Решение № 209 от 28.02.2020, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1004/2019
- Вид
- Решение № 209
- Подписан
- 28.02.2020
- Състав
- СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 54, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 124, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 10 · Закон за устройство на територията
- чл. 15 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№…
28. 02. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар А.С.
Прокурор ………………… като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №1004 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд-гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от
Д.Ц.М. и Т.Г.М., двамата чрез процесуален представител адв. М.П. срещу Решение №
347/ 15. 10. 2019 г. по гр. д. № 989/ 2018 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от въззивниците насрещен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС и е уважен предявеният иск с правно основание чл. 54, ал 2 ЗКИР.
Въззивните жалбоподатели твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно, и да бъде уважен предявеният насрещен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл. 79 ЗС и да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна А.Д.С. чрез пълномощника си адв. Ф.И. е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна, решението на районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата по делото е постановил следното :
Отхвърля иска на А.Д.С. с ЕГН **********, адрес: *** чрез адв.Ф.И. *** против Д.Ц.М. с ЕГН **********, адрес: *** и Т.Г.М. с ЕГН **********, адрес: *** с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК да бъде установено по отношение на Д.Ц.М. и
Т.Г.М., че С. е собственик на 505 кв.м. на основание покупко-продажба съгласно влязъл в сила план на УПИ I-859, кв. 31 по плана на Червен бряг, като неоснователен и недоказан.
Отхвърля иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗС от Д.Ц.М. с ЕГН **********, адрес: *** и Т.Г.М. с ЕГН **********, адрес: *** против А.Д.С. с ЕГН **********, адрес: ***, да бъде признато за установено, че са собственици на основание давностно владение на недвижим имот с площ 463 кв.м., съставляващ идентификатор ***, съгласно скицата на вещото лице Й.Т., и границата с имот с идентификатор
*** преминава по линията на букви А, Б и В, като неоснователно и недоказано.
Признава за установено по отношение на Д.Ц.М. с ЕГН **********, адрес: *** и Т.Г.М. с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 54, ал. 2 от ГПК, че в действащия кадастрален план на гр. Червен бряг е допусната грешка, изразяваща се в неправилно нанесена имотна граница между поземлени имоти с идентификатори № ***, собственост на А.Д.С. с
ЕГН ********** и № ***, собственост на Д.Ц.М. с ЕГН ********** и Т.Г.М. с ЕГН *********, като вярната имотна граница следва да включва площ към имота на А.Д.С. с ЕГН *********, обоена в син цвят по скица на в.л. Й.Т. , находяща се на стр.176 от делото, и преминава между точките Д и Г. Скицата към допълнителното заключение на вещото лице инж. Й. Н. Т. / л. 176 от делото/, приподписана от съдията докладчик представлява неразделна част от настоящото решение.
Осъжда Д.Ц.М. с ЕГН **********, адрес: *** и Т.Г.М. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят солидарно на А.Д.С. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 50 лв. деловодни разноски след прихващане на дължимите суми от лицето.
Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното производство в частта досежно отхвърления насрещен иск за установяване правото на собственост на ответниците по първоначалния иск върху недвижимия имот, който те притежават с площ от 463 кв. м., вместо отразената площ от 435 кв. м. по регулационния план на гр. Червен бряг от 1989 г. и в частта , в който е уважен предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване на непълноти и грешки в кадастралния план по отношение на имотната граница между имотите на страните и съобразно регулационния план на гр. Червен бряг от 1989 г.
Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от А.Д. с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за установяване правото му на собственост върху 505 кв.м. на основание покупко-продажба съгласно влязъл в сила план на УПИ I-859, кв. 31 по плана на Червен бряг решението е влязло в законна сила.
За да постанови решението си , с което е отхвърлил насрещния иск с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 79 ЗС на
Д.М. и Т.М., районният съд е приел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че не се установява по безспорен и категоричен начин, че Матови са владели спорната реална част от имот в определен времеви период по-дълъг от 10 години. Съдът е приел, че липсват доказателства и за спазен десетгодишния срок, тъй като на 17.06.2016г. с придобиване на съседния имот А.Д.С. и частта, попадаща върху имота на Матови, е прекъсната давността , тъй като за да владеят имота от 30.06.2006г. , следва да не са налице данни за спор най-рано до датата 30.06.2016г. В тази насока е и Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК.
Районният съд е изразил мотиви и при спазване на 10 годишния срок , като е счел, че липсват доказателства за демонстриране към собственика през 2006г. на обстоятелството, че владението се осъществява с намерение вещта да се свои, както и не се приобщиха такива за спокойно и непрекъснато владение.
Въззивният съд счита, че решението досежно отхвърлянето на предявения насрещен иск е правилно и законосъобразно, но не по изложените от районния съд мотиви. В първоинстанционното решение е разгледан въпросът относно наличието на предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС , за да се приеме, че е налице изтекъл давностен срок при недобросъвестно владение върху процесните
28 кв. м. ( разликата между установените по кадастрална карта закупени от въззивниците 463 кв.м. и площта на имота по регулационен план от 1989 г. от 435 кв.м.). В случая въззивният съд счита, че е недопустимо придобиването по давност на реални части от недвижим имот / парцел с оглед разпоредбата на чл. 200 ЗУТ. Спорът между страните е във връзка с оцветения в синьо на скицата към последното заключение на съдебно – техническата експертиза ( лист 176 от делото на районния съд), където е посочена площ от 46 кв. м., а в действителност въззивниците претендират за 28 кв.м. с оглед разминаването на площта на техния имот по кадастрална карта и по регулационния план на града от 1989 г. Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ дава възможност реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания да се придобиват по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 10 ЗУТ. Нормата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ е изключение от ограничението на ал.
1, в случаите на присъединяване на съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. Съгласно чл. 15 ЗУТ с подробен устройствен план по чл. 16 и чл. 17 се урегулират само поземлени имоти, които не са били урегулирани с предишен ПУП, като урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените в ЗУТ случаи. С последващ ПУП може да се урегулират само улици и квартали, без да се променят границите между поземлените имоти, а границите на тези имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им по определен от закона ред.
В конкретния случай въззивниците твърдят, че са закупили имота и са владяли реална част от съседния имот на въззиваемия С. за период от повече от 10 години и по силата на придобивната давност са станали собственици на процесната реална част. По отношение на имотите на страните по делото е налице влязъл в сила регулационен план от 1989 г., не са налице искания или условия за промяна на ПУП, поради което не са налице изключенията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ.
Следователно по отношение на въззивниците е налице забраната на чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване по давност на реални част от урегулирани парцели. Следва да се има пред вид, че и двете страни са придобили имотите си по време действието на ЗУТ, като преди това по време на действието на ЗТСУ не са налице данни при изработване на регулационния план да е налице отчуждително действие спрямо процесните имоти чрез преместване на границите между имотите в полза на един от тях. След влизане в сила на ЗУТ от заключенията на съдебно- техническата експертиза не се установява промяна в регулацията при условията на чл. 15 ЗУТ, поради което следва да бъде съобразен последният план за регулация от 1989 г. в контекста на ограничението на чл. 200, ал. 1 ЗУТ.
В този смисъл е и Решение № 102 от 30. 05. 2016 г по гр. д.
№ 5728/ 2015 г. на ВКС, І г.о., ГК съгласно което по давност реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ. Целта на тези ограничения е да се спазват правилата на урегулиране и застрояване на територията, включително за размерите (лице и площ) на урегулираните имоти, определеното им с плана разположение и цялостна конфигурация според този план.
С оглед изложеното съдът приема за установено, че въззивниците не могат да се позоват на придобивна давност върху процесната реална част от имота на въззиваемия с площ от 28 кв. м., тъй като от момента на закупуването на имота на 17. 06. 2006 г. е приложима разпоредбата на чл. 200, ал.1 ЗУТ (непроменяна до настоящия момент), която не допуска придобиването по давност на реални части от парцели освен в уредените от закона случаи, които не са налице в настоящия казус.
По тези причини въззивният съд счита, че решението на районния съд, с което е отхвърлен насрещния иск на въззивниците с правно основание чл.124, ал. 1