Решение № 416 от 27.09.2023, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 416

Плевен, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - III касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

Членове:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора ИВО ВЕСЕЛИНОВ РАДЕВ като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА административно дело № 20237170700605 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

285, ал. 1 от ЗИНЗС вр. с чл. 208 и сл. АПК.

С Решение № 307/13.06.2023г. по адм.дело

№ 751/2022г. по описа на АС-Плевен, III състав, съдът е осъдил ГДИН – София да заплати на Н.Р.Л., изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора Белене, обезщетение в размер на 800 лв. за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от отменената Заповед № Л-3215/08.12.2021г. на Началника на Затвора Враца за „изолиране в наказателна килия в извънработно или извънучебно време, в почивни и празнични дни сборно от 10 денонощия в продължение до 3 месеца“ за периода от 14.12.2021г. до 23.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2022г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане. Със същото решение била отхвърлена исковата молба на Н.Р.Л., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Белене, срещу ГДИН - София с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.09.2019г. до 10.08.2022г. в останалата част за разликата до 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане, произтичащи от нищожни заповеди и незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Враца и поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Враца.

Подадена е касационна жалба от Н.Р. Л. срещу Решение №

307/13.06.2023г. по адм.дело № 751/2022г. по описа на

Административен съд Плевен, в частта в която съдът е отхвърлил исковата молба на Н.Р.Л. срещу ГДИН - София с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.09.2019г. до 10.08.2022г. за разликата над 800 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане, произтичащи от нищожни заповеди и незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Враца и поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Враца. Посочва се в жалбата, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че е нарушен принципа на несменяемост на съдиите. Сочи се, че за съдия докладчик по делото първоначално е определена съдия Катя Арабаджиева, както и че с Определение №2090/13.10.2022г. съдията докладчик назначила адв. Я.Д. да представлява ищеца по делото, както и с Определение №2047/6.10.2022 г. го освободила от заплащане на дължимата държавна такса, а с Определение 02210/2.11.2022 г. оставила делото без движение и дала указания за отстраняване на нередовностите по исковата молба. Същевременно през месец януари 2023г. за докладчик е определена съдия Елка Братоева, която насрочила и разгледала делото.Твърди се в жалбата, че с това действие е нарушен принципа за несменяемост на съдиите, тъй като делото започва да се разглежда от ІІІ състав и продължава и завършва от V състав. Сочи се, че е налице допуснато нарушение на материалния закон, което е съществено нарушение и налага връщане на делото на първа инстанция от друг състав. На следващо място се твърди от касатора, че при проверката и оценката на доказателствата по делото са допуснати нарушения от решаващия състав, а именно липсват мотиви относно извода на съда, че не са допуснати процесуални нарушения при налагане на дисциплинарни наказания на Началника на Затвора гр. Враца със Заповед Л-2868/8.11.2021 г., заповед Л-3064/24.11.2021, както и по отношение на Заповед Л-3152/1.12.2021 г. за наличието на хард диск в декодера съдът не е обсъдил дали това е компонент от декодера или не. Сочи се, че по отношение на Заповед Л-3251/8.12.2021 г., отменена от АС-Враца по АД №699/2021г. с Решение №457/20.12.2021 г., производството е върнато за ново произнасяне поради допуснати процесуални нарушения са указания, които не са изпълнени от Началника на Затвора гр. Враца при издаването на Заповед Л-1031/27.04.2022 г. с идентично съдържание като предходната заповед, като съдът е преценил, че единственото указание е здравословното му състояние, без да извършва преценка за какво поведение е наложено наказанието. Сочи се, че от съдържанието на съдебното решение не става ясно в какво точно се изразява нарушението/ята, за кое от посочените нарушения конкретно (за лампите или леглата) или и за двете (за котлона, който не може по ЗИНЗС да се ползва от други и в същото време не може да се съхранява в спалното помещение), (за тест за наркотици, който е реагирал на лекарствен препарат, който съм приемал). Твърди се, че способът за обжалване на наказанията пред Главния директор на ГДИН е неефективен, както и е налице обвързаност в служебните взаимоотношения между съда и служителите на ГДИН, поради което е налице липса на безпристрастност на решаващия орган, с цел осъществяване на тормоз и влошаване на правното положение на лишения от свобода. Твърди се в жалбата, че съдът неправилно е приел за доказано, че не са налице бездействия от страна на служители на ОЗ-Враца, сектор СДВР, за работа с жалбоподателя по изпълнение на план на присъда, при условие, че не са представени по делото присъствени протоколи и доклади след приключване на всяка програма, като съдът е приел за доказателство единствено отразяването в дневника за индивидуална работа на участието в колективни дейности. Сочи се, че като е придал на дневника за индивидуална работа характер на доказателствено средство, което не притежава, съдът е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Твърди се още в жалбата, че не отговаря на доказателствата по делото приетото от съдията, че жалбоподателят не е пребивавал в спално помещение №205. Посочва се, че от 11.10.2019 г. до 16.12.2019 г. ищецът е пребивавал в спално помещение №205, където е бил подложен на рекет и сексуален тормоз от лишения от свобода М. С., за което е имало образувано досъдебно производство в Специализираната Прокуратура, удостоверено със справка по делото. Твърди се липса на препланиране за 2020г., а останалите планове след първоначално приетия не кореспондират с постигнатите резултати, липсва поставяне на цели и задачи. Сочи се, че е налице неизпълнение на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо ищеца, от което са произтекли неимуществени вреди. Твърди се, че ответникът не доказал изпълнение на задължението, вменено с разпоредбата на чл.150 от ПП на ЗИНЗС, съгласно която ежедневно в рамките на час и половина във всяка група на лишените от свобода се провеждат културно-информационни мероприятия под формата на беседи, лекции, дискусии, диспути. При организирането на тези мероприятия се използват материали от пресата, интернет, справочни издания, енциклопедии, научно-популярни издания, телевизионни предавания и стенен затворнически печат или радиопредавания. За провеждане на ежедневните културно-информационни мероприятия ИСДВР се подготвят сами или привличат психолози, лекари, учители, надзиратели и служители на сектор „Финансово-ресурсно осигуряване“. Твърди се, че чрез неизпълнението на задълженията по чл. 150 от ППЗИНЗС по същество администрацията на ОЗ –Враца препятства възможността на жалбоподателя за социализация, като го поставя в положение на пълна изолация от действителността извън параметрите на мястото за изтърпяване на наказанието. Липсата на информация за живота извън затвора, неучастието на Л. в различни по вид културни мероприятия, неизпълнението на плана за изпълнение на присъдата, като бездействие от страна на ответника, също представлявали форма на унизително отношение. По отношение на твърденията на жалбоподателя за бездействия, свързани с медицинското обслужване, от доказателствата по делото се установило, че страда от астма и язва, а поставянето на диета е задължително. Твърди се, че за период от три години получавал откази да получи направление за пулмолог, който да прецени обективното му здравословно състояние и евентуална консултация преди поставяне на ваксина срещу COVID-19. Сочи се в жалбата, че съдът погрешно приел, че предоставянето на лекарства – фостер, монтелукаст, обезпечават чл. 34 от Наредбата, като не изложил мотиви в тази насока. Твърди се още, че неправилно съдът е кредитирал справката за получени дезинфектанти като доказателство, че на лишените от свобода са предоставяни такива. Иска се от съда да постанови решение, с което отмени Решение № 307/13.06.2023г. по адм.дело №

751823г. по описа на АС-Плевен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, както и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно се иска от съда да измени решението и да обяви за нищожни заповедите на Началника на ОЗ-Враца и да осъдите ГДИН да ми изплати претендираното обезщетение в пълен размер.

По касационната жалба на Н.Р. Л. е депозиран отговор от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията"’-София, чрез юрисконсулт Н.Б., в който се взема становище за допустимост и неоснователност на жалбата. Твърди се, че не са налице касационните основания на чл.209 АПК.

Сочи се, че не е допуснато нарушение на принципа на несменяемост на съдиите или този на „неизменност на състава на съда", при който „делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание“. По отношение на твърденията за нарушения, допуснати при проверката и оценката на доказателствата по делото от решаващия състав, то последните са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, установено е общото им въздействие върху ищеца, във връзка с твърденията за причинени неимуществени вреди, поради което възражението в тази насока е неоснователно, както и съдът е изложил подробни мотиви, включително в частта, относно размера на присъденото обезщетение. Твърди се, че с касационната жалба са наведени нови твърдения, които не са били наведени пред първата инстанция - относно непровеждане на профилактични прегледи веднъж годишно, нераздаване на медикаменти и дезинфектанти, относно получените и раздаваните хигиенни материали, както и обвинение в безотчетност. Сочи се, че изводите на съда в отхвърлената част за неоснователност и недоказаност са правилни и съответни на доказателствата по делото. Твърди се, че не са налице твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация - поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода" в Затвора Враца, изразяващи се в лоши битови и хигиенни условия, неосигурено медицинско обслужване във връзка със заболяването му „астма“, особено отношение, поради декларирана различна сексуална ориентация, бездействия на ИСДВР по планиране и изпълнение на присъдата му и неприспадане на наложено наказание по отменена присъда. Не се установява нищожност на останалите посочени заповеди за дисциплинарни наказания. Иска се от съда да остави без разглеждане касационната жалба на Н.Р.Л. против Решение № 307/13.06.2023г. по адм. дело № 751 /2022г. на АС – Плевен. Алтернативно се иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Иска се от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да присъди в полза на ГДИН юрисконсултско възнаграждение.

Срещу Решение № 307 от 13.06.2023 г. на

Административен съд гр. Плевен по адм. д. № 751/2023 г. е подадена касационна жалба и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, в частта в която съдът е осъдим ГДИН да заплати на Н.Р.Л., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода" в Затвора-Белене, обезщетение в размер на 800лв. за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от отменена заповед № Л-3215/08.12.2021г. на Началника на Затвора-Враца за „изолиране в наказателна килия в извънработно и извънучебно време, в почивни и празнични дни сборно от 10 денонощия в продължение до 3 месеца"за периода от 14.12.2021г. до 23.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2022г. (датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане). Сочи се в жалбата, че решението в тази част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в решението си съдът е изложил противоречиви мотиви, като е приел от една страна, че лишеният от свобода не е имал възможност за човешко общуване, а от друга, че е изтърпявал наказанието си на части - в и извън учебно време, в празнични и почивни дни, тъй като се е обучавал през това време и е имал възможност за контакти. Сочи се, че неправилно съдът приел за доказано, че ищецът двукратно е изтърпявал наказание за едно и също деяние. Твърди се, че с цитираната Заповед № Л-1031/27.04.2022г., с която ищецът се е запознал и подписал на 28.04.2022г., били спазени дадените указания с Решение № 457/ 20.12.2021г. на Административен съд- Враца по адм. дело № 699/2021г., като Началникът на Затвора-Враца е индивидуализирал нарушението и с оглед здравословното състояние на ищеца е постановил по-леко по вид наказание - „писмено предупреждение“. Заповедта е обжалвана от ищеца пред Главен директор на ГДИН-София с вх. № 513 от 11.05.2022г. по описа на ГДИН-София, като в законоустановения срок главният директор се е произнесъл със Заповед № Л-1915/13.05.2022г., с която отхвърлил жалбата и е потвърдил обжалваната Заповед № Л-1031/27.04.2022г. Посочва се, че ищецът не е търпял два пъти наказание за едно и също нарушение, тъй като наложеното първоначално наказание е отменено, но за констатираното нарушение не е наложено друго дисциплинарно наказание и в този смисъл са справка и препис от отбелязвания в книгата за настаняване в наказателна килия. От последните доказателства се установявало, че ищецът Л. е бил настанен в наказателна килия на 14.12.2021 г. - 17:00ч. и освободен на 23.12.2021 г. в 9:00ч., като остатъкът от неизтърпяната част от наказанието е в размер на 57 часа. На основанията посочени в чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС ищецът е обжалвал наказанието си, но съдът с Определение от 17.12.2021 г. е отхвърлил искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

Разпечатката съдържа 23 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3061965c-0d6e-4c11-b408-cc2b415b208e