Протокол № 181 от 05.02.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 181 гр. Варна, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20253100502732 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:05 часа се явиха:

----------------------------------------------------------------------------------------Въззивникът С. К. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д.Й., редовно преупълномощен от адв. С. Д. и приет от съда от днес.

Въззиваемата страна ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ, редовно призована, представлява се от прокурор Д.К..

Вещото лице М. В. Р., редовно призована, явява се лично. Представя заключение извън срока по чл.199 ГПК.

АДВ. Й.: Моля да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР К.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 94407/12.11.2025г. от С. К. К., 1

ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. Ц.Д. № ****, чрез процесуалния си представител адв. С. В. Д. от АК-Варна, срещу решение № 3718 от 22.10.2025г., постановено по гр. дело № 12498/2024г. на РС Варна, ХIХ-ти състав, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на въззивника срещу Прокуратурата на Република България, за разликата между претендираните 9000лв. и уважените 5000лв.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на решението по отношение на присъдения размер на обезщетение относно неимуществените вреди. Намира, че съдът е направил обстоен анализ на събраните по делото доказателства, но не е отчел в достатъчна степен значението им при определяне размера на обезщетението.

Сочи като съществено процесуално нарушение заличаването на допусната с протоколно определение от 28.04.2025г. съдебно - психологична експертиза, поради изявление на вещото лице, че не може да отговори на поставените задачи, поради липсата на медицинска документация. Счита, че е следвало вещото лице да бъде заменено с друго, което след запознаване с ангажираните по делото доказателства да отговори на поставените въпроси. Намира за нарушен принципа на равнопоставеност между страните и изясняване на релевантните по делото въпроси. Сочи, че присъдено обезщетение за претърпени неимущестени вреди е сериозно занижено и не отговаря на критерия за справедливост. Първоинстанционният съд не е съобразил, че социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането и към момента на определяне на размера на обезщетението, са елемент от законовия критерий за справедливост. Отправеното искане е да се отмени решението в обжалвана част и да се постанови друго, с което да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер.

Претендира присъждане и на направените разноски във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.

Производството е образувано и по въззивна жалба вх. № 91394/31.10.2025г. от Прокуратурата на Република България, представлявана от Жаклин Кехецикян, прокурар в Районна прокуратура Варна, срещу решение № 3718 от 22.10.2025г., постановено по гр. дело № 12498/2024г. на 2

РС Варна, ХIХ-ти състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на С. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. Ц.Д. № ****, сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 1329/2017г. по описа на II РУ - ОД на МВР- Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице, а впоследствие предаден на съд и подсъдим по НOХД № 4883/2022г. по описа на ВРС, приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 06.03.2024г., ведно със законната лихва считано от 22.03.2024г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Прокуратурата на Р България счита постановеното решение за неправилно, поради следните съображения: съдът неправилно е кредитирал показанията на съпругата на ищеца, въз основа на които е извел заключението, че ищецът е претърпял вреди, изразили се в негативни емоции, стрес, притеснения и загуба на част от телесното си тегло, доколкото липсват писмени доказателства за тези твърдения. Намира, че в действителност ищецът не е търпял вреди от емоционално и психично естество. Счита определения размер на обезщетение от 5000 лева за явно прекомерен и не съответстващ на обстоятелствата по делото. Сочи, че воденото производство срещу ищеца е проведено в разумен срок, както в досъдебната, така и във съдебната му фаза, съответно своевременно е приключено, без забавяне.

Намира, че не са налице възникнали последици върху правната сфера на ищеца от взетата най-лека мярка за неотклонение, подписка, поради което присъденият размер от 5000 лева се явява завишен и несъответен на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Моли за отмяна на решението на ВРС в осъдителнат част и за постановяване на другорешение, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. В условията на евентуалност, моли решението да бъде изменено в частта за присъдените 5000 лева за претърпени неимуществените вреди, като се намали техния размер, респективно, да се намалят и разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в осъдителната му част, което намира за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.

3

АДВ. Й.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам въззивната жалба на прокуратурата и поддържам отговора.

ПРОКУРОР К.: Поддържам нашата въззивна жалба. Оспорвам насрещната въззивна жалба.

АДВ. Й.: Представям списък с разноски, оказана е безплатна правна помощ. Не възразявам срещу късното депозиране на заключението на вещото лице по СПЕ.

ПРОКУРОР К.: Нямам доказателствени искания. Не възразявам срещу късното депозиране на заключението на вещото лице по СПЕ.

Съдът по доказателствата, като прецени тяхната допустимост и относимост към предмета на правния спор

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към изслушване и снемане самоличността на вещото лице: М. В. Р. – 46г., български гражданин, неосъждана, без дела и родство със страни по делото.

Предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.

Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.: Поддържам заключението.

Смятам, че причинно-следствена връзка между установените психоемоционални преживявания на ищеца и воденото наказателно производство срещу него има дотолкова, доколко в хода на интервюто са отхвърлени данни за други такива съС.ия преди процеса, подобни на това съС.ие, т.е. други причини. Няма данни от проведеното интервю за предшестващи такива стресови съС.ия и причини, които да ме накарат да се разколебая, че има данни от преди процеса за такъв тип поведение.

Тревожност, емоционална лабилност, вътрешно напрежение, повишена чувствителност и недоверие присъстват и към настоящия момент при К..

4

Описала съм го в заключението. Въпреки, че в заключението си споделям, че той се чувства в по-добро съС.ие от момента, в който са приключили производствата срещу него, но все още споделя тревожност, недоверие, страхове, които се наблюдават. Този извод е направен на база интервюто, което проведохме. Самият ищец се държеше недоверчиво и към мен като психолог и вещо лице. Напрежението беше доста високо. Имаше провокативни въпроси към мен – „вие как бихте реагирала“, „как би ви се отразило това“. Недоверието към системата, което той декларира се наблюдаваше и към мен.

Стигнах до заключението си въз основа на интервюто и на резултатите от психологичното изследване, както и съм се запознала подробно с материалите по делото. Използвала съм психологични методики, които съм описала в заключението. Ако питате конкретно за методиките, които съм използвала, това са психологични тестове, кратък психопатологичен профил, който е съкратеният вариант на методиката MMPI, тя е широко популярна.

Следващият тест, който съм използвала е многофакторен FPI, той е с дванадесет скали, които изследват невротичност, агресивност, депресивност, комуникация, както и въпросник за симптоми на Дерогатис, който ни насочва към това дали се касае само за психологични скали или има и вегитативни такива. Описала съм резултатите в експертизата.

Изводът за причинно-следствената връзка от воденото срещу К. наказателно производство и това негово съС.ие съм направила, тъй като в хода на интервюто лицето не ми е споделило да има преди производството някакви драматични преживявания, загуба на близки хора. Паралелно с производството също отхвърля да има такива. Няма загуба на близки, това което ние по класификатора определяме като травматични събития, или раздяла, смърт на близък, житейски неблагополучия най-общо казано.

Ищецът по-скоро ми сподели, че не работи, не ми е казал, че е загубил работата си, каза, че никога не е работил.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ, по съдебно-психологичната експертиза,

5

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх. № 3320/30.01.2026г. на вещото лице М. В. Р..

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от внесения за целта първоначален депозит в размер на 153.39 евро /300 лева/. Издаден РКО.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от страната списък с разноските, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представеният от страната в днешно съдебно заседание списък на разноските.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И: