Решение № 5655 от 13.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5655 гр. София, 13.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100502524 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 19621 от 28.11.2023 г., постановено по гр. дело № 37646/2023 г. по описа на СРС, 160-ти състав, е признато за установено по предявения от “Профи Кредит България“ ЕООД срещу М. В. Д. по реда на чл. 422 ГПК, установителен иск с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. В. Д. дължи на Профи Кредит сумата от 675,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40005918262, сключен на 23.09.2021 г. между “Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството на заемодател и М. В. Д., в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.03.2023 г. по ч.гр.д. № 10944/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като така предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 675,00 лева до пълния предявен размер от 764,56 лева.

Със същото решение са отхвърлени предявените от “Профи Кредит България“ ЕООД, срещу М. В. Д., обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено че М. В.

Д. дължи на “Профи Кредит България“ ЕООД, суми, както следва: 1/ сумата от 175,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2021 г. до 04.12.2022 г. и 2/ сумата от 239,10 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 25.11.2021 г. до 04.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.03.2023 г. по ч.гр.д. № 10944/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

С решението са отхвърлени и предявените от“Профи Кредит България“ ЕООД срещу М. В. Д. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на М. В. Д. да заплати в полза на “Профи Кредит България“ 1

ЕООД, суми, както следва: 1/ сумата от 221,71 лева - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 2/ сумата от 453,33 лева – незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси.

Пак със същото решение М. В. Д. е осъдена да заплати на “Профи Кредит България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 209,50 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 48,55 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният установителен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 675,00 лева до сумата от 699, 60 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 239,10 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 25.11.2021 г. до 04.12.2022 г., е подадена въззивна жалба от ищеца “Профи Кредит България“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – юрк. Г.С.-К., с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите, поради което и счита, че съдържанието на договора отговаря на нормативно установените изисквания съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10 и сл. ЗПК. Поддържа още и че доколкото в случая закупуването на предоставените на потребителя допълнителни услуги не е било условие за сключване на кредита, то таксите за тях не представляват разход, който следва да бъде включван при формирането на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Наред с това счита и че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва в размер на 41, 00 % не противоречи на добрите нрави, до какъвто извод неправилно е достигнал първоинстанционния съд. При условията на евентуалност счита, че дори и в хипотеза на прогласяване на нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, с оглед на която следва да се приеме, че длъжникът дължи законна лихва за забава от датата на сключване на процесния договор до окончателното изплащане на дължимата парична сума. Сочи, че с оглед на дължимостта на договорната лихва, платената за нея сума в размер на 24, 60 лв., не следва да бъде прихващана с дължимата сума от главницата, от която счита, че следва да бъдат прихванати единствено заплатените такси за услугите фаст и флекси в размер на 44, 96 лв. и таксата по тарифа в размер на 20, 00 лв. - или общо 64,96 лв. (оглед на което и обжалва решението в частта, с която предявения установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 675,00 лева до 699, 60 лв.) По изложените съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявените искове бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивникът – ответникът М. В. Д. не е подала в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е признато за установено, че М.

В. Д. дължи на “Профи Кредит България“ ЕООД на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 675,00 лева, е подадена въззивна жалба от М. В., чрез процесуалния й представител – адв. С.

И., с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че тъй като при сключване на процесния договор е била въведена в заблуждение /с оглед на което обстоятелство е подала и жалба до СРП/, то същият е унищожаем, поради което и не дължи връщане на претендираната от ищеца парична сума. Моли решението да бъде отменено в обжалваната от нея част, като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК “Профи Кредит България“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения.

2

Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част.

Решението не е обжалвано в частта, с която предявеният установителен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 699, 60 лв. до пълния предявен размер от 764,56 лв.; в частта, с която е отхвърлен предявеният установителен иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 175,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2021 г. до 04.12.2022 г., както и в частта, с която са отхвърлени предявените осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД заплащане на сумата от 221,71 лева – такса за услуга Фаст и 453,33 лева – такса за услуга Флекси, поради което в тези си части е влязло в сила.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като са заплатена дължимите държавни такси, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

По конкретно наведените във въззивната жалба на “Профи Кредит България“ ЕООД доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на съда намира следното:

От представените по делото доказателства се установява, че по силата на договор за потребителски кредит № 40005918262 от 23.09.2021 г., сключен между “Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството на заемодател и М. В. Д., в качеството на заемополучател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата от 800,00 лева, а последният се е задължил да я върне в срок на 18 погасителни вноски, при уговорен лихвен процент на ден от 0,11 % и годишен лихвен процент от 41,00 %, годишен процент на разходите - 48,82 %. Извън така посочения годишен процент на разходите е предвидено потребителят да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга “Фаст“ и за допълнителна услуга “Флекси“ в общ размер на 720,00 лв.

В погасителния план към договора за потребителски кредит е посочен размерът на месечните вноски по договора, формирани сумарно от главница, лихва и възнаграждение за закупените допълнителни услуги, като общо дължимата от потребителя сума е в размер на 1800, 62 лв. От събраните по делото доказателства се установява и че заемната сума в размер на 800,00 лева е предоставена от ищеца на ответника М. Д. на 23.09.2021 г.

В първоинстанционното производство е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, изводите на което настоящият състав на съда намира за обективно и компетентно дадени и кредитира с доверие, съгласно което се установява, че ответникът е извършил плащания по договора за кредит в общ размер от 125,00 лева, с която сума са погасени частично главница /35,44 лева/, дължима договорна лихва /24,60 лева/, възнаграждения по пакет допълнителни услуги /44,96 лева/ и такси по тарифа на “Профи кредит България“ ЕООД /20,00 лева/. Установява се, че без включване на възнагражденията 3 по допълнителни пакети услуги Фаст и Флекси, то ГПР по договора е 48,98 %, а при включването им, е в размер на 227,71 %.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като в чл. 19, ал. 2 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът.

В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвиден максимално допустимият размер на ГПР - годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет /основен лихвен процент плюс 10 %/, от където следва, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.