Определение № 261008 от 24.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№……………………. гр.

София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно заседание на 16.09.2026, в състав:

СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

С участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа т.д. 427/2020 г. по описа на СГС, намери следното:

Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.

Синдикът на И.9. ООД е изготвил списъци на приетите и неприетите от синдика вземания на кредиторите, обявен в търговския регистър на 24.07.2026 г., който касае предявени вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, независимо от посоченото в списъка основание по чл.688,ал.1 ТЗ.

Срещу списъка с неприети вземания е постъпило възражение с вх.№ 268915/29.07.2026 г. от Р.А. срещу включване на предявени от него с молба с вх. 261065/27.01.2026 г. вземания за нетно трудово възнаграждение за периода 09.08.2022г. – 06.12.2022 г. и 05.06.2023г. – 16.05.2024г. Доводите във възражението са, че липсват мотиви относно неприемането на вземанията, не е посочена валутата, като общият размер на вземанията е несъответен на сбора им. По отношение съществуването на вземанията се сочи, че същите представляват възнаграждение на кредитора, който е бил назначен за синдик по делото за несъстоятелност на И.9.

ООД с определено месечно възнаграждение от 1000 лв., като за посочените периоди не му е заплащано възнаграждение, тъй като производството по несъстоятелност е било спряно поради липса на средства за покриване на разноските.

Длъжникът не взема становище по възражението.

Синдикът изразява становище за неоснователност на възражението, тъй като текущо възнаграждение на синдика се дължи за работата му, а по времето през които производството е било спряно, синдикът не е подавал ежемесечни отчети за работата си, поради което и за неотчетена работа възнаграждение не се дължи. Отчет за свършената в тези период работи не се съдържала и в представения отчет по чл.664 ТЗ, като искане за разрешаване плащането на възнаграждение не правено ежемесечно, нито е подавал декларации образец 1 и 6 за данъци и осигурителни вноски. Относно общият размер на неприетите вземания, предявени от Р.А., е посочил да е допуснал техническа грешка, която подлежи на поправяне.

Възражението е разгледано в открито съдебно заседание., поради което и съдът следва да се произнесе по основателността им и по одобряването на списъците, обявени на 24.07.2026 г.

Възражението е отчасти основателно.

Основателни са оплакванията във възражението на кредитора Р.А. във връзка с посочения общ размер на предявените от него вземания в списъка и относно липсата на мотиви.

Общият размер на посочените като неприети вземания не съответства на предявения, като действително не са посочени никакви мотиви защо вземанията не се приемат. Действително в утвърдените образци липсва графа относно мотиви, тъй като образецът на списък е общ и не прави разлика между приети и неприети вземания, но всяко разумно тълкуване извън буквалното и сляпо следване на образеца изисква посочването на аргументи, в случаите на неприемане на вземания, като синдиците не са ограничени да разширяват съдържанието на списъците било като добавят допълнителна графа, било като изложат съображенията си в забележка след таблицата със списъците, каквато е обичайната им практика. Изложението на аргументи за неприемане на предявени вземания е относимо и към ограничаване на неоснователно подаване на възражения единствено с цел узнаване на същите аргументи, които в случай, че са обосновани и убедителни, биха убедили и кредиторите.За пълнота следва да се отбележи, че в настоящото производство „традицията“ по съставяне на списъци с неприети вземания без посочване на мотиви за неприемането им е установена именно от Р.А. като първи синдик и успешно продължена и след замяната му.

Сама по себе си липсата на мотиви, обаче, не е основание за основателност на възражението, нито за изменение на списъка, което налага обсъждането на въпроса дали предявените от Р.А. вземания съществуват.

В производството по несъстоятелност Р.А. е назначен за временен синдик с решението № 360/30.05.2022 г. на САС, постановено по втдн 214/2022г. , с което производството е открито на основание чл.630, ал.1 ТЗ, като е определено месечно възнаграждение от 1000 лв.

Тъй като към откриването на производството липсват каквито и да било средства в масата на несъстоятелност, производството е спряно с решение на съда по несъстоятелността от 08.08.2022г., след което по искане на кредитор и след представяне на доказателства за привнасяне на разноски е възобновено с решение от 07.12.2022 г. Поради изчерпване на привнесените разноски и неизпълнение на указанията за внасяне на такива производството е спряно отново с решение от 05.06.2023г. и възобновено с решение от 17.05.2024г. За периода на спиране на производството на Р.А. не са изплащани възнаграждения, като за същият период не са депозирани и месечни отчети.

Съгласно мотивите към т.2 от ТР 2/13.07.2020 г. на ВКС

– ОСТК при спиране на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.5, вр.ал. 1 ТЗ правомощията на синдика не се прекратяват, като той е длъжен да изпълнява правомощията си в пълен обем, включително да управлява предприятието на длъжника и да го представлява.

Следователно и за периода на спиране на производството по несъстоятелност синдикът има право на текущо възнаграждение, макар и същото да не може да се изплаща поради липсата на налични средства в масата на несъстоятелността, която именно липса обосновава спирането.

Аргументите на действащия синдик, че поради липса на искане за изплащането му ежемесечно възнаграждение не се дължи, са неоснователни. Възнаграждението на синдика се изплаща текущо само при наличие на достатъчно средства, като при липса на такива, натрупаното и неплатено текущо възнаграждение се изплаща, когато се наберат достатъчно за изготвяне на сметка за разпределение и не е допустимо изплащането на стари възнаграждения чрез разрешение от съда. Още по-малко е допустимо да се дава разрешение за изплащане на текущо възнаграждение при липса на средства, тъй като в този случай е налице основание за спиране на производството с произтичащите от това последици за заличаване на търговеца при невнасяне на разноски или възобновяването му, ако бъдат внесени такива. В последният случай дадените разрешения, пои които не са били разплатени разходи биха изчерпали незабавно привнесените разноски за целите на възобновяването на производството, с което се накърняват правата на заинтересованите от възобновяването лица, а възможностите за многократно спиране на производството са ограничени законово.

Неоснователни са аргументите, че възнаграждение е дължимо само ако дейността на синдика е отчетена с месечни отчети, каквито за срока на спирането не са подавани. Такава обусловеност законът не предвижда, поради което и самото заемане на длъжността синдик е основание за изплащане на възнаграждение, като неизпълнението на задълженията обуславя налагане на глоба, освобождаване на синдика или ангажиране на отговорността му, но не е основание да не се изплаща възнаграждение, тъй като същото не е предвидено като престация за резултат, а като възнаграждение за длъжност по подобие на трудовото правоотношение, на което е приравнено за целите на осигуряването и облагането. Да се приеме противното означава, че на синдик не следва да се изплаща възнаграждение и в случаите, в които не е извършил никакви конкретни действия във връзка с несъстоятелността.

Следователно на кредитора Р.А. се дължи възнаграждение за периода, в който производството е било спряно и такова не е изплащано текущо, като синдикът има вземане за нетното възнаграждение, т.е. частта от определеното възнаграждение след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски, които са за сметка на синдика и за каквито са подавани декларации за периода, за които се претендира възнаграждение, както се установява от молбите за предявяване на вземанията на НАП съгласно списъците с приети вземания, обявени в търговския регистър на 27.06.2024г. и одобрени с определение от 05.11.2024г.

Брутното възнаграждение за периода

09.08.2022-06.12.2022 г. е в размер на 3929,61 лв. или 2009,18 евро. Дължимите осигурителни вноска за този период за сметка на лицето възлизат на 15,58 % от брутния доход/ 8,38 за фонд Пенсии, 2,2% ДЗПО, 1,40 % ОЗМ, 0,40 % Безработица, 3,20 % ЗО/ или сумата от 313,03 евро, а дължимият ДОД за сметка на лицето от 10 % е в размер на 169,62 евро или нетната сума за получаване е в размер на 1526,53 евро.

Брутното възнаграждение за периода

05.06.2023г. – 16.05.2024 г. е в общ размер на 11363,64 лв. или 5810,14 евро. Дължимите осигурителни вноска за този период за сметка на лицето възлизат на 15,58 % от брутния доход/ 8,38 за фонд Пенсии, 2,2% ДЗПО, 1,40 % ОЗМ, 0,40 % Безработица, 3,20 % ЗО/ или сумата от 905,22 евро, а дължимият ДОД за сметка на лицето от 10 % е в размер на 490,49 евро или нетната сума за получаване е в размер на 4414,43 евро.

Следователно възражението е основателно относно вземания за възнаграждения за периода 09.08.2022 г. – 06.12.2022г. и 05.06.2023г. – 16.05.2024г. в общ размер на 5940,96 евро, като тези вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.3 ТЗ, тъй като възнаграждението на синдика е част от разпоските по несъстоятелността съгласно чл.723, т.2 ТЗ. За разликата до 7037,24 евро възражението е неоснователно и подлежи на отхвърляне.

Възражението е неоснователно и в частта, в която се иска включване на вземания за законна лихва след датата на предявяване на вземанията. Касае се ца неиндивидуализирани и невъзникнали вземания в противоречие с изискванията на чл.685, ал.1 ГПК, а производството по предявяване на вземания не е исковото такова, в което има две насрещни страни и в което законната лихва може да се претендира като законна последица. Касае за производство по универсално принудително изпълнение, поради което и разпоредбата на чл.214, ал.2 ГПК е неприложима.

Производството по предявяване и приемане на вземания е специално, развива се пред синдика, установените изисквания към съдържанието на молбата и възможността други кредитори и длъжника да оспорят съществуването и привилегиите на предявените вземания изискват предявяването и приемането само на вече възникнали и индивидуализирани по основание размер и период вземания, включително вземанията за законна лихва, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност. Невъзникнали вземания, които не се и твърди още да съществуват, няма основание да бъдат приемани, а приемането им по аналогия с исковия процес би означавало, че легитимираните да оспорват предявени и включени от синдика в списък вземания не биха имали каквато и да било възможност да ги оспорят след като възникнат, тъй като след одобрение на списъка не се предвижда процедура по неговата актуализация с определяне на други размери на вземанията и възможност за оспорването им. Следователно вземания за законна лихва, изтекла след подаване на молбата за предявяване на вземанията, подлежат на последващо предявяване само в конкретен размер и за вече изтекъл период /решение № 132/11.11.2011г. по т.д.№ 648/2010г. на ВКС, IIт.о., определение № 105/25.02.2013г. по т.д.№ 972/2012г. на ВКС, IIт.о./ Така мотивиран, съдът

О П

Р Е Д

Е Л И:

ИЗМЕНЯ списъците с приети и неприети от синдика на И.9. ООД, ЕИК ******* вземания, обявени в търговския регистър на 24.07.2026г., като ИЗКЛЮЧВА от списъка с неприети вземания по т.1 вземанията на Р.И.А. за възнаграждения за периода 09.08.2022 г. – 06.12.2022г. и периода 05.06.2023г. – 16.05.2024г. в общ размер на 5940,96 евро, от които 1526,53 евро за първия период и 4414,43 евро за втория период и ВКЛЮЧВА същия вземания в списъка с приети от синдика вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.3 ТЗ.

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх.№ 268915/29.07.2026г. на Р.И.А. в останалата му част.

ОДОБРЯВА с посочените изменения списъците с приетите и неприетите от синдика вземания на кредиторите на И.9. ООД, ЕИК *******, предявени по реда на чл.688, ал.3 ТЗ и обявени в търговския регистър на 24.07.2026 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.