Решение № 209 от 11.03.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Сливен, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230103842 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл.

22 от ЗПК и чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски паричен заем № 160509840 от 05.03.2025 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и евентуален иск за прогласяване нищожността на съдържащата се в Договора клауза, предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане“ в размер на 523,96 лева.

В исковата молба се твърди, че на 05.03.2025 година, ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски паричен заем № 160509840 при следните параметри: общ размер на предоставения кредит – 500,00 лева;

ФЛП – 2,50%; ГПР – 47,797%. Уговорено е, че заемателят ще погаси кредита на 10 месечни вноски с размер на погасителната вноска 112,00 лева с крайна падежна дата 05.01.2026 година и обща сума за плащане 1120,00 лева. В чл. 2.9 е предвидено заемателят да заплаща такса ангажимент в размер на 0,3% на ден, като същата се начислява ежедневно от деня на сключване на договора и такса за експресно разглеждане на договора в размер на 523,96 лева, която е била разсрочена на 10 погасителни месечни вноски всяка в размер на 52,39 лева.

1

Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като подробно са изложени доводи за недействителност на договора като противоречащ и заобикалящ закона.

От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски паричен заем № 160509840 от 05.03.2025 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и евентуално прогласяване нищожността на съдържащата се в Договора клауза, предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане“ в размер на 523,96 лева. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни съображения в подкрепа действителността на процесния договор.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се поддържат изцяло и се иска уважаването им. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество „КРЕДИ ЙЕС“ ООД не се представлява в съдебно заседание. Исковете претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и докладваното становище, като се иска отхвърлянето им.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че на 05.03.2025 година, ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски паричен заем № 160509840 при следните параметри: общ размер на предоставения кредит – 500,00 лева;

ФЛП – 2,50%; ГПР – 47,797%. Уговорено е, че заемателят ще погаси кредита на 10 месечни вноски с размер на погасителната вноска 112,00 лева с крайна падежна дата 05.01.2026 година и обща сума за плащане 1120,00 лева. В чл. 2.9 е предвидено заемателят да заплаща такса ангажимент в размер на 0,3% на ден, като същата се начислява ежедневно от деня на сключване на договора и такса за експресно разглеждане на договора в размер на 523,96 лева, която е била разсрочена на 10 погасителни месечни вноски всяка в размер на 52,39 2 лева.

От представения доказателствен материал, не може да се установи кои точно разходи се заплащат и как е формиран Годишният процент на разходите.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните кредитира изцяло.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски паричен заем № 160509840 от 05.03.2025 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 500,00 лева, за срок от 10 месеца, при ФЛП – 2,50% , ГПР – 47,797% и обща сума за плащане 1120,00 лева.

От представения доказателствен материал, не може да се установи кои точно разходи се заплащат и как е формиран Годишният процент на разходите.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й 3 са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер 47,797%, но липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходи по кредита, в смисъл на кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползваният от него финансов продукт. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски. Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК същите възлизат общо на 230,08 евро, от които 204,52 евро платено адвокатско възнаграждение и 25,56 евро - държавна такса. Преценявайки основателността на направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед трайно установяващата се практика на Окръжен съд – Сливен при произнасяния по идентични казуси, като например Определение № 558/19.07.2024 година, постановено по Въззивно частно гражданско дело № 359 по описа на Окръжен съд – Сливен за 2024 година, докладчикът прецени, че следва да присъди на ищеца намален размер от следващите му се разноски, в частта касаеща адвокатското възнаграждение, тъй като в случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а напротив, фактическата 4 обстановка между страните по делото е безспорна. Разглеждането на делото е приключило в две открити съдебни заседания, не е допускана експертиза, не е извършван разпит на свидетели, не е оспорена автентичността на писмени документи. Действително извършената от пълномощника на ищеца работа представлява изготвяне на еднотипна искова молба и еднотипно становище по хода на делото. Поради това от докладчика се преценява, че следва да се определи възнаграждение в размер на 102,26 евро за предявения от ищеца иск, който размер е съобразен с нормативите за определяне на минимални адвокатски възнаграждения, справедлив е, достатъчен е и е обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални права и не води до неоснователно обогатяване. Общият размер на разноски, който се присъжда на ищцата възлиза на сумата 127,82 евро.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски паричен заем № 160509840 от 05.03.2025 година, сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул.

„България“ № 196 и С. Я. Я. с ЕГН: ********** с адрес: гр.

....................................., на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. България, № 196 ДА ЗАПЛАТИ на С. Я. Я. с ЕГН: ********** с адрес: гр. ....................................., сумата 127,82 евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5