Решение № 549 от 29.07.2026, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Казанлък, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20265510101217 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Л. Д., ЕГН **********, чрез адв. С. Н., АК – П. против: „София К. Кредит Груп" АД, ЕИК 1********************, представлявано от А.Д.С..

Правно основание: чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК Цена на иска: 385.00 евро /753,00 лв./.

Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че на ********. сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит от разстояние, но силата на който й биле предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000лв. /511.29 евро/ за срок от 12 месеца, при фиксирана годишна лихва - 47.4%, 0.1299% лихва на ден и годишен процент на разходите - 59,19%. Съгласно договора – пар.6, Потребителят се задължил в тридневен срок от подписване на Договора да осигури предоставяне на Кредитора на едно от посочените в договора обезпечения. Според пар.7 от договора, в случай, че Потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по пар.6 от Договора и не упражни правото си на отказ от Договора, Страните приемат, че за Кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на Потребителя, свързани с предприемане от Кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск, и затова

Потребителят заплаща на

Кредитора обезщетителна неустойка в размер на 753,00лв. /385.00 евро/, платима на 12 равни месечни вноски в размер на 168.99лв./86.40 евро/ Сочи, че ищцата усвоила изцяло заемният ресурс, не е изплатила сумата по процесната неустойка, но не дължала плащания за същата.

Сочи, че за да заобиколят материално-правите изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит 1 лица изисквания, на които те не могат да отговорят. Предвидената неустойка в размер на 753,00лв. /385 евро/ загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е над 70% от заетата сума в размер на 1000лв./511.29 евро/. Неустойката била включена като падежно вземанеобезщетение на кредитора, а от друга - същата била предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР - неустойката представлява над 70% от заетата сума.

Моли съда единствено да прогласи нищожността на клаузата от процесния договор за потребителски кредит предоставен от разстояние /обективирана в &7 от договора сключен от ищцата Д. Л. Д., ЕГН:********** с ответното дружество „София К. Кредит Груп" АД, ЕИК175302519 на ********. предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 753,00лв./385 евро/ като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките па чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Моли съда да присъди на основание чл.38 от ЗАдв сумата в размер на 400лв. /204 евро/в полза на адвокат С. Н. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита за настоящото производство Представя банкова сметка на адв. Н., на която да бъдат изплатени дължимите суми по делото - ********************

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „София К. Кредит груп“ АД чрез процесуалния му представител. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

Признава и твърди, че исковата молба е изцяло основателна във връзка с искането, с което се желае прогласяването на клаузата на пар. 7 от Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ******** г. за недействителна.

Твърди, че целият процесен договор е недействителен и твърди, че неустойката не е включена в ГПР и в случай, че последната бъде включена ще ГПР ще надхвърли законово допустимия размер.

Счита, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящия иск, поради което моли съда при постановяване на крайния съдебен акт, на основание чл. 78 ал.2 ГПК, да възложи разноските изцяло в тежест на ищцата.

Сочи, че съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът не дължи разноски, ако едновременно са налице две предпоставки: 1/ не е дал повод за завеждане на делото и 2/ да е признал иска с отговора на исковата молба. В настоящия случай липсвала покана от страна на ищцата за претенцията, че сключеният между страните договор съдържа в себе си неравноправни клаузи или, че целият е недействителен. Нямало е никакви индикации от госпожа Д. Л. Д., с ЕГН **********, че има претенции към дружеството. Цитира Решение № 20767 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 66433/2022 г. по описа на СРС и съдебна практика.

2

В хипотезата на евентуалност ако все пак съдът прецени, че адвокатско възнаграждение се дължи, то моли последното да бъде определено в минимален размер, с оглед признанието на иска, малкия материален интерес и ниската правна и фактическа сложност.

Моли съда да уважи исковата претенция на ответната страна като основателна и доказана и постанови съдебен акт при хипотезата на чл. 237 от ГПК.

Моли съда да остави без уважение искането на ищцовата страна за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211 ГПК от ответното дружество „София К. Кредит груп“ АД чрез процесуалния си представител предявява насрещен иск срещу Д. Л. Д., с ЕГН **********.

Правно основание: чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД

Цена на иска: 331,29 EUR /647,95 лв./

Процесуалният представител на ответното дружество сочи, че както ищцата така и довереното му дружество, твърдяло, че Д. Л. Д., с ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и „СОФИЯ К.

КРЕДИТ ГРУП“ АД, с ЕИК 175302519, в качеството си на кредитодател, е сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ******** година при условията на закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на последния, „СОФИЯ К. КРЕДИТ ГРУП“ АД се задължило и предоставило на Д. Л. Д., с ЕГН ********** главница в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, чрез системата за разплащане EasyPay (Изипей). Съгласно договора, кредитополучателят се задължил от своя страна да възстанови договорената главница, ведно с дължимата договорна лихва, в размер на 59.19% на година за срок от 12 /дванадесет/ месеца, при 12 /дванадесет/ равни месечни вноски, всяка от които в размер на 106.24 лв., представляващи 54.32 EUR, с падежна дата: 5-то число на текущия месец, считано от 05.01.2026 година до 05.12.2026 година.

След сключване на договора и усвояване на главницата от страна на кредитополучателката, г-жа Д. направила две плащания в общ размер на EUR 180 /сто и осемдесет евро/, представляващи BGN 352,04 /триста петдесет и два лева и четири стотинки/, както следва: на ******** година е внесена сума в размер на 176,02 лева; на ******** година е внесена сума в размер на 176,02 лева

Видно от справка за извършени плащания към днешна дата, Д. Л. Д. дължала по процесния Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ******** година главница в общ размер на BGN 647,95 /шестстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/, представляващи EUR 331,29 /триста тридесет и едно евро и двадесет и девет евроцента/. Предвид признанието на исковата молба досежно недействителността на процесния кредит, за дружеството възниква правен интерес да депозира настоящата насрещна искова молба, с която претендира сумата от BGN 647,95 /шестстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/, представляващи EUR 331,29 /триста тридесет и едно евро и двадесет и девет 3 евроцента/, представляваща незаплатена част от главницата по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ******** година.

Сочи, че „СОФИЯ К. КРЕДИТ ГРУП“ АД, също така претендира и сумата от EUR 40 /четиридесет евро/, представляващо обезщетение на основание чл. 309а от ТЗ. Сочи Съдебна практика.

В тази връзка и предвид изпратената на ******** г. покана за предсрочна изискуемост към ответника по насрещния иск, дружеството претендира и сумата от 40 евро - обезщетение по чл. 309а от ТЗ.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди Д. Л. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: г******************** да заплати на „СОФИЯ К. КРЕДИТ ГРУП“ АД, с ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление гр. С********************, представлявано от Изпълнителния директор - А.Д.С. сумата от BGN 647,95 /шестстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/, представляващи EUR 331,29 /триста тридесет и едно евро и двадесет и девет евроцента/, представляваща невъзстановена главница по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ******** година, сключен между страните, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателно погасяване на задължението.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди Д. Л. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: г******************** да заплати на „СОФИЯ К. КРЕДИТ ГРУП“ АД, с ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление гр. С********************, представлявано от Изпълнителния директор - А.Д.С. сумата от EUR 40 /четиридесет евро/ обезщетение на основание чл. 309а от ТЗ във връзка с изпратена покана за предсрочна изискуемост и просрочие на Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ******** година.

Претендира за разноски по делото.

Постъпил е отговор на насрещния иск от процесуалния представител на ищеца по първоначалния иск.

Моли съда да приеме, че процесният договор е недействителен в цялост и да признае, че ответникът по насрещния иск дължи единствено и само чистата дължима сума по процесният договор /чистата стойност на кредита/, без такива за такси, неустойки и лихви.

Моли съда уважи претенцията на ищеца по насрещния иск до размера на главницата, да не присъжда разноски на страната, тъй като именно те са станали повод и причина за образуване на настоящото гражданско дело поради включването в настоящият договор на т.нар. допълнителна услуга, която в случая се оказва противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

4

Видно от приетия Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ******** г. между Д. Л. Д., ЕГН ********** и ответника С. К.

Кредит Груп АД, е сключен договор за предоставяне на потребителски микрокредит в размер на 1000.00 лева, със срок от 12 месеца, ГПР 59,19%, годишен лихвен процент 47,40 %.

Между страните не е спорно сключването на Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ******** г.

Представена е разписка за извършено плащане

№

********************/******** г. от системата на ePay.bg, от което е видно, че София К. Кредит Груп АД е наредил в полза на Д. Л. Д. сумата в размер на 1000,00 лева с основание „Договор за кредит на Д. Л. Д.“.

По делото са приложени 2 бр. платежни нареждания от дати ******** г. и от дата 15.02.2026 г. - погасителни вноски по кредит, в общ размер 180,00 евро или 352,04 лева.

С Покана за предсрочна изискуемост Д. Л. Д. е поканена да погаси задължението си в размер на 331,29 евро – главница и 40,00 евро такса за покана за предсрочна изискуемост.

Представена е от София К. Кредит Груп АД справка за извършени и предстоящи плащания по Договор от ******** г.

По първоначалния иск /за недействителност/:

Налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът е признал правото на ищеца, признанието не противоречи на закона или добрите нрави и съответства на представените доказателства. На основание чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът не излага мотиви за установяване на фактическата обстановка и правните изводи по този иск, а обосновава решението си изцяло с направеното признание.

Разпечатката съдържа 50 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/306450e7-0f57-44fa-aa4b-466a25ae0c25