Решение № 260192 от 29.09.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260192 гр. П., 29.09.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пернишкият районен съд – гражданска колегия, в публично съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА като разгледа гражданско дело № 8267 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В.Е.С. с ЕГН: ********** и адрес: *** чрез адв. М.Х. *** с адрес на адв. кантора гр. П. ул. „Т.“ №** ет*GSM: **********, с адрес за призоваване: гр. П., ул. „Т.“ №**, ет. 1 чрез адв.М.Х. Против: ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА И МИННА ПРОМИШЛЕНОСТ „Христо Ботев”, гр.П. ул. „С.” № 10 ЕИК/БУЛСТАТ/: *********, представлявана от директора инж. С.М., с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца заради претърпяна трудова злополука сумите, както следва:

>> Сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и битови неудобства от трудовата злополука, станала на **.**.****г., заедно със законната лихва, считано от датата на настъпването й до окончателното изплащане на главницата;

>> Сумата от 3488 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода от 26.04.2018г. до 20.12.2018г. и полученото обезщетение за временна неработоспособност за същия период.

>> Сумата от 327 лева, представляваща разходи за рехабилитация по ф-ра № ********** / 24.07.2018г. и ф-ра № **********/23.11.2018г.

>> Сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за неполучени допълнителни парични средства за празниците 24.05.2018г., 15.09.2018г. и 24.12.2018г.

>> законната лихва върху всяка от главниците, считано от **.**.****г. до окончателното изплащане на сумите.

По исковата молба е образувано гр. дело № ***** по описа на съда за 2019 г.

В исковата молба ищцата твърди, че е работела в ответната професионална гимназия, съгласно сключен трудов договор за неопределено време № *****г. и допълнителните споразумения към същия, като до 02.11.2009г. изпълнявала длъжността учител, а след тази дата изпълнявала длъжността „****** ****** ** ********** ********/ код по **** ****-****/ в направление „****** *******“ до 01.07.2019г„ на която дата трудовият й договор бил прекратен, поради навършване на възраст и осигурителен стаж за пенсиониране. Трудовите си задължения изпълнявала при пълно работно време - 8 часа, като от 01.04.2017 г. получавала основно трудово възнаграждение 830.00 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 38%, както и ДТВ за пета ПКС 25.00 лева, а от 01.04.2019г.- основно трудово възнаграждение 1004лв., допълнително възнаграждение за тр.стаж и професионален опит 39% и ВТВ за пета ПКС- 30 лева.

На **.**.****г. около 11.15 часа претърпяла тежка трудова злополука при следните обстоятелства:

По време на учебен час, който започвал в 10.55 часа, в 9-ти „Б” клас ищцата започнала да преподава урока и да пише плана на дъската. След като написала част от него, тръгнала да проверява какво са записали учениците, минавайки по пътеката между учебните чинове. Цялото й внимание било насочено към тетрадките на учениците от двете страни на пътеката, за да провери правилно ли са били преписали плана от черната дъска. Изведнъж се подхлъзнала на ламината с левия си крак, кракът й се извил и изпитала много силни болки. Учениците й помогнали, като й поднесли стол да седне. Изпитвала много силни болки. Ходилото на левия й крак се подуло и посиняло, но въпреки болките останала на работа до края на учебния ден и изпълнила трудовите си задължения за деня. Първа помощ й оказала медицинската сестра А.Т., която й направила компрес, но въпреки това ходилото й продължило да отича, болките се усилвали и ставали непоносими и сестрата я посъветвала да отиде при рентгенолог. След това ищцата потърсила помощта на личния си лекар, който веднага я изпратил в Болница „Свети Георги" гр.П. да се направи рентгено-графия на лявото ходило. Установило се от направената образна диагностика, че било причинено тежко счупване на лявото ходило - фрактура на V-та метатарзална кост - напречно счупване. Веднага й била направена гипсова имобилизация на ходилото и част от подбедрицата за срок от 45 дни, а в последствие, тъй като фрактурата не била калцирана, гипсовата имобилизация била продължена с още 10 дни. През това време не могла да излиза от дома си, а у дома си се придвижвала само с патерици, без да стъпва на гипсирания крак. След сВ.нето на гипса се установило, че костта не била консолидирана, движението на крака било силно болезнено, което наложило още 3 месеца ищцата да се придвижва само с патерици, без да се опира на увредения крак.

Ищцата твърди, че на 24.07.2018г. постъпила в ПРО ЕАД-Клон П.Б., където в продължение на 10 дни й била направена рехабилитация, от която макар и с настъпило леко облекчение на болките й, отново изпитвала болки и затруднено движение. На 23.08.2018г. отново й била направена рентгенография, от която се установило ненапълно консолидирана фрактура на 5-та метатарзална кост, както и остеопороза на обхванатите кости. Имала ограничени силно болезнени движения на лява глезенна става, хипотрофия на мускулатурата на ляво бедро, надебеляване на лявата подбедрица спрямо дясната и ъглометрия на увредената става S 15-0-25. На 23.11.2018г. постъпила в „Специализирана болница за рехабилитация - национален комплекс" ЕАД гр.В., където в продължение на 8 дни й били провеждани рехабилитационни процедури, а след приключването им продължила с медикаментозно лечение, тъй като изпитвала болки и затруднено движение.

Била й направена нова образна диагностика на 09.10.2018г., от която се установило отново състояние на непълно консолидирана напречна фрактура на V-та метатарзална част с остеопоротична костна структура. Болките в крака й продължавали и движението им било силно затруднено.

С ** ***** от зае. 146 от 30.10.2018г. на

ТЕЛК Ева „Общи заболявания към МБАЛ „Р.Ангелова" гр.П. поради непълна консолидация на фрактурата и остеопороза на обхванатите кости, отново й бил предоставен отпуск поради временна неработоспособност от 60 дни.

Била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 26.04.2018г. до 20.12.2018г.

Твърди, че към настоящия момент - повече от 1,5 година от трудовата злополука кракът й не бил оздравял напълно. Чувствала болки при натоварване на крака и при промяна на времето, кракът й отичал в областта на ходилото.

С Разпореждане от 29.04.2018г. НОИ - Териториално поделение гр.П., злополуката й била призната за трудова по чл.55 ал.1 от КСО- станала по време на работа и във връзка с изпълнение на извършваната работа.

Разпореждането й било връчено на 10.05. 2018г., а на работодателя - на 03.05.2018г. и не било обжалвано .

Ищцата твърди, че по време на трудовата злополука, лечението и възстановителния период претърпяла много болки и страдания, което налагало да употребява болкоуспокояващи медикаменти, а такива търпяла и досега при по-продължително ходене, натоварване на крака и при промени на времето. Претърпяла и битови неудобства от продължителната гипсова имобилизация / 55 дни/, а след сВ.нето на гипса - още 3 месеца, тъй като се движела само с помощни средства, без да се опирала на болния крак. За задоволяване на ежедневните й битови нужди - пазаруване, готвене, почистване на дома, полагали грижи близките й. Не можела да се обслужва сама и била подпомагана от близките си. Освен физическите страдания и битовите неудобства, трудовата злополука й била причинила и сериозен психологически дискомфорт. Ищцата твърди, че по природа била деен, жизнен и общителен човек, а в резултат на трудовата злополука била принудена да пребивава само у дома за продължителен период и прекъснала контакти с близки, колеги и приятели, което й причинявало депресивни състояния. Изпитвала силни притеснения от това, че не могла да полага грижи за майка си, която била над 80 годишна възраст, болна от диабет и други тежки заболявания и имала нужда от постоянни грижи. Претърпените неимуществени вреди оценявам на 15 000 лева.

В резултат на трудовата злополука претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в следното:

За периода на отпуска поради временна неработоспособност от 26.04.2018г. до 20.12.2018г. получила обезщетение за временна неработоспособност, което било значително по-ниско от брутното трудово възнаграждение, което би получила ако била здрава и работела по трудовия договор, като разликата в по-малко възлизала на 3488 лева.

Всяка година за празниците - 24.05; 15.09. / първият учебен ден/ и за Коледа на всички учители в сферата на образованието се заплащало допълнително по около 300 лева или общо в размер на една заплата — около 900 лева. Посочените парични средства се изплащали ежегодно на всички учители, включително и на ищцата от много години наред. За 2018г. сумите били изплатени на всички учители, но ищцата не ги била получила, единствено поради това, че била във временна неработоспособност от трудовата злополука. Претърпените имуществени вреди възлизали на 900 лева.

За престоя си в санаториума в П.Б. и проведената рехабилитация заплатих сумата 201 лева, представляваща 1/2 от действителните разходи по ф-ра №********** /24.07.2018г.

За престоя и извършената й рехабилитация в СБРНК „ЕАД - Филиал В.“ заплатила сумата 126 лв. по ф-ра № **********/23.11.2018г.

За претендираните обезщетения ответникът бил в забава от датата на настъпване на трудовата злополука - **.**.****г. и на основание чл.86 от ЗЗД дължал законната лихва върху всяка главница от **.**.****г. до окончателното изплащане на сумите.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата, както следва: 1. Сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и битови неудобства от трудовата злополука, станала на **.**.****г., заедно със законната лихва, считано от датата на настъпването й до окончателното изплащане на главницата; 2.Сумата от 3488 лв. обезщетение за имуществени врели, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода от 26.04.2018г. до 20.12.2018г. и полученото обезщетение за временна неработоспособност за същия период. 3.Сумата от 327 лева, представляваща разходи за рехабилитация по ф-ра № ********** / 24.07.2018г. и ф-ра № **********/23.11.2018г.; 4.Сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за неполучени допълнителни парични средства за празниците 24.05.2018г., 15.09.2018г. и 24.12.2018г. 5. Ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от **.**.****г. до окончателното изплащане на сумите.

Претендира направените по делото разноски.

Претендира на основание чл.38 от Закона за адвокатурата да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат М.М.Х. *** за осъществената й безплатна правна помощ и съдействие по делото поради близки отношения между страните по договора за правна помощ и съдействие.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва така предявените искове, както по основание, така и по размер.

На първо, място ответникът прави възражение за нередовност на исковата молба, като доводите за това били следните:

С исковата молба били предявени обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. В исковата молба била заявена и претенция за законна лихва, считано от **.**.****г. до изплащане на сумите. С оглед на това, претенцията за законна лихва включвала и претенция за изтекла лихва за период преди датата на предявяване на иска, поради което считал, че ищцата следвало да посочи какъв бил размерът на претендираната от нея изтекла законна лихва върху всяка от исковите суми като главници за периода от **.**.****г. до датата на предявяване на иска, като впоследствие след разпореждане на съда ищецът е депозирал молба в посочения смисъл, като е указал претендираните суми по размер.

Същевременно обаче, следва да се посочи, че при деликтните основания сумите за лихва по реда чл.84, ал.3 ЗЗД, се присъждат от датата на деликта.