми бъде назначена за служебен защитник по делото.

АДВ.А.: Запозната съм с делото, мога да поема защитата.

Съдът с оглед желанието на подсъдимия да му бъде назначен служебен защитник счита, че адв. М.Т.А. следва да бъде назначена за такъв на основание чл. 94, ал. 1 т. 9 от НПК.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА адв. М.Т.А. от САК за служебен защитник на подсъдимия Г. Г. М. в хода на настоящото производство.

ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ: „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД редовно призовано, не изпраща представител.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил граждански иск от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, 1 приложен на л. 27-28 от съдебното производство.

ПРОКУРОРЪТ: Така предявеният граждански иск от ощетеното юридическо лице считам, че е своевременно депозиран в изискуемата от закона форма. Сумата, която се претендира, отговоря на предявеното от СРП обвинение като парична стойност и моля в случай, че съдът прецени, че няма да затрудни хода на наказателното производство, гражданският иск да бъде приет за съвместно разглеждане.

АДВ.А.: Моля да оставите без уважение и да не приемате за съвместно разглеждане така депозирания граждански иск. Същият е депозиран в законноустановения срок, но считам, че допълнително ще затрудни разглеждането на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам искането на моя защитник. С оглед бързото приключване на делото в разумни срокове и за свидетелите, които ще бъдат разпитани при разглеждане на делото, също така считам, че ощетеното юридическо лице може да заведе паралелен иск за вредите, нанесени според тях, в друг съд и да бъдат разглеждани отделно от това дело.

Съдът счита, че предявеният граждански иск от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е своевременно подаден, а именно преди даване ход на разпоредително заседание, от активно процесуално легитимирано лице, а именно посоченото като ощетено такова в обвинителния акт. Съдът обаче счита, че гражданският иск не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане, доколкото същият страда от редица неточности и не е в корелативна връзка с обвинителния акт и повдигнатото на подсъдимия М. обвинение. На първо място, видно от обвинителния акт, прокуратурата твърди, че подсъдимият е извършил три деяния, квалифицирани като престъпление, едното осъществено на 08.05.2019 г., а другите две на 13.05.2019 г. Обратно на това, в гражданския иск се претендира обезщетение за причинени вреди от деяние, извършено на 09.05.2019 г., касаещо сключване на договор за потребителски кредит между подсъдимия и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Видно от съдържанието на обвинителния акт, такава дата, респективно такова обвинение от фактическа страна, не е повдигнато на обвиняемия, напротив твърди се, че на 08.05.2019 г. последният е извършил престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, касаещо възбуждане, респективно поддържане, на заблуждение у лицето Владимир Заимов Методиев при проведен телефон разговор със същия. В тази връзка с гражданския иск се претендира възстановяване на имуществени вреди, касаещи деликт, различен от инкриминирания такъв от прокуратурата, поради което съдът счита, че е недопустимо приемането за съвместно разглеждане на така предявения граждански иск. Отделно от това, некоректно е посочено, че подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 212 от НК, доколкото с обвинителния акт е повдигнато обвинение за документни престъпления и за такова по чл. 209, ал.

1 от НК.

2

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу подсъдимия Г. Г. М. граждански иск за сумата от 2539 лева, представляваща причинени имуществени вреди от деяние, извършено на 09.05.2019 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за конституиране на дружеството в качеството на граждански ищец по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на разпоредително заседание.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА

ПОДСЪДИМИЯ /по представен документ за самоличност - л.к. № *******, издадена на 15.05.2019 г. от МВР-София/:

Г. Г. М. - роден на ********* г. в гр. Пазарджик, българин, с българско гражданство, с висше образование, неосъждан, неженен, работи като управител в „******“ ЕООД, живущ в гр. София, ***********, с ЕГН **********.

СЪДЪТ ВЪРНА ЛИЧНАТА КАРТА НА ПОДСЪДИМИЯ.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на подсъдимия в настоящото производство, включително и правата му по чл. 55 от НПК, както и предоставената му правна възможност за разглеждане на делото по реда на глава 27 и глава 29 НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ: Наясно съм с правата си и с характера на разпоредителното заседание, като нямам искания за отвод на съда, прокурора и секретаря.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи на съда, прокурора и секретаря.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СТАНОВИЩАТА

НА СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248, ал. 1 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Настоящото дело е подсъдно на СРС и за трите повдигнати обвинения от страна на прокуратурата. Няма основания за 3 прекратяване или спиране на наказателното производство. Също така считам, че на ДП не е било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или пострадалия. Към настоящия момент и доколкото защитата и подсъдимият не са изразили становище за диференцирана процедура за разглеждане на делото, то не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Считам, че не са налице основанията, визирани в т. 5 на чл. 248, ал. 1 от НПК. По отношение на взетата мярка за процесуална принуда, на ДП е била „парична гаранция“ в размер на 500 лева, но същата не е била внесена и в тази насока считам, че следва да отмените тази МНО и тя да бъде изменена на „подписка“, тъй като очевидно обвиняемият не е счел за необходимо да я внесе, тя в случая е безпредметна. Нямам искания за събиране на нови доказателства на този етап и моля да насрочите делото за разглеждане в съдебно заседание с призоваване на лицата, посочени в приложението към обвинителния акт.

АДВ. А.: Поддържам изцяло заявеното от представителя на СРП. Към настоящия момент желанието на моя подзащитен е делото да се гледа по общия ред. В случай, че на по-късен етап нещо се измени, ще се свържем своевременно с представителя на СРП. Не считам, че са допуснати процесуални нарушения в хода на ДП.

ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам защитника си и представителя на СРП.

Заявеното за паричната гаранция е поради тежкото ми финансово положение, не съм имал тази възможност и моля съда да вземе под внимание този факт и да я промени в подписка.

СЪДЪТ след изслушване становищата на страните по въпросите по чл.

248, ал. 1 НПК намира за установено следното:

Настоящото дело е местно и родово подсъдно на СРС, като не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Съдът счита, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на обвиняемия и обуславящи прекратяване на съдебното производство по делото. На първо място, съдът счита, че е налице противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт касателно твърдението на прокуратурата какви форми на изпълнителното деяние по отношение на инкриминираното престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК са осъществени от подсъдимия. В този смисъл, на стр. 4 от обвинителния акт, в края на втория абзац, прокуратурата е посочила, че подсъдимият е възбудил и подържал заблуждение у конкретно лице, в резултат на което е причинил на юридическото лице имотна вреда със стойността на отпуснатия кредит. Същевременно, в постановлението на привличане на обвиняем на л. 134-135 от ДП, както и в заключителната част на обвинителния акт, се твърди, че е осъществена само първата форма на 4 изпълнителното деяние по чл. 209, ал. 1 НК, а именно възбуждане на заблуждение у М.. В този смисъл не става ясно кое от двете твърдения се поддържа и вменява от прокуратурата на подс. М.. Ако се поддържа, че подсъдимият е осъществил и двете форми на изпълнително деяние по чл. 209, ал. 1 от НК, то следва изрично да се посочи в какво се изразява поддържането на заблуждение - на коя дата и по какъв начин е осъществено същото.

На следващо място, съдът счита, че е налице и неяснота относно причинената имотна вреда при осъществяване на първото от инкриминираните престъпления - по чл. 209, ал. 1 от НК. На първо място, безспорно установено в правната доктрина и съдебната практика е, че престъплението по чл. 209, ал. 1 НК се явява резултатно такова, като същото е довършено с настъпване на имотната вреда за пострадалия или ощетеното юридическо лице, както е в настоящия случай. Никъде в обвинителния акт не е посочено на коя дата реално е настъпила имотната вреда за ощетеното юридическо лице, в частност кога е намалял патримониумът на ощетеното юридическо лице, доколкото се твърди, че имотната вреда се изразява в стойността на отпуснатия кредит от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. По делото са изложени множество факти в хронологична последователност, осъществени в периода от 08.05.2019 г. до 13.05.2019 г., поради което не става ясно на коя дата прокуратурата твърди да е довършено престъплението, респективно да е настъпила имотна вреда в размер на 2539 лева за собственика „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Съдът счита, че изложените неясноти, респективно противоречия, в обвинителния акт и в постановлението за привличане на обвиняем, се явяват съществени, доколкото рефлектират върху възможността на обвиняемия да разбере фактическите рамки на вмененото му обвинение касателно инкриминираното престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В този смисъл допуснатите процесуални нарушения се явяват съществени, поради което следва да се отстранят, като делото се върне на СРП.

Предвид наличните предпоставки за прекратяване на съдебното производство, съдът не следва да се произнася по останалите въпроси, предмет на обсъждане в процедурата по чл. 248 и следващите от НПК.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 11119/2021 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав.

ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок, считано от днес, пред СГС по реда на Глава 22 от НПК.

5