Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3729 от 10.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10451/2025
Вид
Решение № 3729
Подписан
10.10.2026
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 243 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 249 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 249, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3729 гр. Варна, 10.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря И.на Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110110451 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Производството е образувано по предявен от С. И. П., ЕГН ********** , действащ чрез адв. И. З., против А. Б. Б., ЕГН **********, действаща чрез адв. С. В., осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати в полза на ищеца сумата в изменения по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК размер от 302.00 евро, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собственото на ищеца жилище, находящо се в *, с идентификатор *, съгласно Заповед за одобрение на КККР */* г., издадена от Изпълнителния директор на АФКК, за периода от 30.07.2025 г. до 25.08.2025 г., ведно с обезщетението за забава, съизмеримо със законна лихва, начислена върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на жилище, с площ * кв. м., представляващо Апартамент № *, на * етаж, във вход *, бл. * в ж. к. "*", гр. *, представляваш самостоятелен обект с идентификатор * съгласно Заповед за одобрение на КККР */* г., издадена от Изпълнителния Директор на АГКК.

Сочи, че горепосоченият апартамент, който е изцяло обзаведен, се ползва от А. Б. Б. без същата да заплаща на ищеца каквато и да била парична сума, въпреки че ответницата работи при двама работодатели.

Твърди, че не може да ползва жилището си, тъй като ответницата е поискала и е била издадена Заповед за незабавна защита въз основа на Определение № 10307/29.07.2025 г. по гр. д. № 20253110109456 по описа на Районен съд Варна, която го ограничавала да приближава пострадалото лице А. Б. Б. с адрес: *.

С оглед издадената заповед, ищецът излага, че няма възможност да ползва собственото си жилище и е принуден да живее под наем, като счита, че по този начин ответницата се обогатява неоснователно, доколкото не плаща наем.

По същество се моли съдът да уважи предявения иск като основателен и да осъди 1 ответницата да заплати процесната сума.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала отговор, в който оспорва изцяло исковата молба като неоснователна и недоказана.

По същество твърди, че с ищеца живеели на семейни начала повече от двадесет години. От съвместното си съжителство имали две родени деца - Д. П.а на * г. и Г. П.а на * г.

В този период същите са живеели в процесния апартамент, в който са родени и отгледани и двете им деца. Излага, че ответницата финансирала изцяло ремонт на това жилище, както и цялостното му обзавеждане – смяна на дограма, кухненски модули, хладилник, готварска печка, аспиратор, дивани, детски легла, холова секция, телевизор *, мултифункционално устройство * и др. на обща стойност над 20 000 лв. Сочените вещи и към настоящия момент се намирали в процесното жилище, тъй като някои от тях ищецът отказвал да ги предаде доброволно на ответницата, а други били трайно прикрепени към имота.

Подробно излага причините за предходните дела между страните, като оспорва твърденията на ищеца, че издадената в полза на ответницата заповед за незабавна защита е ограничила достъпа му до жилището, както и твърденията за неформален договор за послужване относно процесния апартамент. Оспорва сумата, която ищецът сочи за актуална с оглед локацията на жилището.

По същество моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът е редовно призован. Не се явява лично, чрез адв. И. З. поддържа предявения иск. В депозираните писмени бележки доразвива доводите си за уважаване на иска.

Ответницата, редовно призована за същото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. С. С., чрез който поддържа отговора на исковата молба. В депозираните писмени бележки доразвива доводите си за неоснователност на иска.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * г. по описа на нотариус *, вписан в НК под рег. № *, с район на действие РС-*, че на * г. Н.

Д. Б., чрез своя пълномощник А. Б. Б. и И. на Д. К. продават на С. И. П. процесния недвижим имот, находящ се в *, с идентификатор *, срещу съответната продажна цена.

Не се спори по делото, а и на съда служебно му е известно от корицата на гр. д. № 9495 по описа за 2025 г. на РС-Варна, чийто докладчик е бил същият съдия – титулярът на 9ти съдебен състав, че ищецът и ответницата са бивши партньори, които са живеели фактически на семейни начала в процесния апартамент; че от връзката им са родени двете им деца – Д. С. П., родена на * г. и Г. С. П., родена на * г.; че ищцата и ответникът са във фактическа раздяла, вкл. че са страни в производство, заведено по реда на ЗЗДН – гр. д. № 9456/2025 г. на РС-Варна, като в полза на ищцата и детето Г. П. е издадена заповед за незабавна защита № 150/30.07.2025 г. срещу ответника, с която последният е задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо ищцата и детето Г. П.; забранено му е да доближава ищцата и местоработата й.

На съда служебно му е известно, също така че страните в настоящото производство са били страни и в производството по гр. д. № 10452/2025 г. на РС-Варна, ГО, 33-ти съдебен състав, което е имало за предмет предявен иск от ищеца П. срещу ответницата Б. с правно основание чл. 249, ал. 1 от ЗЗД, а именно иск за връщане държането върху процесния недвижим имот, находящ се в *, с идентификатор *, като производството по делото е приключило с прекратително определение № 265/10.01.2026 г. поради оттегляне на иска по реда на чл. 232 от ГПК, доколкото ответницата Б. е предала държането на апартамента на ищеца П. след завеждане на делото.

От съдържанието на исковата молба, по повод на която е заведено гр. д. № 2

10452/2025 г. на РС-Варна, ГО, 33-ти съдебен състав, се констатира, че след фактическата раздяла между страните, ответницата Б. се преместила да живее в гр. *. През месец септември 2024 г. последната помолила ищеца П. да ползва процесния апартамент временно и безвъзмездно, докато си намери квартира и работа. Ищецът се съгласил и страните отново заживели заедно в жилището заедно с децата им, до момента в който е заведено делото по ЗЗДН – 29.07.2025 г.

Т.е. след завеждане на делото по ЗЗДН от страна на ответницата Б. и детето Г. П. срещу С. П. на 29.07.2025 г., последният е завел двете дела срещу Б. – гр. д. № 10452/2025 г. на РС-Варна за предаване държането на апаратмента по чл. 249 от ЗЗД и настоящото гр. дело за осъждането й да заплати обезщетение за лишаване от ползването на жилището в периода от 30.07.2025 г. (датата на която е издадена заповедта за незабавна защита) до 25.08.2025 г.

От ангажираното експерптно заключение по назначената СОцЕ се констатира, че средният пазарен наем на процесния апартамент за периода от 30.07.2025 г. до 25.08.2025 г. възлиза на 302 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с облигационен осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД.

За да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ответницата на плоскостта на неоснователното обогатяване, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване че е собственик на процесния апартамент; фактическото ползване на апартамента от ответницата без основание за това; периода на ползване на апартамента без основание от ответника; размера на сумата, с която е обеднял поради невъзможност да реализира евентуална наемна цена от апартамента и размера на обогатяването на ответника – спестяването на разходите за наем; изискуемостта на вземането и забавата на ответника.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, включително да установи по несъмнен начин чрез пълно и главно доказване, че ползва процесния имот на годно правно основание, а при установяване на горното от ищеца – да докаже своите перемпторни и дилаторни възражения, както и това, че е погасил претендираната сума.

Настоящият съдебен състав счита, че обстоятелството, че една вещ е предадена на едно лице, както и че това лице ползва тази вещ, без да извършва насрещна престация във връзка с това ползване /напр. да заплаща цена за ползването/, не означава само по себе си, че е налице заем за послужване. Ползването на вещта, без да е налице насрещно плащане е само външната страна на този договор, която обаче може да съществува и в други случаи.

Като се остави настрана възможността вещта да се ползва въз основа на договор за наем, като ползвателите не изпълняват задължението си за заплащане на наемната цена, възможно е също така вещта да се ползва от съответния ползвател, тъй като е бил допуснат от собственика до него и без да е налице конкретно правно основание за ползването - това са т. нар. търпими действия. Не може да се приеме, че всеки път, когато собственикът на имота допусне едно лице в него /например свои гости или роднини/ е непременно налице заем за послужване. Освен това възможно е ползвателите на вещта да я ползват без каквото и да било правно основание независимо дали признават правата на собственика и съответно са само държатели, или ползват вещта, упражнявайки от фактическа страна правомощията на собственици и съответно са владелци. Така ако вещното право на ползване е подарено на лицето, което ползва вещта /по договор за дарение/, но този договор не е във формата на нотариален акт, а има само устно съглашение, договор за дарение не е налице поради това, че не е спазена предписаната от закона форма, но това не означава, че лицето, което ползва имота въз основа на това недействително съглашение непременно ползва имота въз основа на заем за послужване - той ползва имота без основание, тъй като основанието, на което е получил ползването е недействително, но изключва намерението на страните да се задължат по договор за заем за послужване. Поради това, когато се установи, че едно лице ползва определен имот, без да заплаща за това, следва да се изследва какво е било намерението на страните, които имат отношение към това ползване и дали те са постигнали съгласие ползването да е именно въз основа на заем за послужване /в този смисъл е и решение № 3

1168/2008 г. на V г.о. на ВКС/.

В случая обстоятелствата, които се установяват, са че ответницата Б. е живеела на семейни начала с ищеца П.; че от връзката им са родени двете им дъщери Д. и Г. П.и, че с разрешение на ищеца ответницата Б. е останала да живее в имота заедно със семейство й. Не може само от това положение да се приеме, че по този начин е сключен договор за заем за послужване между тях. Възможно е да съществува конкретно правно основание за това живеене, ако е постигнато съгласие в този смисъл между ответницата и ищеца, което може да се изрази в различен вид договор. Възможно е да е налице и заем за послужване, ако страните са постигнали съгласие ответницата временно да ползва жилището. Възможно е обаче те да не са постигнали съгласие за такова ползване.

Както посочва разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД една от съществените характеристиките на договора за заем за послужване е, че ползването на вещта е временно за определен срок или до приключването на необходимостта, за която е предоставено ползването (чл. 249, ал. 1 от ЗЗД). Дори и при договорите за заем за послужване без конкретно определен срок или цел на ползването, отново съществува намерението на страните и съгласието им за това, че ползването не е предоставено завинаги /това би било дарение/, а временно /макар и продължителността да не е отнапред определена/. Ако липсва намерението на страните да се задължат за едно временно ползване на определена вещ, то липса намерение за сключване на договор за заем за послужване, липсва animus obligandi.