Решение № 275 от 30.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Ловеч, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА Т. при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500495 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 134/11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 159/2024 г. на РС – Тетевен, съдът е отхвърлил предявените от „ПЕЛУЧИ” ЕООД против М. С.

М. искове, предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 200 лв., претендирана като заплатени средства по Договор за спонсорство от 16.09.2022 г. Със същото решение съдът се произнесъл и по отговорността за разноските, присъждайки такива в полза на ответника в общ размер на 600 лв.

Против решението е подадена въззивна жалба от „ПЕЛУЧИ” ЕООД. Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, свеждащи се до: липса на произнасяне от първоинстанционния съд по направеното от ищеца защитно възражение по чл. 35, ал. 2 ЗЗД – че сключеният между страните договор, чиято унищожаемост се иска да бъде прогласена, е потвърден от ответницата, чрез всички извършени от нея действия по частичното му изпълнение и по изпълнението на сключения Договор за обучение № 375/20.09.2022г. в периода от 16.09.2022 г. до месец февруари на 2023 г., когато ответницата преустановила присъствието си на провежданото обучение; липса на произнасяне от районния съд по искането за реституция по чл. 34 ЗЗД на процесната сума от 2 200 лв., ведно със законната лихва, направено от ищеца при условията на евентуалност – ако договорът за спонсорство от 16.09.2022 г. бъде унищожен от съда; липса на разпределена от съда доказателствена тежест по направеното от ищеца възражение за потвърждаване от ответницата на унищожимия договор, респ. за недопускане 1 на поискани доказателства относно предложеното от нея частично изпълнение; формално заявено от съда кредитиране на показанията по делото, свеждащо се до техен преразказ, без извършване на задълбочен и всеобхватен техен анализ, в контекста на наведеното от ищеца възражение за потвърждаване на договора от ответницата чрез предложеното от нея изпълнение и осъществили се отношения между страните по сходни договори за обучение. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за постановяване на ново такова, с което да се установят вземанията по заповедта за изпълнение и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, моли се за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивното производство. Според въззиваемата въззивникът неправилно интерпретира мотивите на районния съд, заявявайки претенция за липсващо обсъждане на доказателствата по делото и на възражението за потвърждаване на договора за спонсорство. От въззиваемата се подържа, че предложеното от нея частично изпълнение по договора, не би следвало да се третира като знание за порока за неговата унищожаемост и че за такова знание не е установена презумпция, с оглед на което то подлежи на установяване от въззивника-ищец. В писмения отговор се акцентува върху липсата на проведено от въззивника доказване на знанието въззиваемата за порока на унищожаемост на договора и е изведено искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивникът „ПЕЛУЧИ” ЕООД взема участие в съдебното заседание чрез пълномощника адв. В. Т., която поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност, моли за отмяна на обжалваното съдебно решение, за присъждане на претендираната сума, вкл. разноските за двете инстанции.

Въззиваемият М. С. М. взема участие в съдебното заседание лично и чрез пълномощника адв. П. П., който оспорва жалбата, излагайки съображения за нейната неоснователност, моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноските по делото.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „ПЕЛУЧИ” ЕООД против М. С. М. по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 200 лв., за която по ч.гр.д. № 852/2023 г. на Районен съд Тетевен е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. От приложеното ч.гр.д. № 852/2023 г. на РС Тетевен се установява, че против издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение от означения в нея длъжник М. С. М., с оглед съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта.

В срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответника е 2 направено възражение за неоснователност на иска, основани на твърдения и правни доводи за унищожаемост на договора за спонсорство от 16.09.2022 г., поради сключването му от непълнолетно лице (към този момент ищцата не била навършила пълнолетие), без попечителско съдействие.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От договор за спонсорство от 16.09.2022 г. се установява, че на същата дата между „Пелучи“ ЕООД, от една страна като спонсор, и М. С. М., от друга като спонсориран, е постигнато съглашение, по силата на което спонсорът се задължава да предостави средства за обучението на спонсорирания за придобиване на професионална квалификация, а което последният се задължава да завърши обучението си по професионално направление маникюрист (чл. 1 от договора). От договора се установява, че спонсорът поема задължение да предостави сумата от 2200 лв., представляваща такса за обучение в салон Пелучи със срок за обучение от четири месеца по договор за обучение с обучаваща организация, като заплати всички дължими суми по договора за обучение на спонсорирания с обучаваща организация (чл. 2а от договора), както и да назначи спонсорирания на работа за срок от пет години, в случай на положителен резултат на изпита в края на обучението, получаване на удостоверение за придобита квалификация и изпълнение на всички задължения на спонсорирания по като курсист по договора за обучение, който ще бъде сключен с обучаваща организация (чл. 2б от договора). С договора са установени следните задължения за спонсорирания: да завърши обучението в срока по договора за обучение с обучаваща организация; да посещава учебните занятия, съгласно учебния график на обучението по договора за обучение с обучаваща организация; да информира спонсора за резултатите от обучението; да постъпи на работа в обект на спонсора на длъжност по придобитата квалификация, за период не по малък от пет години, при условия определени в отделен договор (чл. 4а-г от договора). От съдържанието на договора се установява уговорка, според която ако спонсорираният не завърши обучението си в уговорения срок или след като е завършил, не постъпи на осигурената му от спонсора работа, или я напусне преди определения срок, спонсорираният дължи на спонсора всички платени суми по договора за обучение с обучаващата организация, ведно с обезщетение за неизпълнението, но не повече от шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност (чл. 5а от договора).

На 20.09.2022 г. М. С. М. подала заявление до Директора на Център за професионални обучения към „Академия за професионални обучения“ ЕООД (вх. № 375/20.09.2022 г.), с което е заявила желание да бъде включена в квалификационен курс за придобиване на професионално образования по маникюр, педикюр и ноктопластика, с начало на обучението 29.09.2022 г. и място на провеждане материално техническата база към Център за професионални обучения към „Академия за професионални обучения“ ЕООД – салон Пелучи гр. Ботевград, с отговорен преподавател П. П..

От приетия договор за обучение № 375/20.09.2022 г. се установява, че на същата дата между Център за професионални обучения към „Академия за професионални обучения“ ЕООД (обучаваща организация), „Пелучи“ ЕООД (учебна база) и „Пелучи“ ЕООД (възложител) с курсист на възложителя М. С.

М., е постигнато съглашение, по силата на което обучаващата организация 3 предоставя обучение за придобиване на професионална квалификация по: професионално направление Фризьорски и козметични услуги, професия Маникюрист-педикюрист, специалност Маникюр, педикюр и ноктопластика, втора степен на професионална квалификация, при 600 учебни часа, в рамките на не повече от осем месеца, като за провеждане на присъствените часове се изготвя план график, договорен между възложителя и учебната база (чл. 1-4 от договора). От съдържанието на договора се установява уговорка, според която за предоставяне на обучението възложителят заплаща на обучаващата организация възнаграждение за предоставената обучителна услуга в размер на 350 лв.

За възнаграждението по договора, както и за същите такива по още два договора, от Център за професионални обучения към „Академия за професионални обучения“ ЕООД е издадена обща фактура № 2401/26.09.2022 г. за сумата от 1050 лв. (3 х 350 лв.), която е заплатена от „Пелучи“ ЕООД на 03.10.2022 г., видно от копие на платежно нареждане от същата дата.

За началната дата на обучението е 04.10.2022 г., определена със заповед № 224/04.10.2022 г. на директора на Център за професионални обучения към „Академия за професионални обучения“ ЕООД, като от приетия по делото присъствен дневник на обучителния център се установява, че М. С. М. е преминала на определените в него часове (учебни занятия по теория и практика) по съответните предмети, както следва: 100 учебни часа маникюр – за времето от 05.10.2022 г. до 24.10.2022 г., 50 учебни часа ноктопластика и поддръжка на ноктопластика – за времето на 25.10.2022 г. до 02.11.2022 г., 50 учебни часа цветознание и декорации – за времето от 03.11.2022г. до 11.11.2022 г., 122 учебни часа производствена практика – за времето от 14.11.2022 г. до 04.12.2022 г., както и 12 учебни часа (на 07 и 08.12.2022 г.), от предвидените за 38 избираеми учебни часове – разширена професионална подготовка. От същия график е видно, че М. С. М. не е преминала последните 24 учебни часа по графика обучението. При предявяване на дневника в открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2024 г., М. С. М. заявява, че положените в титул курсист подписи са нейни.

На 13.02.2023 г. П. П. изготвила отчет за изразходваните материали за обучението на курсиста М. С. М. по договор за обучение № 375/20.09.2022 г., като от счетоводната справка на учебната база се установява, че общата стойност на материалите е 1181,84 лв.

Със заповед от 01.03.2023 г. управителят на „Пелучи“ ЕООД прекратил договора за спонсорство от 16.09.2022 г., сключен между дружеството и М. С.

М., а с покана на „Пелучи“ ЕООД от 01.03.2022 г. до М. С. М. е направено изявление за прекратяване на договора и за заплащане на сумата от 2200 лв. в едноседмичен срок от получаване на поканата. Поканата е изпратена на М. С.

М. по пощата, но пратката е върната като непотърсена, видно от копието на разписката на куриера.

От показанията на свидетелите В. К. М. и Д. М. Д. се установява, че обучението на М. С. М. се провеждало в академия Пелучи в гр. Ботевград, че тя е посещавала и академията в гр. София, че за преминатите часове, тя попълвала самостоятелно присъствен дневник. От показанията се установява, че обучението включвало както преподаване на теория, така и практически занимания, че практическите занимания са свързани с разходи за консумативи и еднократни материали, че първоначално М. С. М. се обучавала върху мостри (ръкавица, имитираща човешка ръка), след което започнала да работи върху 4 модели - нейни познати или набирани от заведението клиенти. М. М. бързо напредвала и достигнала умения за самостоятелно практикуване, когато към края на курса, тя внезапно преустановила обучението – престанала да посещава учебните часове. От показанията се установява, че известно време след преустановяване на обучението, майката на М. М. заявила, че дъщеря й ще отвори салон, че преди да се откаже от курса за маникюр, педикюр и ноктопластика, М. М. изкарала на свои разноски две обучения при същите обучителен център и обучителна база (Център за професионални обучения към „Академия за професионални обучения“ ЕООД и Пелучи“ ЕООД).