Решение № 628 от 30.05.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Варна, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110202993 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба /искане за възобновяване на АНП/ от „Галерия Строй“ ООД гр. Варна, ЕИК 205857629, срещу Наказателно постановление №03-2300492 от 21.06.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.3, вр. чл.6 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 15000.00 лв.

Срещу процесното НП е било депозирано искане за възобновяване на АНП, но с Определение №4537 от 25.04.2024 г. по КАНХД №2716/2023 г. по опис на Административен съд - Варна, искането е било оставено без разглеждане и е изпратено на РС Варна по подсъдност.

П о допустимостта на жалбата /искане за възобновяване/, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.58, ал.1 ЗАНН предвижда, препис от НП да се връчи срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, освен ако нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване. Съгласно чл.58, ал.2 ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Нормата на чл.58, ал.2 ЗАНН следователно регламентира способ за връчване на НП, в случаите, когато такова не може да се осъществи по реда на чл.58, ал.1 ЗАНН. С тази разпоредба законодателят е възвел правна фикция, според която при определени предпоставки наказателното постановление следва да се счита за редовно връчено. Тези предпоставки обаче са кумулативно дадени и е необходимо нарушителят да не е намерен на посочения от него 1 адрес и същевременно да има нов адрес, който обаче да е неизвестен. Следователно, за да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че не е спазена процедурата по чл.58, ал.2 ЗАНН.

В процесното НП няма отбелязване, че същото е влязло в сила на основание чл.58, ал.2 ЗАНН. Няма и приложени доказателства, че процедурата, определена от съответната норма, е спазена. Същата изисква, наказаното лице да не е намерено на адреса, а новият му да е неизвестен и едва след това да се пристъпи към отбелязване по чл.58, ал.2 ЗАНН и НП д а се счита връчено от деня на отбелязването. По делото са приложени доказателства, че НП е изпратено за връчване с писмо чрез „Български пощи“ до адреса на дружеството, но е върнато с отбелязване "преместен", с едно посещение, без да е отразено кое точно лице е удостоверило това обстоятелство. Видно от приобщените документи, изпратено съобщение до управителя на дружеството на известния адрес в хода на АНП е било получено от управителя на 01.03.2024 г., поради което няма как да се приеме, че към датата на изпращане на пощенската пратка, съдържаща НП, адресатът е бил преместен. В тази връзка следва да се посочи, че няма доказателства, че е налице промяна в адреса на управление на търговеца, даже обратното. За да се приложи хипотезата на чл.58, ал.2 ЗАНН следва по несъмнен начин да е установено, че нарушителят е щателно издирван именно за връчване на конкретното НП. В тежест на административно-наказващия орган е да извърши и удостовери редовно връчване на наказателното постановление съобразно изискванията на ЗАНН.

Следователно, не са били налице предпоставките за приложение на чл.58, ал.2 ЗАНН. Видно от известие за доставяне, процесното НП е било връчено на майката на представляващия въззивното дружество на 09.11.2023 г. на същия адрес, за който е било отразено ,че адресатът е преместен и тъй като от тази дата тече срока за обжалване, подадената /подписана по електронен път и изпратена/ жалба от 23.11.2023 г. е в срок, от надлежна страна и поради това е счетена за допустима и е приета от съда за разглеждане.

С жалбата /искане за възобновяване на АНП/ въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, оспорва се извода на наказващия орган, че санкционираното дружество притежава качеството на работодател и възложител. Твърди се, че са вменени нарушения едновременно на два субекта и не става ясно дали възложителят или упълномощено от него лице е следвало да изпълни съответното задължение. Твърди се също, че санкционираното дружество, в качеството на въложител е сключило договор за наем на строително оборудване и другото дружество по силата на сключено споразумение се е задължило да извърши монтажа, експлоатацията и обезопасяването на съответното строително скеле, както и че въззивното дружество е изпълнило всички свои задължения и не е било длъжно да контролира обезопасяването на скелето. Въззивникът претендира отмяна на НП и присъждане на сторените разноски. В условие на евентуалност, моли, да бъде редуциран размера на наложеното административно наказание.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.05.2023 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна – свидетелите Н. И. и П. М., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в строителен обект: „Сграда за обществено обслужване -общежитие от апартаментен тип“, находящ се в ПИ***, УПИ ХХV1087,1110,1111,1149, кв.38 по план на гр. Варна, ***, с възложител "Галерия Строй " ООД. Поводът за проверката бил трудов инцидент от същата дата с летален край за лицето М. А. М. При пристигане в обекта 2 било установено, че от южната фасада на сградата има изградено рамково скеле, като в участъкът на осмо ниво между две секции на скелето нямало никакво обезопасяване, не било изградено плътно затъпляване помежду им, липсвали парапети и предпазни мрежи като именно от там, при преминаване от едното скеле на другото по талпа, носейки кофа с разтвор, работникът М. М. паднал и починал на място.

При тези констатации на 31.05.2023 г. свид. Н. И. съставил срещу въззивника процесния АУАН №03-2300492 за нарушение по чл.62, ал.3, вр. чл.6 от Наредба №2 от 22.03.2004 гв който посочил, че при извършената проверка на 16.05.2023 г. в строителен обект „Сграда за обществено обслужване - общежитие от апартаментен тип", находящ се в ПИ ***, УПИ XXV-1087, 1110, 1111, 1149, кв.38 по план на гр. Варна, ул. "Никола Симов" №7 поради настъпил трудов инцидент с летален изход за лицето М. М. се е установило, че „Галерия Строй" ООД, ЕИК 205857629, в качеството на възложител, носещ отговорност з а осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд или упълномощено от него лице не е изискал от подизпълнителя „Никис 2022" ЕООД, около изградено на южната фасада съоръжение за работа на височина – скеле, да е монтирана предпазна мрежа. Актът бил предявен на представляващия дружеството, който отказал да го подпише, като отказът бил удостоверен с подпис от свид. П. М. Въпреки отказа , екземпляр о т акта бил връчен на представляващия дружеството, като в срок а по чл.44 ЗАНН били депозирани писмени възражения с аргументирани твърдения за липса на осъществен състав на административно нарушение.

Въз основа на съставения АУАН, б е з изложени мотиви по наведените с възражението аргументирани твърдения, наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически и правни констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.413, ал.2 КТ наказание „имуществена санкция“ в максималния установен размер – 15000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свидетелите Н. И. и П. М., така и от изцяло съответстващите им документи документи – НП №03-2300492 от 21.06.2023 г.; копие на известие за доставяне №ИДPS90009471Е5U; плик №RPS90009471Е5U; писмо изх.№2300492 от 17.08.2023 г.;

АУАН №03-2300492 от 31.05.2023 г.; протокол за проверка №ПР2319112 от 31.05.2023 г.; пълномощно рег.№2828/2829 от 14.04.2020 г.; призовка №912 от 22.05.2023 г.; заповед №030864 от 17.10.2022 г.; заповед №ЧР932 от 21.12.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

В процесните АУАН и НП са допуснати идентични съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясно и непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е счетено за извършено, водещи до невъзможност за санкционираното лице да разбере в какво всъщност се състои вмененото му неизпълнение на административно задължение и ограничаващи възможността за пълноценна реализация на правото му на защита.

Съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, както в АУАН, 3 така и в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.

Както в АУАН, така и в НП се твърди, че въззивникът не е изискал от подизпълнителя „Никис 2022“ ЕООД , около изградено на южната фасада съоръжение за работа на височина – скеле, да е монтирана предпазна мрежа, но същевременно се сочи, с тези действия да е осъществено нарушение на нормата на чл.62, ал.3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г., чието съдържание определено не вменява задължение за конкретен субект да изисква от свой подизпълнител монтирането на предпазна мрежа около изградено съоръжение за работа на височина. При това описание определено не става ясно, нито защо въззивникът е счетен за адресат на съответното нормативно изискване, нито пък, с какво свое поведение, конкретно той е осъществил неизпълнение на посоченото нормативно изискване. От съдържащото се в АУАН и в НП описание на нарушението не става ясно също така, в качеството на работодател или в качеството на възложител е счетен въззивникът за адресат на посоченото като неизпълнено от него изискване по чл.62, ал.3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г., защото е визиран в АУАН като възложител, а в НП като работодател и възложител, без да е отразено, на какво основание и кому се явява работодател. А въпреки тази неяснота, на същия все пак е наложено наказанието по чл.413, ал.2 КТ, предвидено за работодател, но не и за възложител.

При изтъкнатите съображения съдът счита, че констатираната непълнота и неяснота в АУАН и в НП по описанието на процесното нарушение и обстоятелствата, при които е счетено за извършено, води до невъзможност за санкционираното лице да разбере, в какво всъщност се състои вмененото му неизпълнение на административно задължение, при което е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление