Решение № 273 от 05.12.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Монтана, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Соня Д. Г. като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500310 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 125 от 02.04.2025 г., постановено по гр. дело № 191 по описа за 2025 г. Районен съд-Монтана е осъдил ЛПГ ГР.Б. да заплати на П. Б.

В. следните суми: на основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) за заплащане на дължимо брутно трудово възнаграждение в размер на 2031,24 лева за периода 01.01.2023 г. - 01.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2024 г., до окончателното плащане, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 378.98 лева за периода от 11.08.2023 г. до 18.12.2024 г., като е отхвърлил иска за горницата над признатия размер до пълния предявен размер от 409,33 лева, като неоснователен.

На основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата 619,88 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 40 работни дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 19.12.2024 г., до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 104.13 лева за периода от 01.10.2023 г. до 18.12.2024 г., като е отхвърлил иска за горницата над признатия размер до 1 пълния предявен размер от 124,92 лева, като неоснователен.

На основание чл. 222, ал. 3 от КТ за заплащане на сумата 3723,94 леваза обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за единадесет месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2024 г., до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 625.58 лева за периода от 01.10.2023 г. до 18.12.2024 г., като е отхвърлил иска за горницата над признатия размер до пълния предявен размер от 750,44 лева, като неоснователен.

С решението си съдът е постановил на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на същото.

Така постановеното решение е обжалвано от ЛПГ която чрез процесуалния си представител обжалва същото като излага доводи за неправилност. Твърди, че съдът неправилно е приел, че с приетото изменение на КТД с анекса от 10.08.2023 г. и на § 2 и § 3 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда на МОН от 01.09.2023 г. са преуредени вече възникнали в предходен период, но вече прекратени, трудови правоотношения между страните по делото.

Изтъква, че изменения текст на чл. 27, ал. 2 от КТД касае педагогическите специалисти и непедагогически персонал в системата на предучилищното и училищното образование, които към 10.08.2023 г. имат валидни трудови правоотношения. Също така посочва, че датата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане на договорните клаузи с обратна сила, а определя началния момент, от които се увеличават работните заплати на лицата, които са педагогически специалисти. Съобразно изложеното иска от съда да отмени решението и да отхвърли всички главни и акцесорни искове, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. В., чрез своя пълномощник адв. Б. Б., с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че решението е правилно, тъй като в съдържанието на Анекса към КТД е изрично предвидено то да се прилага по отношение на педагогическите специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.2023 г., без да е поставяно условие длъжността да се заема и към 2

10.08.2023 г., на която дата е подписан анексът. В тази връзка сочи, че страните са придали сила на КТД от дата, различна от тази, на която е сключен анексът, а именно 01.01.2023 г. Моли съда да потвърди атакуваното решение.

Постъпила е и частна жалба от ЛПГ която обжалва постановеното решение в частта, с която съдът е допуснал предварително изпълнение на същото. Изложени са доводи в насока, че в процесния случай с оглед предявените искове не следва да се допуска предварително изпълнение, поради което и същото следва да бъде отменено.

Постъпил е отговор от П. В., в който се твърди, ча частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като е изложил подробни съображения в тази насока.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че изменената с Анекса от 10.08.2023 г. разпоредба на чл. 27 от КТД се отнася за работните заплати на всички заети към 01.01.2023 г. педагогически специалности и непедагогически персонал в сферата на предучилищното и училищното образование, предвиждащо нов размер на основните възнаграждения, считано от 01.01.2023 г. Приел, че в КТД не е изрично уточнено, че това увеличение не засяга лицата с прекратено ТПО. Съобразно това приел, че придаденото ретроактивно действие на нормата следва да се тълкува разширително и се отнася до лицата, които в този период са полагали труд в учебните заведения и са се намирали в редовни ТПО. Поради тези съображения приел, че същото следва да намери приложение и за исковете по чл. 222 и чл. 224 от КТ, тъй като те са обвързани от размера на трудовото възнаграждение.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

3

Безспорно се установява, че през процесния период П. В. е бил в трудово правоотношение с ответната страна, като е заемал длъжността „ххо ФВС“ в ЛПГ-Б.. Брутното трудово възнаграждение на В. е било в размер 2256,96 лв.

Не е спорно, че със Заповед № 567/21.06.2023 г., е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 01.07.2023 г., като е определено да му се изплатят 11 брутни заплати в общ размер 25001,68 лв., както и 4132,52 лв. – неизползван платен годишен отпуск.

С Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., е изменена разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от КТД уреждаща минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. В изменената ал. 2 е записано, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. В ал. 3, т. 2 е предвидено, че част от средствата по ал. 2 се разпределят по следния начин: индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не помалко от 15 %.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 128, т. 2 вр. чл. 59 КТ.

За уважаването му следва да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1/ наличие на валидно трудово правоотношение между страните за исковия период; 2/ ищецът да е престирал в полза на ответника работна сила за исковия период; 3/ неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в пълния му дължим размер.

Между страните не се спори, че в процесния период П. В. е заемал в ответното училище длъжността „ххо ФВС“ и е бил член на Синдикалната организация към ОбКС на СБУ при Л ПГ гр. Б.. При това е безспорно, че В. има качеството на служител, спрямо когото Колективният трудов договор /КТД/ се прилага.

Спорният по делото правен въпрос се свежда до това, дали Анексът към 4

КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата – считано от 01.01.2023 г., се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на Анекса са с прекратено трудово правоотношение.

Настоящият съдебен състав намира, че за отговорът на този въпрос следва да се съобрази следното:

С разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) е предвидено, че законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към настоящия казус).

Министърът на образованието и науката, на основание чл. 22, ал. 9 във вр. чл. 22, ал. 2, т. 18 от ЗПУО, е издал Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.). С разпоредбата на § 2 от тази наредба е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като за педагогически специалист на длъжността „хх“ е предвидена сумата от 1763 лева. В § 3 от Заключителните разпоредби е предвидено, че Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г.

Именно на посочената Наредба е придадена обратна сила по смисъла на чл. 14 от ЗНА. С фикцията на обратното действие са преуредени вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти.

В случая забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. е обстоятелство, обусловило волята на нормотвореца да придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата.

Изменението на КТД с Анекс от 10.08.2023 г. също е обусловено от забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г.

Така изложеното налага, че договорните клаузи от КТД, предвиждащи увеличение на минималните основни работни заплати, следва да се прилагат и по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са били заети в системата на училищното и предучилищно образование и са били членове на синдикални организации, които са страни по КТД, какъвто е бил и въззиваемият за периода до 30.06.2023 г.

Съществен аргумент в тази насока е, че КТД не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за служителите от установените в закона /чл. 50, ал. 2 КТ/. Ако се приеме обратното становище, то би се стигнало до ситуация, в която с Наредбата за нормиране и заплащане на труда се уреждат същите отношения, досежно възнагражденията, считано от 01.01.2023 г., а КТД предвижда допълнително изискване служителят да е бил в трудово правоотношение към 10.08.2023 г., когато е сключен анексът. Подобно тълкуване несъмнено би довело в ситуация, в която служителят е поставен в 5 по-неблагоприятно положение, което всъщност е недопустимо. Не може да бъде допуснато служители на същата длъжност, полагали еднакъв по естеството си труд, при един и същи работодател, да бъдат третирани различно.

Следващ аргумент в тази насока, е че в чл. 27, ал. 1 от Анекса към КТД е предвидено, че минималните основни работни заплати се определят, считано от 01.01.2023 г. Трябва бъде отчетена и разпоредбата на чл. 54, ал. 1 КТ, която гласи, че Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването м у , освен ако не е уговорено друго. Следователно, в настоящия случай ефектът на договореното изменение е с обратно действие, тъй като е изрично посочено, че за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. Ако страните по КТД са искали да договорят, че тези отношения ще се уредят от датата на сключването на Анекса, същите не биха изрично записали предвидените в чл. 27, ал. 1 изменения, които както се установи имат обратно действие.