Определение № 2132 от 22.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2132 гр. Бургас, 22.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501291 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. №2473/14.06.2023г. на Районен съд Царево, подадена от „Водоснабдяване и каналицазия“ ЕАД с ЕИК: 812115210 и седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев - Изпълнителен директор, чрез гл.юр. Десислава Бонева Златева против Определение № 172 от 19.05.2023 г., постановено по гражданско дело №272 по описа за 2022 год. по описа на Районен съд гр. Царево.

В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното от първоинстанционния съд прекратяващо делото определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, противоречащо на цитираната практика на Върховния касационен съд. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 53 ГПК „Връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби“. Сочи, че под употребения от законодателя израз „съответните административни служби“ следва да се разбират всички административни звена и служби на територията на Република България, пред които пребиваващите в страната чужденци могат да заявят своя адрес на пребиваване, като в случая, законодателят е имал предвид не само Дирекция „Миграция“, но и Агенция по вписванията, която води Регистър Булстат. Сочи, че в случаите, в които чужденецът не може да бъде намерен на адреса, следва да се призове по реда на чл. 48 от ГПК. Намира за неправилен извода на съда, че адресът в регистър Булстат на чуждестранното лице не удовлетворява изискването на чл. 53 от ГПК. Поддържа, че посочената разпоредбата не поставя изискване за продължително пребиваване на чуждестранното лице в пределите на Република България. Намира за неправилни дадените указания за посочване на адрес на ответника, съгласно данните по документа му за собственост и за внасяне на депозит за превод, с оглед връчване на книжата в Р.. Допълва, че не може да се предполага, че вписаният в документа за собственост адрес на ответника е актуален постоянен или настоящ такъв, както и че принципно няма откъде да се снабди с такава информация, а и намират това за ненужно. Излага, че съдът е изтълкувал твърде стеснително разпоредбата на чл.53 1

ГПК, тъй като под „пребиваващи чужденци“ законът има предвид не буквално такива със статут на пребиваващи. Цитира съдебна практика на ВКС, в противоречие на която счита, че районният съд се е произнесъл. По същество моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на такова, с което делото да бъде върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

При извършената проверка на частната жалба, съдът констатира, че същата отговаря на изискванията за редовност и допустимост. Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок – видно от представената по делото на л. 5 куриерска товарителница, същата е депозирана на 14.06.2023г. при получено съобщение за постановеното определение на 06.06.2023г., насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена от пълномощник на процесуално легитимирана страна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи от страната и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Производството пред Районен съд Царево е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД чрез гл.юр. Десислава Бонева против А.

А. З., гражданин на ***, роден на ***г., с адрес: ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 73,77лв., дължима по издадени фактури за периода от 25.09.2019г. с отчетен период по фактури 02.06.2018г.-03.09.2019г., както и сумата от 20,29лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 26.10.2019г. до подаване на исковата молба, както и лихвата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Към исковата молба е представена справка от регистър Булстат, от която е видно, че в регистъра е вписан адрес на ответника, който адрес съвпада с този, посочен в исковата молба на ищеца.

Приложена е и справка от Агенция по вписванията, от която е видно, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се на същия този адрес.

Съдът е изпратил препис от исковата молба на посочения в исковата молба адрес, но съобщението се е върнало невръчено с отбелязване от длъжностното лице, че адресът е посетен три пъти, но по сведения на живуща на адреса, лицето А. е непознато. На 21.08.2022г. е залепено уведомление на таблото в партера, но в указания срок ответникът не се е явил да получи книжата.

Исковата молба е оставяна без движение с указания от Царевския районен съд неколкократно.

С разпореждане от 23.09.2022г. съдът, приемайки че адресът, вписан в регистър Булстат няма характер на адрес за призоваване по смисъла на чл. 53 ГПК, както и че по делото няма данни ответникът-руски гражданин да има статут на временно или продължително пребиваващ в страната, е направил извод, че липсва редовно уведомяване на ответника. Приел е, че призоваването му следва да бъде извършено по реда на чл. 33, ал. 1 от КМЧП, като е указал на ищеца да посочи постоянен негов адрес в Р., както и да внесе депозит в размер на 700лв. за превод на книжата от български на руски. Ищецът е изразил невъзможност да посочи адрес на ответника в чужбина, поради липсата на такава информация. С Разпореждане от 20.10.2022г. съдът е посочил на ищеца, че данни за постоянния адрес на ответника се съдържат в нотариалния акт за собственост на притежавания от него имот в страната, с копие от което ищецът може да се снабди. Със свое разпореждане от 11.11.2022г. съдът е прекратил производството, поради неизпълнение на указанията в срок. С Определение №125/12.01.2023г. по в.ч.гр.д. №2220/2022г. Окръжен съд Бургас е отменил това разпореждане като е върнал делото на Районен съд Царево за продължаване на съдопроизводствените действия. Указал е, че за да бъде изготвена международна съдебна поръчка до Р. за връчване на книжата първо трябва да бъде известен адрес на ответника в Р., каквито данни по делото липсват. Дал е указания за изследване дали ответникът има регистриран постоянен или настоящ адрес в страната – съгл. нормата на чл.

2

54 от Закона за чужденците. Посочил е, че следва да се има предвид и нормата на чл. 48 ГПК, според която при наличие на декларация от страна на ищеца, че не му е известен адреса на ответника в чужбина, то съдът може да разреши връчване чрез публично обявление по реда на чл. 48 ГПК.

В изпълнение на дадените от БОС указания, с Разпореждане от 30.01.2023г.

Царевският районен съд е оставил исковата молба без движение като е указал на ищеца да предостави справка от водения от ОДМВР Бургас, сектор“Миграция“ регистър на чужденците по чл. 54 от Закона за чужденците дали ответникът е със статут на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ в страната чужденец и ако има предоставен статут, какъв е постоянният му и настоящ адрес, както и срокът му на пребиваване. Видно от находящото се на л. 57 от делото удостоверение от ОД МВР Бургас, Сектор „Миграция“ в информационните фондове на МВР няма данни за постоянен или настоящ адрес на ответника.

Предвид това, с Разпореждане от 21.03.2023г. районният съд е посочил по-рано възприетите от него доводи, че след като ответникът не е пребиваващ в страната чужденец, то ищцовото дружество следва да посочи на съда постоянния му адрес в ***, на който той да бъде призован, съобразно нормата на чл. 33, ал. 1 от КМЧП, като за целта дружеството може да се снабди с копие от нотариалния акт за собственост на ответника за притежавания от него имот в страната, както и да внесе депозит в размер на 700.00лв. за писмен превод на съдебните книжа от български на руски.

Недоволно от така дадените указания, ищцовото дружество е депозирало молба с вх.

№1570/11.04.2023г., с която е поискало съдът да отмени своето Разпореждане от 21.03.2023г. като е изложило подробни аргументи за това.

С Разпореждане от 26.04.2023г. Царевският съд е оставил без уважение искането за отмяна на дадените указания, като е предоставил последна възможност за изпълнение на дадените указания.

Предвид неизпълнението на тези указания в срок, със свое Определение №172/19.05.2023г. Районен съд Царево е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и исковата молба е върната.

Именно този съдебен акт е предмет на настоящата въззивна проверка. С него съдът отново е посочил, че видно от представеното от МВР Бургас, сектор „Миграции“ удостоверение се установило, че ответникът А. З. няма статут на пребиваващ в страната чужденец и съответно в единния регистър за чужденците, воден по реда на чл. 54 от Закона за чужденците няма налични данни за негов постоянен и настоящ адрес, събразно което същият следва да бъде призован по реда на чл. 33, ал. 1 от КМЧП. Изтъкнал е, че е дал указания на ищеца, че следва да посочи адрес за призоваване в Р., като с такъв би могъл да се снабди от данните в нотариалния акт за собственост на притежавания от ответника имот в страната, както и да внесе депозит в размер на 700лв. за писмен превод на книжата от български на руски. Посочил е, че със свое Разпореждане от 26.04.2023г. подробно и обстойно е изложил аргументи защо счита, че в случая не са налице предпоставките за приложението на нормата на чл. 53 от ГПК, доколкото ответникът е чужд гражданин, не е пребиваващ в страната чужденец, няма регистриран пред органите на Дирекция „Миграция“ адрес на пребиваване в страната. Констатирал е, че в предоставения от него срок дружеството –ищец не е изпълнило указанията му, поради което е прекратил делото.

Съдът намира така постановеното от Районен съд Царево определение за неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 53 от ГПК „Връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби“. Трайна е практиката на Върховния касационен съд, включително и най-новата – Определение №1665/15.06.2023г., 3-то ГО, 4-ти състав на ВКС по гр.д. №262/2023г., съгласно която 3 цитираната разпоредба не поставя изискване за продължително пребиваване на чужденеца в страната и притежаването на определен статут, изискващ съществуването на ЕГН или личен номер на чужденеца, в обратна на която насока е възприетата от Царевския районен съд позиция. Напротив, единственото изискване, което се поставя от въпросната норма е наличие на адрес, заявен в съответните административни служби. Съдебната практика по приложението на чл. 53 ГПК е приела, че под „съответни административни служби“, следва да се разбира и Агенцията по вписванията, в която се води и поддържа регистър Булстат като единен електронен централизиран регистър за единна идентификация на всички физически и юридически лица и други правни образувания, извършващи съответна дейност на територията на Република България.

Според чл. 3, ал. 1, т. 10, б. „б“ от Закона за регистър Булстат в регистър Булстат се вписват чуждестранните физически лица, които не притежават единен граждански номер или личен номер на чужденец и притежават недвижимо имущество в страната. Съгласно чл.

7, ал. 2, т. 4, б „б“ /изм. с ДВ, бр. 16/2022г. в сила от 25.02.2022г./ за тези лица в регистър Булстат се вписват следните данни: адрес за кореспонденция, телефон, факс, електронен адрес, постоянен и настоящ адрес или адрес на пребиваване за чуждестранните физически лица, постоянно пребиваващи в страната, съответно за чуждестранните физически лица.

Според т. 6 от същата алинея за чуждестранните физически лица без ЕГН и ЛНЧ, притежаващи недвижимо имущество в страната, се вписва и адресът на притежавания от тях имот в страната.