Решение № 202 от 23.04.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Дупница, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20261510101261 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Л. Н. Т. срещу „Сити Кеш“ ООД.

Ищецът Л. Н. Т. твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит № 1027359 от 28.02.2024г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 850 лв., с посочен ГПР в размер на 65,55 %. Намира договорът за кредит за недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на ЗПК (не било посочено кои разходи формират ГПР по ясен и разбираем за потребителя начин). Счита, че посоченият в договора размер на ГПР не отговарял на действителния, тъй като в него не била включена предвидената в договора неустойка по чл. 11 вр. чл. 5 за непредоставено обезпечение. Поддържа, че клаузата, в която е превидено заплащането на неустойка е нищожна, а уговарянето й заобикаля ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и цели скрито оскъпяване на кредита. Намира клаузата за възнаградителна лихва за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Навежда твърдения, че е заплатила по договора сумата от 1308,35 лв., което надхвърля чистата стойност на кредита в размер на 850 лв. Моли да бъде прогласена нищожността на процесния договор за кредит, а при условията на евентуалност - само на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка (чл. 11 от договора), както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца заплатената въз основа на същия договор сума в размер на 458,35 лв., представляващи платена сума, надхвърляща чистия размер на кредита.

Ответникът „Сити Кеш“ ООД е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Счита, че са заведени няколко идентични производства, което разглежда като злоупотреба с процесуални права, прави искане по чл. 213 ГПК. Отрича клаузата за неустойка да цели 1 заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което възразява, че размерът й следва да бъде включен в ГПР. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва да противоречи на добрите нрави. Изтъква, че между страните имало сключени 5 идентични договора за кредит, поради което изключва възможността ищецът да не е бил наясно с последиците от сключването им.

Признава, че е получил твърдяната от ищеца сума по договора, но оспорва, че дължи връщане на претендираната сума. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявеният установителен иск за нищожност е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а предявеният осъдителен иск е по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем, наличието на предвидена в договора клауза с твърдяното от ищеца съдържание, противоречието на клаузата за предоставяне на обезпечение с императивна разпоредба на закона или основанията, на които твърди, че чрез същата се заобикаля такава разпоредба, респ. основанията на които се твърди, че същата противоречи на добрите нрави; заплащане на твърдяната от ищеца сума в полза на ответника на основание посочената нищожна клауза; размера на платените по договора суми.

В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е уговорена индивидуално, респ. наличието на валидно основание за получаване на процесната сума.

В случая между страните не е налице спор, а и от приложените писмени доказателства е видно, че между тях има сключен договор за потребителски кредит № 1027359 от 28.02.2024г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 850 лв., с посочен ГПР в размер на 65,55 % и фиксиран лихвен процент в размер на 50 %. Не е оспорено и това, че съгласно договора ищецът се задължава да предостави обезпечение по договора, като при неизпълнение на това задължение в негова тежест възниква задължение да заплати неустойка в размер на 354 лв. (чл. 11).

Основният спор между страните се свежда до това дали процесният договор е нищожен, по който въпрос съдът намира следното:

Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е длъжен служебно да установи нищожността на правна сделка и да не зачете правните й последици в случаите, в които нарушаване на императивна правна норма е установимо при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Служебното задължение за съда да следи за наличието на неравноправна клауза следва и от чл. 7, ал. 3 ГПК.

В случая, от съдържанието на процесния договор (чл. 5) е видно, че получаването на заема е било обусловено от предоставянето на обезпечение, отговарящо на изискванията на заемодателя. Характерът на задължението (осигуряване на поръчител, отговарящ на предвидените критерии или безусловна банкова гаранция), множеството специфични критерии, на които следва да отговаря обезпечението (изпълнението на част от които, 2 подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на множество документи, вкл. официални такива), прекомерно краткия срок за изпълнение на това задължение (3дневен), предвиждането на неустойка в необоснован размер (354 лв.), подлежаща на разсрочено плащане съобразно приложения към договора погасителен план навеждат на извода, че в случая, чрез уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. При това положение, следва да се приеме, че уговорената неустойка следва да бъде включена при изчисляване на ГПР, тъй като попада в обхвата на „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 65,55 %, като при включването на посочената неустойка (равняваща се на 354 лв. при кредит в размер на 850 лв.) действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в договора за кредит.

В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има същата последица, както и непосочването му – недействителност на договора за потребителски кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II т.о., както и цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С714/22).

При това положение, предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая процесният договор не отговаря и на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на лихвения процент на ден, а неспазването му също влече недействителност на договора за кредит (чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК). В тази връзка следва да се подчертае изрично, че по отношение на минималното съдържание на договора са предвидени две различни изисквания – за посочване на лихвения процент по кредита (т. 9) и за посочване на размера на лихвения процент на ден (т. 20). В актуалната съдебна практика се приема, че предоставянето на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) позволява на потребителя да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен процент на ден х главница х брой дни), която следва да заплати през „срока за размисъл“ по чл. 29, ал. 1 ЗПК, като по този начин прецени дали да отстъпи от договора без негативни за него последици. Поради това неизпълнението на това изискване не може да се смята изпълнено чрез посочване единствено на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за лихвен процент по кредита. В този смисъл напр. Решение № 59 от 20.05.2024г. на ВКС по т.д. № 2695/2022г., II т.о.

Предвид недействителността на договора за потребителски кредит, основателен се явява и предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване, липсва основание за преминаване на 3 блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/.

От изложеното по-горе е видно, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен. Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая с изрично определение на съда от 31.03.2026г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 1308,35 лв.

При това положение сумата от 458,35 лв., надвишаваща чистата стойност на кредита, се явява недължимо платена, поради което предявеният осъдителен иск също следва да се уважи като основателен.

На основание Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г. и предвидения в него принцип на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11), установените като дължими и недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването следва да се извърши съобразно чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адвокат Л. К. Б. от САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 360 евро за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ в първоинстанционното и въззивното производство.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Дупница сумата от 99,70 евро – държавна такса за настоящото и въззивното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от Л. Н. Т., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 нищожността на договор за потребителски кредит № 1027359 от 28.02.2024 г.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Л. Н. Т. , ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 234,35 ЕВРО (равностойност в евро на 458,35 лв.) подлежаща на връщане сума, платена от ищеца Л. Н. Т., без основание въз основа нищожен договор за потребителски кредит № 1027359 от 28.02.2024 г.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К.

4

Б. от САК сумата от 360 ЕВРО - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца пред първоинстанционния и въззивния съд.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Дупница следните суми 99,70 ЕВРО – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5