Решение № 355 от 28.07.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 483/2026
- Вид
- Решение № 355
- Подписан
- 28.07.2026
- В сила
- 28.07.2026
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.214 ,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.2,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 355 гр. Плевен, 28.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20264400500483 по описа за 2026 година Производство по чл.258 и следващите от ГПК .
С решение № 52/16.01.2026г. на Плевенски Районен съд, постановено по гр.д. № 4902/2025 г. по описа на същия съд на основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, Община - Плевен, Булстат 000413974,гр.Плевен, пл.
„Възраждане“ № 2, представлявана от кмета В. Х. е осъдена да заплати на В.
В. Й., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл.Плевен, ул. *** сумата от 1000 лева, равняващи се на 511,30 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие на спъване в плочка и падане на 11.04.2025 г. на тротоар в гр. Плевен, пред Професионална гимназия по облекло и текстил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 5000 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Със същото решение на ПРС на основание чл. 78, ал.1 ГПК Община Плевен, Булстат 000413974, гр.Плевен, пл. „Възраждане“ № 2, представлявана от кмета В. Х. е осъдена да заплати на В. В. Й., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл.Плевен, ул. *** разноски в размер на 160 лева за адвокатско възнаграждение, равняващи се на 81,81 евро, съобразно уважената част от иска.
С решението на ПРС на основание чл. 78, ал.3 ГПК, В. В. Й., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл.Плевен, ул. *** е осъдена да заплати на Община 1
- Плевен, Булстат 000413974, гр.Плевен, пл. „Възраждане“ № 2, представлявана от кмета В. Х., разноски в размер на 30 лева, равняващи се на 15,34 евро за юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената и отхвърлена част от иска.
С решението на ПРС на основание чл. 78 ГПК Община - Плевен, Булстат 000413974, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, пл. „Възраждане“ № 2, представлявана от кмета В. Х. е осъдена да заплати по сметка на РСПлевен сумата 30 лева, равняващи се на 15,34 евро, за съдебномедицинска експертиза, както и сумата от 50 лева за държавна такса, равняваща се на 25,56 евро съобразно уважената и отхвърлена част от иска.
С решение № 376/18.03.2026 г. на Плевенски Районен съд, постановено по гр.д. №4902/2025 г. по описа на същия съд е отхвърлено искането по чл.247 от ГПК на ищеца В. Й., чрез адв. Б. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 52 от 16.01.2026г., като неоснователно.Решението по чл.247 ГПК не е обжалвано от ищцата.
Срещу основното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от ищцата пред ПРС В. В. Й.,чрез пълномощника й адвокат В. Б. от САК ,с която същото се обжалва в частта , в която е отхвърлен предявения иск за претърпени неимуществени вреди за разликата от 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. като неправилно,поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство са доказани всички предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД.По отношение на определения от първоинстанционния съд размер на претърпените неимуществени вреди се излагат доводи, че същият не съответства на реално претърпените от ищцата болки и страдания, вследствие на претърпяната травма,че този размер не е съобразен с изискванията за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Въззивницата счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до необоснованост на постановеното решение, тъй като при определяне на размера на претърпените неимуществени вреди, не е обосновал по какъв начин е стигнал до този извод.
Посочва, че ПРС единствено е направил препратка към изискванията, които следва да бъдат съблюдавани при определяне на размера, без да обсъди как конкретните по делото обстоятелства корелират на поставените от законодателя и съдебната практика изисквания, като посочването на обстоятелствата, като компоненти на преценката, без фактическото им съобразяване с настоящия случай, води до заключение за непълнота на постановеното решение, вкл. необоснованост на определения размер.Изложени са доводи,че за да бъде съобразена в пълнота фактическата обстановка и да бъде правилно съотнесена към принципа на чл.52 от ЗЗД, следва да бъдат съобразени следните обстоятелства: характер на увреждането, начин и обстоятелства на извършването му; извършени медицински 2 манипулации; възрастта на увредения и възможността за пълно оздравяване; продължителността на лечението и допълнителното влошаване състоянието на здравето; перспективата и трайните последици; степен на интензитет на болките и страданията, причинените морални страдания.В тази насока е посочена съдебна практика за размера на присъдените обезщетения в сходни хипотези.
Въззивницата счита за погрешно възприетото от първоинстанционния съд наличие на съпричиняване.По делото е безспорно доказано, че до едно от дърветата, кореновата система частично е повдигнала тротоарните плочки.
Недоказаното и спорно по делото обстоятелство за състоянието на настилката в останалата й част, не е годно да отхвърли по категоричен начин задължението на Община Плевен да поддържа или поне обозначи като опасно за преминаване мястото от тротоарната настилка, на което ищцата е паднала и в този смисъл, не е годно такова, което да обоснове съпричиняване от страна на пострадалата. Въззивницата твърди, че в случая не е налице съпричиняване, доколкото състоянието на настилката в останалата част от улицата, отсрещната улица, близкия квартал и останалата част от града не отменят и са без значение по отношение на задължението на Община Плевен да поддържа в изправно състояние настилката на тротоара, за който отговаря.
В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част по отношение на обезщетението относно претърпените неимуществени вреди и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за причинени неимуществени вреди за разликата от 1 000 лв. до пълния му предявен с исковата молба размер от 5 000 лв. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - Община Плевен, чрез гл. юрисконсулт Л. Б. – А. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК, в който взема становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а обжалваното решение на ПРС е правилно и законосъобразно.От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че травмата е реализирана при съпричиняване от страна на пострадалата, породено от невнимание от нейна страна и несъобразяване с релефа на градската инфраструктура. Инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието - около 10:00 ч., преди обяд, като не е доказано наличието на намалена видимост, лошо време или други независещи от пострадалата обстоятелства, които да са я възпрепятствали да види или да заобиколи евентуални неравности и релефи по тротоара, където се е придвижвала.По делото е установено, че тротоарът е достатъчно широк повече от 3 метра,в добро експлоатационно състояние, поради което преминаването на пешеходците не е затруднено по никакъв начин.Посочва, че следва да бъдат взети предвид и установените по делото фактически обстоятелства във връзка с вида и характера на увреждането и протеклия оздравителен процес.Ищцата е получила счупване на горния край на 3 раменната кост и травмиране на раменна става, била е приета за извършване на преглед, наместване и обездвижване на раменния пояс и е изписана в добро общо и локално състояние на същата дата, като вследствие на лечението е настъпило подобрение, не са настъпили усложнения, не се е налагало повторно извършване на интервенции, а се е наложило единствено посещение на нагревки.Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението и е приел 50% съпричиняване, доколкото в случая не се установяват и не са доказани значителни морални щети, продължителни и трайни последици или други усложнения, както и предвид съпричиняване от страна на пострадалото лице.
В заключение въззиваемата Община Плевен моли Окръжния съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
В съдебното заседание на 01.07.2026 г. пред ПОС въззивницата В. В.
Й.,чрез своя пълномощник адвокат И. И. от САК поддържа подадената въззивна жалба,като моли съда да отмени решението на ПРС в частта,в която искът е отхвърлен за разликата над 1000 лв. до претендирания размер от 5000 лв.като неправилно. Претендират се направените разноски за въззивната инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на другата страна.
В съдебно заседание на 01.07.2026 г., въззиваемата страна Община – Плевен, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л. Б.-А. поддържа отговора на въззивната жалба и моли съда, да потвърди решението на ПРС в обжалваната му част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК ,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от В. В.
Й. срещу Община – Плевен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД, като се претендира обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер на 3000 лв., частичен иск от 5000 лв., ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ .Впоследствие ищцата е направила изменение на предявения иск, допуснато от съда на основание чл.214 ,ал.1 ГПК в съд.заседание на 19.12.2025г.,като същият се счита за предявен за сумата от 5000 лв., вместо за сумата от 3000 лв.
Няма спор,че решението на ПРС в частта,в която искът е уважен за 4 сумата 511,30 евро /1 000лв./не е обжалвано от Община Плевен,в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.
Твърденията в исковата молба са,че на 11.04.2025г.,около10.00часа ищцата е минавала по ул.“Димитър Константинов“в гр.Плевен,в близост до ПГ по облекло и текстил“Христо Бояджиев“.Поради неправилно наредени, разместени и повдигнати плочки на тротоара, ищцата се е спънала и е паднала върху дясната си ръка,изпитала е изключително силна болка,като е претърпяла травма на дясната си раменна става.Неимуществените вреди се претендират на основание чл.49 ЗЗД и чл.31 Закона за пътищата ,поради виновно бездействие от страна на служители на Община Плевен ,които не са изпълнили задължението си да осъществяват контрол относно дейностите по ремонт и поддръжка в изправно състояние на общинските пътища
,подземните съоръжения и тротоарите ,респ.процесният участък -тротоарната настилка на ул.“Димитър Константинов“ в гр.Плевен.
Съгласно чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Доколкото е налице влязло в сила решение на ПРС за частично уважаване на предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД,е формирана сила на пресъдено нещо относно предпоставките за ангажиране отговорността на Община Плевен на посоченото основание.Относно установеното противоправно бездействие на служители на Община Плевен,на които е възложено подддръжката и ремонт на тротоарите на градската пътна мрежа, настъпването на вредоносния резултат и наличието на причинна връзка между спъването и падането на ищцата на повдигната плочка ,ПРС е изложил подробни и обосновани мотиви,като в тази част и на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на постановеното от ПРС решение.
Разпечатката съдържа 37 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3067ab5d-4c44-4f7c-ba63-f35ac4bb44ca