Решение № 260112 от 12.05.2021, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ гр. Велинград,

12.05.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 131 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от И.Т.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, против М.С.П., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответницата М.С.П., че ищецът И.Т.А. е собственик на основание давностно владение, упражнавяно в периода от 1983г. до на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 699, с площ от 369 кв.м. находящ се в кв.59 по действащия кадастрален план на гр.Сърница от 1983г., при граници и съседи на имота: Улица; Имот №698; имот №1462; Имот №697; Имат №701 и Имот №700, който имот попада в УПИ 11-698,699 в кв.59 по регулационния плана на гр.Сърница, за който регулацията не е приложена.

В исковата молба ищецът И.Т.А. излага, че е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №699 с площ от 369 кв.м. находиш се в кв.59 по действащия кадастрален план на гр.Сърница от 1983г., ведно с изградената в същия МАСИВНА СЕЛСКОСТОПНАСКА СГРАДА, със застроена площ от 68 кв.м., при граници и съседи на имота: Улица; Имот №698; имот №1462; Имот №697; Имат №701 и Имот №700, който имот попада в УПИ П-698,699 в кв.59 по регулационния плана на гр.Сърница, за който регулацията не е приложена. Излага, че процесния поземлен имот № 699 е бил част от незастроено ДВОРНО МЯСТО с площ от 520 кв.м., за който имот е бил отреден парцел № III-109, в кв.14, по обезсиления кадастрален и регулационно план на гр.Сърница от 1956г.. През 1971 г., дворното място по разписен лист е било записано, като собственост на наследници на С.А., роден на 03.04.1867г., който е негов дядо и е починал през 1948г. Твърди се, че същият е известен и с имената- С. М.А., и е оставил за свои законни наследници - Т.С.А.- син, починал на 13.02.1994г., който е негов баща; А.С.Б.-дъщеря, починала на 06.02.1960г.; А.С.А.– дъщеря, починала на 08.02.2000г., Д.С.А. – син, починал на 15.12 1988г.; С. С.А. – син, който е и баща на ответницата, починал на 09.1989г. и Н.С.А.-син, починал на 06.10.2000г. Твърди се, че макар и записан на наследници, това дворно място реално се владяло само от братята - Т.С.А. и Н.С.А., които извършили подобрения в имота. Твърди, че през 1973г., с тяхно съгласие и без противопоставяне от страна на другите наследници на С. М.А., ищецът завладял реална част от процесното дворно място, с площ от 369 кв.м., която оградил с телена мрежа и железни колове, а в последствие в оградената част, извършил преустройство на съществуващата и изградена от баща му, паянтова постройка, като изградил масивна селскостопанска сграда, със застроена площ от 68 кв.м. Друга част от имота в размер на 129 кв.м., била оградена от Н.С.А., която придал към собственото му дворно място, за който имот е бил отреден парцел № IV-109, в кв.14 по обезсиления кадастрален и регулационен план на гр.Сърница от 1956г.. Останалата трета част била завладяна и придобита от наследниците на Ш.А.П.. Така едностранно с фактически действия, той е завладял и стопанисвал изцяло за себе си, тази реална част с площ от 369 кв.м., от това дворно място, непрекъснато, явно и несъмнено, без някой да му оспорва това негово право. В следствие на това негово владение при материализирани на място граници, тази реална част по новия кадастрален план от 1983г., била заснета като самостоятелен поземлен имот № 699, с площ от 369 кв.м., находящ се в кв.59. Твърди, че така от 1983г.- обособяването на процесния имот, като отделен обект на собственост, той владее имота до ден днешен, непрекъснато, явно и несъмнено, без някой да му е оспорвал това негово право, в продължение на давностния срок по чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, вече повече от 30 години, поради което е придобил правото на собственост, върху процесния имот, на основание давностно владение, продължило повече от 10 години. Твърди, че през месец декември на 2018г., той се позовал на тази придобивна давност, като поискал от нотариус Халачев, с рег.№156, с район на действие PC- Велинград да го снабди с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, по отношение на процесния - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №699 с площ от 369 кв.м. находящ се в кв.59, по действащия план на гр.Сърница от 1983г. С учудване обаче установил, че на 10.12.2018г., единствено ответника М.С.П., ЕГН ********** подала молба-възражение до нотариус Халачев, в която посочила, че като наследник на С. С.А. и сънаследник на С. М.А. предявява права върху - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 699, с оглед наличието на Решение от 03.05.1971 г., на РС- Велинград и моли, нотариуса да отложи издаването на поискания от него нотариален акт до решаването на имотния спор, въпреки че до този момент такъв не е имало, тъй като същата никога не е посещавала имота и не се е интересувала от него и не му е оспорвала собствеността. До настоящия момент няма предявен иск от нейна страна, но подаденото от нея възражение е пречка той да се снабди с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.

Всички тези обстоятелства обуславят и правния му интерес от предявяване на настоящия иск. С оглед на изложеното моли съдът да уважи предявения иск.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът

М.С.П., изразява становище, че искът е недопустим по следните съображения: 1.

Относно активната процесуална легитимация твърди, че тъй като ищецът е в брак и процесния имот е придобит при режим на СИО, то като необходим другар по делото следва да бъде конституирана и неговата съпругата. 2. Относно пасивната процесуална легитимация, твърди, че са налице основания за конституиране на необходими задължителни другари в процеса, тъй като собственици на процесния имот са всички наследниците на С.А., ето защо счита, че по делото следва да бъдат конституирани всички съсобственици на процесния имот с оглед защита на техните права и законни интереси, тъй като се касаело за спор за собственост.

3. Счита, че искът е недопустим с оглед липсата на предпоставките необходими за установяване на давностно владение на реални части от поземлени имоти. Излага, че съгласно императивните изисквания на действащите разпоредби в ЗТСУ и ЗУТ, касаещи процесния период е недопустимо придобиване чрез правни сделки или по давност на реални части от дворищно-регулационен парцел, а се касае за такава част. Излага, че съгласно разпоредбите на ЗУТ е допустимо придобиване по давност на реална част от урегулиран поземлен имот в урбанизирани територии, която може да се урегулира самостоятелно, щом и остатъкът от имота ще може да се урегулира самостоятелно и отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ. Твърди, че ПИ 699 сочен в исковата молба, образуван със Заповед №420/2017г. Кмета на Община Сърница е част от УПИ II-698, 699, а от друга страна той е част от имот 699/ стара номерация/ от плана от 1983г. и заедно с имот 1462 по Заповед №420/2017г. Кмета на Община Сърница са имот 699 по плана от 1983г. Твърди се, че в момента пред Административен съд Пазарджик е образувано административно производтво - адм. д. 591/2020г., 7 състав, по обжалване на Заповед№420/2017г. Кмета на Община Сърница, като нищожна и незаконосъобразна. Сочи, че действително с Решение от 03.05.1971 г. на Районен съд гр. Велинград, постановено по гражданско дело № 152/1970 г. по описа на съда, влязло в сила, съдът поставя в реален дял на описаните в решението недвижими имоти на съответните лица-наследници: дял първи на Неджип С.А., дял втори на Арифе Салихова Аликанова, дял трети на Галип Реджепов А., дял четвърти на Ш.С.А., дял пети на Т.С.А., дял шести на С. С.А..

По този начин е извършена делба на наследството на общия наследодател С. М.А., род. на 03.04.1867 г., поч. на 13.04.1948 г. Излага, че с процесното решение два от наследствените имоти, които не са поставени в дял на нито един от наследниците, са изнесени на публична продан. Излага, че първият от тези два имота, изнесени на публична продан: парцел III- 109, в квартал 14 по регулационния план на с. Сърница, представлява по кадастрален план на гр. Сърница - част от УПИ II-698, 699, а именно ПИ 699, впоследствие със Заповед № 420/09.06.2017 г. на Кмета на Община Сърница, с която се одобрява попълването на кадастралния план с верни имотни граници на ПИ 697, 698. 701 и нов ПИ № 1462 в квартал 59 по плана на гр.

Сърница, община Сърница са нанесени ПИ 1462 и 699/нов/. Поддържа, че наследниците на С. М.А. са съсобственици на ПИ 699, включен в УПИ II 698, 699 по плана от 1983г. и съответно на ПИ 699/нов/ и на процесния ПИ 1462 по заповед № 420/09.06.2017 г. на Кмета на Община Сърница. Твърди, че този недвижим имот никога не е изнасян на публична продан /парцел III-109, в квартал 14 по регулационния план на с. Сърница и представляващ сега ПИ 699/, поради което към настоящият момент се явява собственост на всички живи наследници на общия наследодател С. М.А., род. на 03.04.1867 г., поч. на 13.04.1948 г., които са съсобственици и на имот 699 /нов/ и 1462 по заповед № 420/09.06.2017 г. на Кмета на Община Сърница. Оспорва обстоятелства изложени в исковата молба, които счита, че не отговарят на действителното положение между страните, а именно: че е осъществявано давностно владение на сочената реална част от поземлен имот 699 от плана от 1983г., посочена като самостоятелен имот 699 по Заповед от 2017г. започнало още от 1973г. до настоящия момент със съгласието на всички останали съсобственици и без тяхно противопоставяне; че И.Т.А. -син на Т.С.А. е завладял и оградил една част от процесния имот от 369 кв.м., а Н.С.А. друга -ПИ 1462 и че е извършвал преустройства в нея. Твърди, че имотът се е ползвал и от други наследници на наследодателя. Оспорва твърдението, че имот 699 е самостоятелен ПИ, като твърди, че е част от дворно място с площ от 520 кв.м., за което е било отреден парцел III-109, в квартал 14 по обезсиления регулационен план на гр.Сърница от 1956 г.. Сочи, че имот 1462 и 699 по представената скица от Община Сърница по Заповед 420/2017г. са всъщност един имот- 699 по плана на гр.Сърница от 1983 г. и тяхното обособяване в имоти с номера 1462 и 699 е станало по незаконосъобразна процедура със Заповед № 420/09.06.2017 г. на Кмета на Община Сърница, с която се одобрява попълването на кадастралния план с верни имотни граници на ПИ 697, 698, 701 в квартал 59 по плана на гр. Сърница, община Сърница. Оспорва, че е налице давностно владение осъществявано от И. Тафиков А. на реални части от имот по III-109, в квартал 14 по обезсиления план от 1956г. и същият е продължил давностното владение в периода 73 г. - до настоящия момент. Твърди, че липсват манифестация на промяна на държанието на идеалните части на другите съсобственици във владение за себе си от ищеца. Поддържа, че е налице владение на собствени идеални части и държане на идеалните части на останалите собственици. Оспорва твърдението, че в резултат на заснемане, в следствие на владение, това обстоятелство е нанесено и отразено в картата от 1983г.

Съсобственици на парцел № III-109 от кв.14 по обезсиления регулационен план на гр.Сърница от 1956 г., отразен в кадастралния план на гр.Сърница от 1983г като ПИ 699 са наследниците на общия наследодател С. М.А. и са 47-48 на брой, съгласно представеното с исковата молба удостоверение за наследници, данни в представените скица и данъчна оценка отразено в тях с оглед съдебното Решение от 03.05.1971 г. на Районен съд гр. Велинград, постановено по гражданско дело № 152/1970 г., което със сила на присъдено нещо определя собствеността на имота.

Изразява становище по доказателствата. Прави искане наследниците по закон на общия наследодател С. М.А., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК да бъдат привлечени като трета лице – помагач на нейна страна. Моли да се спре настоящето производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като в момента пред Административен съд Пазарджик е образувано административно производство - адм. д. 591/2020г. , 7 състав, по обжалване на Заповед №420/2017 г. на Кмета на Община Сърница като нищожна и незаконосъобразна, като счита, че решението по това дело ще даде отговор на въпроси преюдициални за правилното решаване на спора по настоящето производство относно това дали се касае за придобиване по давност на ПИ или за реална част от такъв. Ангажира доказателства. Претендира разноски.