Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 659 от 22.06.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 323/2026
Вид
Решение № 659
Подписан
22.06.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Таня Илкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. Стара Загора, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20265530100323 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Ж. И. П., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че между нея, в качеството й на заемател, и „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД, в качеството на заемодател, бил подписан договор за потребителски кредит № *************г. Вместо договор, й било връчено приложение № 1 към договор № *************г., в което било посочено, че общо дължимата сума по кредита била 1873,17 лева и следвало да бъде върната с погасяването на 13 вноски за периода от 26.04.2023г. - 11.10.2023г. За периода от датата на подписване на договора до датата на депозиране исковата молба в съда, ищцата изплатила целия дълг.

Счита процесния договор за недействителен, тъй като липсва посочване на: 1/ годишния процент на разходите; 2/ договорната лихва; 3/ правото на потребителя по всяко време на поиска издаване на справка за извършените и предстоящи плащания; 4/ условията и начините за прекратяване на договора.

Тъй като договорът бил недействителен, потребителят връщал единствено заемната сума. Всичко заплатено над нея подлежало на връщане на плоскостта на неоснователното обогатяване. В този смисъл предявява осъдителен иск за връщане на тези средства с първоначална цена от 5 евро.

Искането до съда е да осъди „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, представлявано от Симеон Андонов да заплати на Ж. И. П. сумата 5 евро, представляваща недължимо платена по договор за потребителски кредит № *************г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното 1 й изплащане.

Претендира разноски, както и определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Д. Б., тъй като ищецът бил материално затруднено лице.

Ответникът „Моят кредит“ ЕООД, чрез пълномощника си, в законоопределения срок, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между дружеството и ищцата Ж. И. П. е бил сключен Индивидуален договор за заем № ************* г. („Договор/ът"). Счита, че всички изискания на чл.

10, ал. 1 от ЗПК са изпълнени в сключените между страните договори за заем, в това число - договорът бил сключен в писмена форма на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора били с еднакъв вид, формат и размер на шрифта, не по-малък от 12 пункта, и в два еднообразни екземпляра, както е удостоверено в чл. 21, респективно в чл. 22 от Договорите.

Оспорва процесният договор да е нищожен, поради противоречие с чл.

11, ал. 1, т. 7 ЗПК. Общият размер на кредита бил посочен в чл. 2 от договора, както и в Приложение № 1 към договорите /погасителния план/, където сумата на кредита била посочена над таблицата с погасителния план.

Условията за усвояването на кредита били описани в чл. 2, изр. 2 от договора.

Договорът не бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК, доколкото цитираната разпоредба изобщо не намирала приложение за процесните договори за кредит. В т. 8 се уреждало изискване към договори за кредит, които са под формата на разсрочено плащане за определена стока или услуга или при свързани договори за кредит.

Договорът не бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като лихвеният процент по всеки от тях бил ясно посочен в чл. 3, ал. 7 от договора, а условия за прилагане на лихвения процент не били посочени, доколкото останалата част от чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не намирала приложение за договори за кредит, при които лихвата била с фиксиран процент, който не подлежал на изменение в хода на изпълнение на договора.

Договорът не бил нищожен поради непосочване на годишния процент на разходите (ГПР) в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ГПР на заема бил ясно и изрично посочен в чл. 3, ал. 8 от договора, като били посочени и взетите предвид допускания съгласно Приложение № 1, доколкото Приложение № 1 било приложимо за настоящия вид кредит.

В чл. 3, ал. 6 от договора бил посочен общият размер на всички плащания по заема към момента на сключване на договора, съответно посочените суми не включвали начислени впоследствие допълнителни услуги, тъй като тези задължения на ищцата не били съществували към момента на сключване на договора и тяхното възникване не било сигурно към този момент, защото зависело от поведението на ищцата в хода на изпълнението на договора.

Договорът не бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

2

Условията за издължаване на кредита били уредени подробно в процесния договор - както в съдържанието на договорите, така и в погасителните планове, които били изготвени съобразно изискванията на ЗПК, посочени в цитираната разпоредба. Договорът не бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. В чл. 7, т. 1 от договора се съдържала информацията, която се изисквала съгласно цитираната разпоредба.

Договорът не бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. В чл. 7, т. 3 от договора се съдържала информация за правото на потребителя да се откаже от договора.

Договорът не бил нищожен на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, тъй като те не били сключени при общи условия и цитираната разпоредба не намирала приложение към тях. Правоотношенията между ищцата и довереното ответника били изцяло уредени от представените с настоящия отговор договори, които били подписани на всяка страница от тях от ищцата и от представител на дружеството.

Договорът не бил нищожен на основание чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, доколкото не били предоставени под формата на овърдрафт, а и тези законови изисквания се припокривали с част от тези по чл. 11, които анализирали погоре, че са изпълнени.

В допълнение към горното, освен че Договорът не бил нищожен на горепосочените основания, моли да се вземе предвид, че разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК била спазена. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно ал.

1 на посочената разпоредба Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Дори и да се приемело, че има неправилно посочен ГПР, то такъв ГПР бил основание само за прилагане на чл. 19, ал. 5 ЗПК, и след като имало специална последица, не се прилагала последицата по чл. 23 ЗПК (която е обща, спрямо чл. 19, ал. 5 и съгласно правилото lex specialis derogat legi generali, следва да се приложи специалната норма). В разпоредбата на чл. 22 ЗПК бил посочен само липсващ ГПР, но не и неправилно изчислен ГПР (в този смисъл и Решение № 260035 от 23.09.2020 г. по в. гр. д. № 545/2020 г. на II състав на Окръжен съд - Пазарджик). Процесният договор бил съобразен с всички изисквания на закона. Посочен бил лихвеният процент, като бил посочен и максималния процент на разходите, както и взетите предвид допускания. Нарушенията, на които ищцата се позовавала, не били налице, от една страна, а от друга - с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК не биха довели, ако съществували, като резултат нищожност на договора.

Следвало да се отбележи, че както Правото на ЕС (Директива 3

2008/48/ЕО), така и Законът за потребителския кредит нямали за цел да въвеждат право на потребителя да не плаща и да превръща търговеца в абсолютен заложник на процесуалните правила по начин, че да не можело да получи дори пари, които очевидно дал и си иска обратно. Кредит, освободен от такси и лихви, не означавал дарение.

Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира направените по делото разноски.

С протоколно определение от 19.05.2026 г. съдът, на основание чл. 214 от ГПК е допуснал увеличение на размера на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като същият се счита за предявен за сумата от 446,48 евро /873, 24 лв./, вместо 5 евро /9, 78 лева/, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № *************г.

В съдебно заседание ищцата – редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от адв. Д. Б., с която моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответното дружество „Моят кредит“ ЕООД редовно и своевременно призовани, не изпращат представител. Депозирана е молба чрез адв. Д. Петров, в която заявява, че поддържа отговора и моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, а и видно от разбивка по договор №************* и Приложение №1 към договор №*************г., между страните е възникнало облигационно отношение по договор за заем №*************г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата в размер на 1000,00лв., при ГПР - 41,49 %, погасим на разсрочено плащане от 13 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в общ размер на 144,09 лева. Видно от погасителния план към договора, общо дължимата сума възлиза на 1873.17 лв.

Не е спорно също, че ищцата е погасила изцяло задълженията си по кредита.

По делото е представено и прието като писмено доказателство копие на Разбивка по договор, от която се установява, че ищцата е заплатила по договора сумите: 511,30 евро - главница, 56,74 евро - лихва, 389,72 евро допълнителни услуги, 272,80 евро - услуга „Комфорт“, и 116,92 евро - услуга „Участие в бъдещи промоции“.

От представените от ищцата 9 бр. платежни разписки за заплатени суми за периода от 18.05.2023г. до 30.04.2024г. се установяват направените плащания от лицето Ж. И. П. в полза на кредитора „Моят кредит“ ЕООД.

Във връзка с така предоставената разбивка по договор № ************* ищецът е направил увеличение на предявения осъдителен иск, като претендира заплащане на сумата от 446,48 евро, представляваща недължимо платена сума за договорна лихва от 56,74 евро и за допълнителни 4 услуги от 389,72 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Ответникът „Моят кредит“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съдът намира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.