Решение № 18373 от 11.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18373 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110139375 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

„Т..” ЕАД е предявило срещу Я. И. Г. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 604, 65 лв., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (26.01.2023 г.) до окончателното плащане, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в имот, представляващ ателие №.., находящ се в гр. София, общ. „С..“, ул. „С..“, бл. .. вх. Б, с аб. № .., както и за сумата от 161, 80 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 16.10.2020 г. – 17.01.2023 г. (съгласно допълнително направеното уточнение на исковата молба в откритото съдебно заседание на 25.09.2024 г.), сумата от 20,06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 26.01.2023г. до изплащане на вземането, и сума в размер на 4,81 лв., която представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 17.01.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 07.03.2023 г. по ч.гр.д. № 4001/2023г. по описа на СРС, 71-ви състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за 1 които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4001/2023г. по описа на СРС, 71-ви състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че всички задължения за топлинна енергия за процесния имот са погасени чрез плащане, а в условията на евентуалност прави възражение за погасяването им по давност. Оспорва задълженията за услугата дялово разпределение да са дължими на ищеца, доколкото същата не е извършвана от него. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответницата следва да докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет нотариален акт от 17.11.2009 г., с който ответницата е придобила по силата на покупко-продажба правото на строеж върху процесното ателие. Представено е и Разрешение за ползване от 16.06.2010 г., с което е разрешено ползването на строеж на многофамилна сграда с магазин, офис, подземен паркинг и надземни гаражи, външнотоплоснабдяване и абонатна станция на УПИ ... кв. 88, по плана на Зона ... Район „С..“ гр. София.

Представено е заявление-декларация от страна на ответницата от 07.12.2010 г. за откриване на партида към „Т..“ АД за имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. С.. № .. вх. Б , АТ...

При така събраните доказателства съдът намира, че именно ответницата отговаря за задълженията за реално потребената топлинна енергия за процесния имот в качеството й на негов собственик.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово 2 топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че през процесния период ТЕ за отопление на имот се извършва с 3 броя апартаментни топломери. Освен това абонатът заплаща ТЕ, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. ТЕ за БГВ /битово горещо водоснабдяване/ се начислява по показанията на 3 броя водомери за топла вода в имота. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на топломерите и водомерите и главния отчет от 13.07.2020г. е подписан. Същият е представен от третото лице-помагач и е приет по делото (л. 86). Вещото лице посочва, че технологичните разходи са извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” ТЕ.

Общият топломер № ... е бил проверен на 12.04.2019 г. и 18.09.2021 г. Вещото лице посочва, че проверката на топломера за 2021 г. е направена 5 месеца след законовия срок, като пропускането на 24-месечния законов срок за метрологична проверка е нормативно нарушение, но от техническа гледна точка наличието на метрологична проверка, макар и след изискуемия срок, със заключение „съответства”, дава основание на вещото лице да заключи, че за този период общият топломер е бил годно СТИ. Вещото лице посочва, че изчислените от него стойности на ТЕ от сградна инсталация за периода 2019г./2020г. съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на ФДР. Вещото лице е изчислило, че стойността на реално доставената през процесния период топлинна енергия е 2 735, 83 лв., представляваща сбор от 2682, 28 лв., начислена по фактури, и 53, 54 лв. сума за доплащане след изготвяне на изравнителна сметка.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че са налице частични погасявания на задълженията за процесния период, както следва. Ответницата е извършила плащания в периода 28.08.2019 г. – 05.10.2022 г., с които е погасена главница в размер на 1862, 36 лв. и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 43, 96 лв., тоест заплатена е била сума в общ размер от 1906, 32 лв., 13, 32 лв. са били погасени с корекция отстъпка от цената и 313, 57 лв. е била прихваната сума за възстановяване от последващ период м.

05.2021 г. – м. 10.2021 г., като по този начин е била погасена главница за процесния период в размер на общо 2189, 25 лв.

Ответницата е възразила срещу начина, по който са били отнесени постъпилите плащания. Това е възражение е неоснователно по следните съображения. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се прилагат, когато липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. В Общите условия към процесния договор, чл. 33, ал. 6 е посочено, че когато Клиентът има две и повече дължими суми, включително съдебни и присъдени вземания, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, Клиентът може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. В разглеждания случай по делото липсват писмени доказателства, а и от ответницата не се твърди тя да е посочвала изрично кои натрупани задължения погасява с извършваните частични плащания, като видно от таблицата, приложена на стр. 2 – стр. 3 от заключението на ССчЕ (л. 89 – л. 90 по делото), първо са били погасявани най-старите 3 месечни задължения за главница, което е в съответствие с уговорения между страните ред за погасяване, поради което съдът приема, че погасяването е било извършено правилно.

Следва да бъде разгледано и направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.