Решение № 1542 от 04.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1542 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330112478 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.439 ГПК.

В исковата молба от И. Н. Д. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направено искане за признаване за установено, че е погасено правото на принудително събиране на суми по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 16391 по описа на ПРС за 2013г., по което е издаден изпълнителен лист от 03.12.2013г. за сумата от 1640.87 лв., ведно със законната лихва върху нея от 15.10.2013г. до изплащане на вземането, и сумата от 32.82 лв. съдебни разноски, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***г. на ***, по което ищецът е конституиран като длъжник. Твърди се, че вземанията са погасени по давност.

Претендираното от ответното дружество вземане било възникнало по силата на сключен договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от 08.07.2011г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за сумата от 2000 лв. Между кредитодателя и ответника бил сключен договор за цесия от 19.07.2012г. Твърди се, че в продължение на повече от 5 години не са предприемани изпълнителни действия. През 2014г. било образувано изпълнително дело № ***, но същото било прекратено през 2016г. Оттогава ответникът не предприемал каквито и да било действия за събиране на вземанията си, като били изтекли повече от 5 години преди образуване на изпълнително дело № ***г. Направено е искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество посочените суми. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, със становище за неоснователност на предявените искове. Направено е искане производството 1 по делото да бъде прекратено и същото изпратено на СРС, тъй като спорът не бил потребителски, а приложение следвало да намери общата разпоредба на чл.105 ГПК относно подсъдността. Съдържа се позоваване на ТР № 2/26.06.2015г., според което през време на изпълнителното дело, давност не тече. Давността започвала да тече от 26.06.2015г. Сочи се, че новообразуваното изпълнително дело № ***г. на *** е образувано преди изтичане на 5годишния давностен срок. Не била изтекла предвидената в закона 5-годишна давност.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено съобщение по изпълнително дело № *** по описа на *** от дата 16.07.2024г. до И. Н. Д..

С изпълнителен лист от 03.12.2013г. по ч.гр.дело № 16391 по описа на ПРС за 2013г. е разпоредено И. Д. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ООД, ЕИК 131001375 сумата от 1640.87 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 15.10.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата от 32.82 лв. съдебни разноски.

С молба от 22.04.2024г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до *** е направено искане за образуване на изпълнително дело срещу И. Н. Д. въз основа на изпълнителен лист.

Според писмо от *** изпълнително дело № *** е прекратено по молба, вх.№ 12388 от 07.11.2016г. и изпълнителният лист е върнат на взискателя „ЕОС Матрикс“ ООД.

Изпълнителното дело е прекратено на 07.11.2016г., предадено е в архив на 17.11.2016г. и е унищожено, съгласно чл.13, ал.2 от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ във връзка с чл.5, ал.4 ЗЧСИ.

Изискано и постъпило в цялост е изпълнително дело № *** по описа на ***.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ООД, ЕИК 131001375 е издаден изпълнителен лист от 03.12.2013г. по ч.гр.дело № 16391 по описа на Районен съд за 2013г., с който е разпоредено И. Н. Д. да заплати на кредитора посочените суми.

Не се спори, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № *** по описа на ***. Установява се от постъпилото писмо от съдебния изпълнител, че това изпълнително дело е прекратено по молба, вх.№ 12388 от 07.11.2016г. и изпълнителният лист е върнат на взискателя „ЕОС Матрикс“ ООД, като делото е прекратено на 07.11.2016г., предадено в архив на 17.11.2016г. и унищожено, съгласно чл.13, ал.2 от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ във връзка с чл.5, ал.4 ЗЧСИ.

Няма спор, че по молба, вх.№ 47796 от 22.04.2024г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до *** въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***, като в молбата за образуване е посочено, че на 19.07.2012г. е сключен договор за цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който вземанията на 2 първото дружество са цедирани на цесионера.

Ищецът твърди, че давността за вземанията е изтекла, тъй като първото изпълнително дело е прекратено през 2016г., от който момент в продължение на 8 години ответникът не е предприемал каквито и да било действия за събиране на вземанията си по изпълнителния лист.

С оглед данните, че правата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД произтичат от сключен на 19.07.2012г. договор за цесия между това дружество, в качеството му на цесионер и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на цедент съдът намира, че процесните вземания касаят договор за кредит, поради което се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Константната съдебна практика приема, че при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК;

Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о.). Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

Според разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност 3 започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

От материалите по делото се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № *** по описа на ***. След образуване на изпълнителното производство давността по отношение на вземанията е спряла да тече съобразно постановките, дадени с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се възприе становището, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да иска нови изпълнителни способи или да не иска нови изпълнителни способи. С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, поради което и следва да се приеме, че давността за вземанията е започнала да тече от 26.06.2015 г.

По делото цитираното изпълнително дело не е представено, тъй като същото, след прекратяването му, е предадено в архив и унищожено, поради което и не може да се извърши преценка предприемани ли са в рамките на това изпълнително дело действия, които прекъсват давността. Дори и да се приеме обаче, че такива действия са извършвани, най-късният възможен момент за това е датата 07.11.2016г., доколкото на посочената дата изпълнителното производство е прекратено. Най-късно от този момент е започнала да тече 5 – годишната погасителна давност и същата е изтекла на 07.11.2021г. В случая следва да се съобразят и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г. Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". Или в случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г., или за период от 70 дни, които следва да се прибавят към датата 07.11.2021г. – крайната дата на изтичане на 5 – годишната давност, считано от 07.11.2016г., или крайната дата, на която според настоящия съдебен състав е изтекла давността за събиране на процесните вземания, е 16.01.2022г. В така посочения релевантен период не е установено прекъсване на давността по отношение на вземанията срещу И. Н. Д., поради което и предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.

При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1 029 лв. по представения списък 4 по чл.80 ГПК. Неоснователно е според настоящия състав направеното от ответното дружество възражение за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв., при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, извършената от адвоката работа, както и обстоятелството, че по делото са проведени две съдебни заседания, в които пълномощник на ищцовата страна се е явил за извършване на съответните процесуални действия.