Разпореждане № 24592 от 14.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 25842/2023
- Вид
- Разпореждане № 24592
- Подписан
- 14.02.2024
- В сила
- 14.02.2024
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 132 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.212 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41а · Граждански процесуален кодекс
- чл.44 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.209, ал.1, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 24592 гр. София, 14.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110125842 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
134262/15.05.2023 г., с пощенско клеймо от 11.05.2023 г., допълнена с молба с вх. № 39286/07.02.2024 г. от "-------" АД, ЕИК: -, със седалище и адрес на управление: гр. С-----, телефон: --, Факс: -, адрес на електронна поща: [email protected], представлявано от - и --- срещу Д. К. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К--, намиращ се в затвора – гр. Бурагс, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:
1. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 500 лева, представляваща главница ведно със законната от датата на увреждане 15.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането
2. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1265.28 лева, представляваща законна лихва по чл.84, ал.3 ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба (ИМ), ищецът излага доводи, че ОТВЕТНИКЪТ на 15.05.2018 г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага-парични средства, възбудил заблуждение у Й-, Организатор дейности в „-------" АД, че е друго лице, а именно И---, като за целта представил лична карта с № - на името на И--- и със собствената си снимка, като заявил желанието си да получи кредит в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин лв.), като в резултат което причинил имотна вреда на Дружеството в размер на 2500 лв.
Твърди, че самият процес по отпускане на паричен заем започва с контакт между потенциалния клиент и представителят на дружеството, който осъществява контакт с клиентите. Кандидастването за кредит става чрез 1 попълване на онлайн формуляр, оформено като „Предложение за сключване на договор за паричен заем" от негова страна. Предложението за сключване на договор за паричен заем, представлява писмен документ по утвърден образец, в който се попълва информацията предоставена от клиента като лични данни, размер на исканата сума, срок на погасяване, както и данни на трето лице - лице за контакт, което може да бъде роднина по права или съребрена линия, съпруг/а, колега, и предоставя копие от личната си карта.
Сочи, че при одобрение на клиент за отпускане на парична сума съответно представител на дружеството има задължението и отговорността да представят на клиента договора за паричен заем и съпътстващите го документи за подпис от негова страна и да му връчат заемната сума след подписването. Задължение е да се предаде на клиента сумата за която е одобрен, това е и сумата посочена в договора за паричен заем. Като разписка за предаването на заемната сума служи самият договор за паричен заем. С полагането на подпис от страна на клиента в графа „заемател" в договора за паричен заем се установява и самото предаване на паричната сума, като по този начин Д. К. Н. е усвоил сумата от 2 500 лв., като се е подписал с имената на И---.
Въз основа на гореизложеното било образувано досъдебно производство, след което на база на събраните доказателства е внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу ответника Д. К. Н. и е образувано НОХД № 20221110212914, 106 наказателен състав, Районен съд София, за това, че за периода от 15.05.2018г — 04.06.2018г, в гр. София, при условията на продължавано престъпление, като извършил 12 деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. С цел да набави за себе си имотна облага- парични средства, възбудил заблуждение у различни служители в кредитни институции, че е друго лице, а именно И---, като заявил желанието си да получи кредит в определен размер, в резултат на което причинил на кредитните институции - „-- ЕООД; „-------" АД; „Т-" ЕАД;
„Не- ООД; „П-" ЕООД; „А-" АД: „-" ЕООД; „ -" АД: „--" ЕООД; „С-" ООД имотна вреда в общ размер от 23016,62 лв. Обвинителният акт квалифицира извършените деяния като престъпление по чл.209, ал. 1, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Към момента на подаване на настоящата искова молба, НОХД № 12914/2022 г. пред наказателния съд делото е решено, като е произнесена присъда на 20.02.2023 г, по силата на която ответникът е признат за виновна за престъпление по чл.209, ал. 1, пт.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Ищецът излага и подробни правни аргументи как следва да се квалифицира иска и какво претендира.
С допълнителна молба с вх. № 39286/07.02.2024 г. уточнява, че 2 ответникът е извършил престъпление по чл.209, ал.1, пр. 1 НК, вследствие но което ищецът изпитал вреда в размер на 2500.00 лева – главницата по кредита ведно със законната лихва от датата на увреждането 15.05.2018 г. Счита, че има деликт.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Представят и искат да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1. Копие от Присъда от 20.02.2023 г. по НОХД № 12914/2022 г. на СРС, 106 с-в; 2. Справки от calclulator.bg относно дължима лихва; 3. Копие от Обвинителен акт Моли съда да изиска и приложи към настоящото дело преписката по НОХД № 12914/2022 г, по описа на СРС, НО, 106 състав СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от юрисконсулт, с надлежно пълномощно за всички инстанции (л.17 от делото).
Ответникът не се представлява, на този етап. Същият се намира в затвора в гр. Бургас, където изтърпява наказание лишаване от свобода по НОХД № 6018/2017 г. на РС – Пловдив.
По държавната такса
Искът е с правна квалификация по чл.45 ЗЗД за вреди от престъпление, за което има влязла в сила присъда. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищецът е освободен от държавна такса.
По редовността на исковата молба
Съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Тъй като е предявен осъдителен иск, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва 3 да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба, уточнителната молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността 4 на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М- Н.а на тел.
*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С ***, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.